Година без гениалния комик Никола Анастасов. Тато пишел смешки срещу режима

Луканка няма в магазина, бензина - лев и половина, писал Живков

Лили АНГЕЛОВА

Тодор Живков тайно пишел сатирични строфи за талантливия ни комик Никола Анастасов. Именно него генералният секретар на ЦК на БКП избира, за да пресъздаде от сцената неговите смешки. За това пише и самият Анастасов в автобиографичната си книга "Истории с усмивки".
На вчерашната дата се навърши една година откакто актьорът, претворил се в най-много шопи - Нане, Вуте, напусна този свят на 84-годишна възраст.
Не само Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев са били любимите актьори на Тато. От думите на самия Анастасов, изглежда, бившият Първи най-много е харесвал начина, по който той го имитира.

"Често ми повтаряха, че съм най-добрият му имитатор като смях и глас. Дори са ме спирали да го правя, защото приличам на Живков. Не го имитирам нарочно, просто го прихванах от него", казва приживе Анастасов. Първият му контакт с Тато е през далечната 1974 г. На Нова година актьорът е повикан от ген. Кашев и му е наредено да прочете няколко сатирични куплета.
"Луканка няма в магазина, бензина - лев и половина", били първите написани думи. В края на произведението с малки букви пишело: "А сега, за да не ме изключат от партията, ще ви кажа само, че аз съм ваш Янко". Изведнъж Кольо се сетил, че партизанското име на Тодор Живков е Янко, и прихнал да се смее пред генерала. Кашев му казал: "Да го изпълниш тази вечер пред цялото Политбюро, по нареждане на Първия в 21,00 часа започва концертът!".

Изпълнението на комика било гвоздеят в програмата. "Много силни, смешни и остри бяха куплетите. Започна програмата, а никой не се смее, а всяко второ-трето изречение - виц", смее се Анастасов. Така в пълна тишина прочел всичко от страниците. Накрая последвали ръкопляскания, но само Цола Драгойчева се смеела. Живков похвалил комика, който тъжно споменал: "Никой не се забавлява, другарю Живков, само Цола". Тато обяснил: "Каквото им казвам, то не е смешно. Затова всички мълчаха. Много съм доволен, а Цоле се смя, защото не разбира за какво става дума", обяснил на Анастасов Тато.
Вторият контакт на актьора с Живков бил на следващата Нова година, когато отново в новогодишната програма имало строфи от Живков. "Аз ще ти пиша материалите, ти не се бой", му казал бившият Първи. Анастасов прочел "Молитвата на чиновника" - остра сатира срещу бюрокрацията в държавата.
"Нашият ръководител не беше глупав, за какъвто искат да го представят понякога. Свидетел съм, че нещата, които ми даваше, дори начинът, по който ги редактираше, показваше добри езикови познания и умения", споделял е в интервюта Анастасов.
И друг път той се е срещал с Тодор Живков. Когато Нейчо Попов поставил пиесата "Римска баня" от Станислав Стратиев, заради смелите думи в нея всички тръпнели да не спрат представлението. Нейчо се надявал, че Живков ще приеме Анастасов, защото вече се знаело, че проявявал симпатии към него като актьор. Кольо обаче реагирал: "Ти луд ли си?! Как ще говоря с Живков точно за това", реагирал комикът, но Нейчо настоял да се обадят на Живков. Знаел номера на "петолъчката"- специалния номер. Звънят, вдига секретарката и Анастасов говори с нея. Тя си записва телефона. След два дни се обаждат от Държавна сигурност в дома на Кольо и казват на жена му, че ще го чакат в еди-колко си часа. Кольо паникьосан пита Нейчо какво да говори. Нейчо му казва само да го покани на представлението. Но Кольо решава да вземе със себе си и Димитър Манчев, че не иска да е сам. Тръгват двамата, минават през коридори към кабинета на Живков, а дотам показват паспортите си на не знам колко си души.
В кабинета си Тато ги посреща най-сърдечно. Сервират им конячета. Анастасов обяснява, че ще играят пиеса на младия сатирик Стратиев, когото те много харесват, но се носели слухове, че може би е вредна пиесата и искат да я спрат.
"Спрат ли я, спира и нашата сатира и предназначението на театъра ни. Затова ви молим да посетите представлението", категорични били двамата.
Живков си записва датата и между другото казва: "В Младежкия театър имаше една пиеса, искаха да я спират. Какво ще я спрете, викам, какво толкова има, бе? Ей, от всичко се страхуват... Ще дойда при вас".

Връща се Анастасов с добри новини в театъра, колегите изпадат във възторг. Но на премиерата, въпреки че Живков чрез УБО изпраща агне и питиета в барчето на театъра, в един момент приготвеното се изнася от специалните служби и Живков не пристига. Всички решават, че пиесата е недобронамерена, но в залата са ген. Кашев и министърът на вътрешните работи със съпругите си. На събирането след представлението актьорите питат защо не е дошъл Живков. Оказва се, че е бил зает с гости от Германия. Но на друго представление след две седмици пристига. Хвали ги и пита Стратиев: "Ти, Станиславе, нямаш ли жена, деца?“. „Имам, защо?“ „Ами как пишеш такива неща? Ти си слагаш главата в торбата!“ И ха-ха-ха, засмял се гръмко Тато. После излизат много хвалебствени статии, а пиесата се играе над четиристотин пъти, което е театрален рекорд.

Приятел от детинство с царя

Никола Анастасов е близък и с друг БГ ръководител - Симеон Втори. В детството си малкият Кольо се оказал съученик на княгиня Мария Луиза (която така и не се мяркала в клас, обградена от частни учители) и веднъж попаднал на куклен спектакъл до малкия Симеончо. Крачетата на невръстното царче и по-късно български премиер още не стигали земята.

Но двамата с Кольо провели съвсем детински наивен диалог за каране на кънки - зимни и летни. За вторите простосмъртният хлапак дори не подозирал, че съществуват, а царственият му връстник се похвалил как ги кара "по бетона в двора на двореца". По-късно двамата се срещат и имат интересни разговори.