Треньорът по борба Георги Йорданов: Набих Жоро Илиев за лъжа

 12 години от смъртта на Главния

 Живя у дома, защото нямаше място в интерната, разказва легендарният пернишки наставник

Кристиан ИВАНОВ

„Тренeр, а можех да стана добър борец!“
Това пише Георги Илиев в писмо от затвора до наставника си от Перник Георги Йорданов в края на 80-те. Младежът, който доскоро е част от елитното спортно училище „Олимпийски надежди“, излежава присъда от 11 години за изнасилване, извършено през лятото на 1985 г. Георги получава амнистия в началото на 90-те и заедно с брат си Васил изграждат държава в държавата. Наричат я ВИС 2 и управляват империята си по неписан мафиотски кодекс на честта.
И двамата плащат с живота си за властта и парите, в които се къпят, докато могъщата им групировка преживява своя разцвет.
Васил Илиев издъхва под дъжд от куршуми на 25 април 1995 г. в луксозната си лимузина „Мерцедес“, пътувайки към софийското заведение „Мираж“. Георги Илиев е разстрелян от снайперист право в сърцето на днешната дата преди 12 години.
Жоро си е спечелил прозвището Главния и страхопочитанието на подземния свят.
Но преди това могъщият шеф на ВИС получава безценни уроци за живота от треньорите си по борба, един от които е Георги Йорданов. „Видях Жоро за първи път на едно състезание в Русе през 1979 г. - спомня си пернишкият майстор на спорта. Тогава той се бореше за Кюстендил. Игра с мой състезател и загуби. Но аз видях борбата му. Усетих качествата му и исках да го взема при мен в Перник. Ходих поне двайсет пъти в Кюстендил и убеждавах майка му да го пусне в „Миньор“. Но местните треньори не искаха да се разделят с талантливо момче като Жоро. Това си беше нормално... Всеки път удрях на камък и почти се бях отказал.“
„Обаче веднъж отивам в Кюстендил с едно маце. Взехме си стая в хотела, седнахме в ресторанта, поръчах си пиене. И нещо отвътре ме човърка. Викам на мацката: Извинявай за малко. И тръгвам към апартамента, където живееше Жоро, да направя последен опит. Но какво се оказва - Георги направил някаква беля в училище и го подгонили да му намаляват поведението. Тогава майка му вдига ръце и ми казва: „Идвай и го взимай!“. На другата сутрин още от шест сутринта седя в колата пред входа и чакам да светне лампата в кухнята. Щом се събудиха и запалиха осветлението, се качвам веднага и товаря багажа на Жоро в ладата. А от училището хем се оплакват от лошата му дисциплина, хем не го пускат. Но тогава майка му се намеси твърдо и отсече: Жоро отива в Перник! Бяха ми отпуснали десет места в интерната, където живееха деца от други градове и съседни села. Но се оказа, че са ги намалили и Георги няма къде да спи. Взех го у дома. И така три месеца, докато уредим едно допълнително помещение, където да живеят борците. Условията бяха сурови, но всички бяха мъжки момчета. Тогава Жоро беше седми клас, записах го да учи в най-хубавата гимназия в Перник - „Христо Смирненски“.

Представяше се отлично на състезанията по борба. Това беше благодарение на дисциплината и сериозните тренировки. Моите методи са доста твърди. Почти всички борци съм ги пердашил. Жоро съм го бил веднъж за лъжа. Отивам аз в училището и неговата класна ми казва, че два дни не е стъпвал в клас. Той заедно с още едно момче от Дупница. А при мен на тренировки си идват. Привиквам ги и питам какво се случва. Жоро мълчи. А онзи, другият, с такива лъжи ме омагьосва, че се чудя дали не е станала грешка. И на другия ден пак отивам в училището. Взимам дневника - няма лъжа, няма измама. Два дни не са били на училище. На следобедната тренировка ги заведох в треньорската стая. Жоро го ошамарих здраво. Другият само гледа и трепче. На него му казах: "Спокойно. Тебе няма да те бия. И на тренировка няма да ходиш“. Събирай си багажа и утре да те няма. Куп хора се опитваха да му ходатайстват. Всичките ги отрязах. А и онова момче не ставаше за борец. Жоро бързо го взеха в елитното спортно училище „Олимпийски надежди“. Но когато ходеше по турнири, пак си се бореше за „Миньор“. Лошото е, че беше буен и там направи някаква беля. Изгониха го от София и му отнеха състезателните права. Жоро се върна в Кюстендил и започна да тренира самбо. Направих пътека до пернишките партийци да пуснат връзки и да го върнат в нашия клуб. Не ми обърнаха внимание. Затова отидох в „Левски“. Там работеше Стефан Кръстев, викаха му Кефа. И му казвам: „Кеф, прави, струвай, но връщай Жоро в борбата“.“
Той ме послуша и скоро Георги започна да се бори за „Левски“. Спечели им доста медали.
В средата на 80-те идва време Илиев да влезе в казармата и той служи в спортна рота. На лагер на морето той и още няколко момчета са обвинени в изнасилване на момиче от ГДР. На всичко отгоре тя се оказва дъщеря на високопоставен шеф на тамошните тайни служби ЩАЗИ.
Георги Илиев е осъден на 11 години затвор като инициатор на престъплението. Останалите отнасят по-леки присъди.
„Не мога да повярвам, че Жоро ще тръгне да прави изнасилване - казва някогашният му треньор Георги Йорданов. - Аз не можех да ги отърва от мацки, като ходехме по състезания - за какво му е било да изнасилва. За мен това си е нагласена работа. Тя си е легнала с тях да прави секс, а после се е сетила, че са я изнасилили.“
От килията Жоро пише писма на своя наставник в спорта. Съжалява, че не е станал борец, а е тръгнал по пътя, който води към затвора.
„Отговарях му - разказва Йорданов.- Пращах му в писмата по десетина лева или колкото съм можел да отделя на момента. След като излезе от затвора, така и не го видях. Няколко пъти Жоро е питал за мен и е искал да срещнем. Но аз не одобрявах тогавашния му начин на живот. Както и целия бизнес, който с брат му Васил ги направи богати. Защото и двамата платиха с живота си за тези проклети пари."