Днес е най-опасният ден

Не влизайте в морето и не работете!, предупреждава свети Илия

На 2 август често се случват страшни трагедии

Иво АНГЕЛОВ

Не влизайте в морето на Илинден (2 август), защото може да загинете. Забравете и за работата...
Днес православният свят почита един от най-големите летни празници, който е обвит в редица езически вярвания. Поредица от забрани определят този мистичен ден като един от най-опасните в годината и хората силно вярват, че ако не ги спазвате, може да ви застигнат страшни беди.

Най-популярното поверие е, че на този ден не се влиза във водата, защото морето задължително взема жертви. На втори август времето драстично се променя - почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Опитни спасители разказват, че за броени секунди плуващият може да бъде отнесен навътре в морето и след това е много по-трудно да оцелее. Нещо повече - спасителите предупреждават, че тази година мъртвото вълнение е настъпило много по-рано и вече е в силата си. Затова и трябва да сте много внимателни, когато влизате в морето.
Според поверието на този ден морето взема жертви, които са като курбан за св. Илия.
Една от най-страховитите истории се развива на 2 август 2008 г. Тогава фолкпевицата Елена Паришева (съпруга на капитана на националния отбор по футбол Ивелин Попов - бел. ред.) има рожден ден, но се случва нещо ужасяващо. Братята й Пламен (36 г.) и Минко (21 г.) се удавиха край Силистар. Същата вечер Паришева участва в голям концерт в Стара Загора и с черно облекло и треперещи ръце излезе на сцената въпреки огромната трагедия. При същия инцидент се давят още двама души - момче и момиче.
Преди 2 години на злополучната дата морето край Златни пясъци погълна 55-годишен датчанин.
За един от най-великите християнски светии се говори в последната книга на Библията - "Откровение на Свети Йоан Богослов", като за единия от двамата пророци, които Бог ще прати преди края на света, за да изобличават антихриста. Свети пророк Илия единствен сред хората е взет жив на небето и не е умирал физически, а хилядолетия преди него същата участ е имал древният пророк Енох, който е вторият пророк, който ще дойде. Тогава те ще приемат мъченическа смърт и три дни телата им ще лежат на улиците непогребани, целият свят ще ликува и хората ще си раздават подаръци от радост по смъртта им.
Езическите вярвания обаче допълват християнския образ на пророка. Ако на Илинден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили, а овошките ще се повредят. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.
Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Ако все пак рискувате и решите да се трудите, може да ви удари гръм.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.
Важно е да се отбележи, че тези поверия са чужди на православната ни вяра и църква и са изцяло езически. В православието светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.
2 август се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия и други. Любопитен момент е, че името Илиана/Илияна е произлязло от Юлия.
В исторически план на 2 август отбелязваме Илинденско-Преображенското въстание. Това е недоволство в границите на Османската империя, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То избухва на 2 август 1903 година и обхваща Македония и Одринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Заради потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България. Част от тях са заселени в днешна Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на Илинден, а в Одринския вилает - на 6 август (Преображение Господне).