Най-успелият български продуцент Красимир Иванов: Аз уредих Христо Шопов при Мел Гибсън Повечето българските актьори са мързеливи

Кой е той
Красимир Иванов е най-успелият български продуцент и кастинг директор в Италия. Дълги години той бе асистент на великия Ермано Олми. Работил е в десетки италиански и американски продукции с най-големите звезди в Италия и по света. Преди три години Иванов бе обявен за един от достойните българи на "24 часа".

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Иванов, намирам ви в Художествената академия. Как човек като вас с толкова образования се реши да кандидатства в Художествената академия?
- Сега съм четвърта година студент в "Дизайн на порцелан и стъкло" тук, защото от доста време се опитвам да си намеря хоби, което да ангажира свободното ми време. По принцип съм затруднен с рисуването, защото ми е по-лесно да направя нещо с ръцете си, отколкото да го изобразя. Това е адреналин без химически формули. Знам, че е малко олд фешън, но аз съм сигурен, че ще има някакво връщане назад в този хаос, в тази инвазия от технология.
- Далеч ли е това, което сега учите, от работата с актьорите, продуцентството и консултацията в кастингите, с които се занимавате?
- Не, хората на изкуството трябва да могат всичко според мен - да пишат, рисуват, да снимат, това е част от харизмата, която си изграждат. Моят маестро например, за да обясни на екипа, често показваше картини от епохата, която искаше да види на екрана.
- За общуването с великия режисьор Ермано Олми ли говорите?
- Да, с него се разбирахме с един поглед, нямаше нужда да водим дълги разговори. Като ми кажеше, че на следващия ден трябва да преобърна света, казвам "добре", тръгвам и нещата се случваха. Всеки ден той те поставя на изпитание. Работил съм около 2 години с него и никога не съм очаквал, че някога ще ми направи комплимент. Но един ден, пътувайки в асансьора от първия за втория етаж Ц представете си колко дълъг е бил комплиментът Ц той ми каза: "Краси, ти надмина всичките ми очаквания". Без да ме гледа в очите, за да не се възгордея, че "Златната палма" ми прави комплимент (смее се).
- Казвате, че всичко е политика, защо?
- Не може да не говорим за политика, всичко е политика, дори като си купувате кафе, това е политика. Но знаете ли, и в Италия се прави евтино кино, но хората разказват истории. А тук са се събрали псевдоинтелектуалци, както казва режисьорът Виктор Божинов Ц той за пръв път от години насам произнесе точната диагноза на българското кино. Аз в Италия съм завършил, цял живот съм правил италианско кино и едва в последните няколко години помагам и в България Ц гледам да работя с млади, надъхани 35-годишни българи, в началото на кариерата си. Дебютантите ми харесват, защото в Холивуд добрите филми вече са направени от хора до 35 години, системата у нас е направена обратното - пробиваш след 40 и ако въобще те допуснат. Сега последно помагах на Ники Илиев за филма му и видях толкова много хъс, ентусиазъм и воля за успяване, което много ме впечатли. Микеле Плачидо, когото доведох заради тази лента, също се впечатли от него.
- Близък сте с някои от най-големите икони на световното кино, София Лорен за малко да дойде в България. Защо в крайна сметка това не стана?
- Комплексни фактори бяха, макар изложбата да бе пакетирана в мазето на София в Женева, но просто тук не се разбраха институциите навреме с финансирането на изложбата и тя се провали. Странното беше друго, когато й го съобщих, тя каза: "Съкровище, аз знаех, че няма да стане. Ама забавлявахме ли се? Забавлявахме се. И нали подредихме мазето?". Какви снимки имам от мазето й! Там тя съхранява костюмите от всичките си филми Ц жартиери, чорапогащи, шапки. Уникална е.
- А как се запознахте с останалите големи в киното?
- Преместих се в Рим заради Олми. И съвсем случайно се запознах с най-голямата кастинг директорка Шайла Рубин, много забавна баба. Тя участваше във всички американски мегапродукции в Рим Ц от Спилбърг, през Мел Гибсън, до Скорсезе, всички минаха през нейната къща. Олми ме научи как да живея, как да се оправям в живота с киното, а тя ме запозна с целия свят на киното. Има една много весела случка. Аз имах ключове за нейната къща, както тя имаше за моята, защото беше възрастна жена, на която някой от време на време трябваше да помага. Живееше в апартамент на един дворец на пиаца Навона и една вечер пристигам у тях, беше тъмно, някакви хора стояха по диваните, а аз отивам директно до хладилника. Шайла обаче ме повика: "Ела, запознай се". Един ми вика: "Аз съм Стивън, Стивън Спилбърг". Аз му викам: "Аз пък съм Фредерико, Фредерико Фелини". И си излязох. След половин час седнах в едно кафене заедно със сестра ми, която беше дошла от България, и го гледам същия седнал на съседната маса. И наистина беше Стивън Спилбърг! Най-хубавата ми Нова година пак беше в къщата на Шайла по времето, когато снимахме "Страстите Христови" с Мел Гибсън...
- Вярно ли е, че вие му препоръчвате Христо Шопов и Христо Живков, българите в продукцията?
- Да. Правихме международен огромен кастинг, в който избирахме хора от цял свят. Те бяха перфектните физиономии.
- Защо е трудно българин да успее като тях?
- Защото българските актьори са мързеливи. Един ден си говорихме със София Лорен и я попитах защо не е играла в театъра. "Защото не е за мен, това е друг занаят, ако след това опитам да се върна пред камерата, няма да стане", ми каза. След този разговор ми се изясни Ц ако сега те взема от улицата и те сложа пред камерата, ще си 100 пъти по-автентичен, истински, отколкото един театрален актьор, който има по 5 представления на ден. Освен това за нашенци бариера е и езикът. Те не искат да се учат, ще дам едно сравнение как веднъж Леонардо ди Каприо дойде за снимки на "Бандите на Ню Йорк" в Рим Ц беше надебелял 15 килограма и Скорсезе беше бесен. За 2 месеца до снимките Ди Каприо всяка сутрин в 5,30 до 8,30 часа беше във фитнеса и ги свали. След фитнеса учеше корейски, после учеше нюйоркски сленг от 1849 г., когато се развива действието във филма, после някакви етюди с един театрал и така до 22 ч. вечерта. А нашенци, като ги питаш в свободното си време защо не се образовате, да учите, те казват: "Ами ако ме вземат за ролята, тогава". Не става така. Това е погрешна концепция за това какво е да си актьор. Те знаят само какво е соцтеатър - до обяд репетират, а вечер играят представление.
- Клаудия Кардинале доведохте, когато взе "Доктор хонорис кауза" от НАТФИЗ.
- Да, беше много превъзбудена, щастлива.
- В интервю за нас тя за първи път спомена интимни моменти от живота си, за изнасилването...?
- Да, това вече е познат факт, но доскоро не беше. Историята е впечатляваща - когато тя е на 17 г. забременява и решава да роди детето. Вече е снимала първия си филм. Един ден отива с майка си в Англия уж да учи език и след месеци се връщат с малко бебе на ръце - майка й го осиновила, а тя го представя за свой брат. Сега този мъж е на 60 години, но тя продължава да му помага и е много горда с него.
- С Моника Белучи също сте работили.
- Ооо, работил съм с нея по различни кастинги в големи американски продукции. Невероятна е, макар че в Италия тя не е много високо оценена заради акцента си от Умбрия, който дразни италианците, но въпреки това е иконата там.
- А с Мадона как се запознахте?
- На снимките на съпруга й Гай Ричи за филм. Тя си избра от първия до последния актьор сама. Странно беше, че на снимките на една старинна яхта я охраняваше кораб на въздушните сили и кръжаха два хеликоптера. Обясниха ни, че американците я считат за символ и затова я пазят.
- Вие чувствате ли се звезда, все пак сте участвали в пет филма?
- В толкова да, а сигурно съм отказвал 105 роли. Смятам, че всяка жаба трябва да си знае гьола. Аз се чувствам римлянин, роден в Кърджали. Щастлив съм със сестра си Анелия и съм благодарен на родителите си, които не са между нас, за всичко, което са направили за мен.