Актьорът Васил Банов: Не оценяват Вергов, Бахаров и Карамазов

Публикувана: 31.07.2017, 17:30 6995 Автор: БД Онлайн

Нарочно не им дават артистични награди, а те са много добри

Кой е той
Роден в Карлово на 20 юли 1946 г., Васил Банов наскоро отпразнува 70-и юбилей. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски. Има богата театрална биография във Велико Търново, Враца, Ботевград и столичните сцени. Играе в над 50 филма - "Кмете, кмете", "Съдията", "Беглецът", "Вампири, таласъми", "Изпепеляване","Подгряване на вчерашния обяд", "Последно пътуване","Патриархат", както и в сериалите "Капитан Петко войвода","Вечери в Антимовския хан" и актуалните тв продукции "Столичани в повече", "Дървото на живота", "Седем часа разлика" и най-вече в "Откраднат живот". Бил е заместник-директор на ДТ "Сълза и смях", на Сатиричния театър, а днес - на Малък градски театър зад канала.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Банов, липсва ли ви героят проф. Камбуров от "Откраднат живот"? Дали той би могъл да се "завърне" в новите серии?
- Не го решавам аз това дали може да се върне героят ми. Разбира се, че ми липсва, много ми липсва. По време на снимките много често се случва актьорът да хареса героя, който играе. Така се случи и с мен и проф. Камбуров. Дори може да се каже, че съм влюбен в този персонаж! Понеже сценарият се пише, докато се снима сериалът, сценаристите почват да пренасят черти от актьора в тези на героя му. Така между двамата се получава още по-здрава връзка.
- Това ли е най-силната ви роля - в "Откраднат живот"?
- Не бих казал. Снимал съм в много филми, но като че ли проф. Камбуров най-лесно стигна до хората. Иначе по моята оценка в "Кмете, кмете" правя образ, който трудно ще мога да достигна в годините, които ми остават.
- Изпратиха ли ви подобаващо след края на снимките?
- Изключително мило тържество имаше, на което дори се разплаках. Минавам за "железен" човек, но съм доста чувствителен. Специално в този сериал двамата със Стоян изчерпахме образите си, това са правилата на играта, наречена живот.
- Искате да кажете, че и в живота бихте реагирали по същия начин като героя си във филма?
- Да, даже по-остро. Чувал съм, че след инсулт човек става по-друг, някак по-остро реагира на определени ситуации. Слава на Бога, досега не ми се е случвало това в живота. Но за консултант използвах Христо Мутафчиев. Той ми помогна да изградя професора. Христо ми е като дете, ние с баща му сме заедно от Карлово и се познаваме от години. Дори в "Посоки" - филмът на Командарев, играем заедно с Христо. Той е офицер, който аз возя като таксиметров шофьор, имаме диалог. Моят проблем е, че синът ми е починал и се опитвам да разкажа на всички, които возя за него, но никой не ме слуша. И накрая си говоря с едно куче. Подобен сюжет има при Чехов, вози ги във файтона и споделя с коня болката си. А болката е велико нещо: човек се ражда с болка, живее с болка и умира с болка. Аху-ихуто е между болката! И понеже сегашното ни време е такова, болно време, човек се стреми към аху-ихуто. Затова хората искат да гледат комедии.
- Защо си тръгнахте от Сатиричния театър, когато Калин Сърменов като негов шеф напусна?
- Защото проф. Здравко Митков не ми обясни какви са вижданията му. Той според мен не беше наясно тогава и ми каза, че ще разчита на друг екип. Не е имало драми.
- Някога бихте ли се пробвали за директор на театър?
- В момента не поради конфликт на интереси - синът ми е министър на културата все пак. Макар че когато човек може, това "конфликт на интереси" е остаряло и ненужно.
- Каква е концепцията ви за успешен театър?
- За разлика от сина ми съм на мнение, че българският театър трябва да бъде построен на друг принцип - всички артисти да са извън него и да работят в конкуренция. Да няма щат - който може работи, който не - не работи. Това са правилата в цял свят. И тогава няма да има оплаквания, защото талантливите имена като Асен Блатечки, Владко Пенев, Владо Карамазов, Герасим Георгиев-Геро и т.н. няма да могат да покрият всички роли и ще има и за другите. Щатът прави актьора мързелив. Тази тема, че трябва да има трупа, за да може да се направи един спектакъл, вече е умряла, социалистично мислене е това. Виждал съм как хора на щат още преди да е свършила репетицията, си гледат в часовника и бързат да избягат от театъра, защото имат друга работа. И това оправдание, че има малки заплати, също не е сериозно. Като липсва щат, всички ще се борят и тогава ще се разбере кой може и кой не. Така тези, които не могат, ще си намерят друга работа, какво толкова страшно има?
- От кого зависи да паднат щатовете в театрите и актьорите да влязат в постоянни кастинги?
- Нямам представа. Но това не е в правомощията на министъра на културата. Има и друго. Ако една община иска да има силен театър, то трябва и тя да влага усилия, не може само да се иска от държавата. Соцпринципът, че изкуството трябва да се възпроизвежда, никъде по света го няма. Няма филм, дори най-гледаният, не говоря за качество, като пример ще дам - "Мисия Лондон", дори той не може да се изплати. Това е друга машина.
- Как си обяснявате - защо актьорите "мечки" - Вергов, Бахаров и Карамазов, дразнят колегите си?

- То има един лаф: "Ако не е Асен Блатечки, ще са "трите мечки". Познавам тези момчета - те са талантливи, харизматични, работливи. Ще дам пример. Когато излиза филмът "Кръстникът" на Франсис Форд Копола, той е обявен за комерсиално кино от специалистите, т.е. не им е на нивото. А после се оказва, че е обявен за най-харесвания филм по света. Не съм съгласен с това, че наградите, които се дават - "Аскеери", "Икари", сякаш не забелязват тези момчета, а публиката не само че ги боготвори, тя дори се реди за билети и да си вземе автограф от тях.

- В провинцията има хора, които са възмутени от "олекотените" постановки, които им се предлагат от "мечките"?
- В един театър трябва да има всичко - и Шекспир, и Чехов, и Галсеран. Трябва да е богато менюто, иначе хората няма да влязат в салона. Ето в "Сфумато" е така - правят се експерименти, държавата плаща, за да се правят такива, но не може всеки театър да е като "Сфумато". Дейвид Мамет (американски драматург - б.а.) казва, че театърът е преди всичко забавление. Ако го превърнем в някаква наука или даскалско място, той ще загуби своята любопитност. И аз мисля така. Театърът трябва да "скача", както публиката не е еднотипна. Той трябва да е като линията на сърцето, а не права линия, правата линия е на Бога. Освен това, докато преди се гледаше само какво дават по Канал 1 и Ефир 2, сега в София всяка вечер се играят по 23 представления по време на сезона. Направете си сметка колко варианти за избор имат хората, ако не харесват "комерсиалния" театър.

- Бяхте първият, който каза в очите на Теди Москов, че не ви допада като режисьор, защо?
- Да, моите уважения и към Теди Москов и към Иван Добчев, които са много различни като майсторство. Смятам, че хуморът на Москов не се е променил много от времето на "Улицата", с която стана известен. Но това е моето мнение, аз само го изразявам.
- Още ли правите суджуци и вино, както преди?
- Хобито ми е още такова, да, но това се случва есента. Сега си пълня дните, като гледам текстове за два филма и един сериал, който почва да се снима в Родопите. Имам си ангажименти, неадекватни на възрастта ми (смее се). Но това ме радва. И да допълня, че много обичам да съм сам, защото никога не се чувствам самотен.