Климатологът Симеон Матев: Спокойно! Не ни заплашват урагани

Симеон Матев е синоптик и климатолог.
Роден е на 19 август 1976 г. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Хидрология и климатология". Докторант към БАН, пише изследователски труд на тема "Климатични условия за изветряне на скалите".
От дълги години работи в TV-MET, първия частен метеорологичен офис у нас.
"България Днес" разговаря с него за бушуващите в тропиците бури и дали има опасност да достигнат до нас.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Матев, ураганите Харви и Ирма взеха десетки жертви и нанесоха огромни материални щети. Има ли опасност природните стихии да достигнат Европа и в частност България?

- Тези бури няма как да достигнат Европа. Както всички знаят, това са тропически циклони, които се образуват и се развиват основно в тропиците на света. Европа почти 95% е в умерените ширини. Затова и такъв тип бури е невъзможно да ни навестят. Въпреки това в годините назад е имало случаи, когато тропически ураган се насочва на север и преминава в умерените ширини. Макар вече с други характеристики - по-слаби ветрове и не толкова интензивни валежи, може да окаже влияние и на север. Като цяло до Европа няма как да достигнат. Има 1-2 случая, в които не самият тропически циклон, а част от него, преминавайки през източните части на Америка, след това се насочва към Европа. Достига до нашия континент и преминава през България. Но това е съвсем друг тип образувание, нямащо нищо общо с това, което в момента всички гледаме. За щастие страната ни е доста далеч от такива мощни процеси.

- Кои са най-страшните природни стихии, които могат да сполетят България?

- Най-големите и видими поражения са от стихии, подобни на тропическите циклони. Те са резултат от силни ветрове и интензивни валежи. Най-големите по мащаб бури са били в средата на миналия век над Родопите и Витоша. На Витоша се е случило над местността Ветровала - наречена е така, защото торнадо преминава оттам, поваля всички дървета и сега е поляна със ски писта. Именно като резултат от явлението е наречена Ветровала. Много по-мащабно, но далеч от населени места е имало през 50-те години на миналия век в Родопите. Отново е имало торнадо, което прави гората на сол. Разнася дърветата и оставя голо място. Торнадо в населено място много рядко е наблюдавано. Имало е в отделни села в Плевенско, в Североизточна България и в две села в Софийско - Железница и Доброславци. Преминали са части от фунията, но за щастие размерите са доста малки. За местните хора обаче е било голяма трагедия, тъй като е имало разрушени къщи и отнесени покриви. Нямаме мащабни разрушения от метеорологични образувания у нас.

- Наводненията също ни донесоха много тревоги.

- Всички помним наводненията от 2005 година, които бяха предизвикани от обилни валежи. Докато щетите при тропическите циклони са причинени повече от силните ветрове и по-малко от интензивността на валежите. Всяка буря си има свой характер и нанася различни по вид щети. Трябва да сме благодарни, че хан Аспарух е избрал сравнително спокойно място за живеене от гледна точка на природните катаклизми. Тук малко или много щетите са с локален характер.

- Доколко човешката дейност има пръст в образуването на страховитите урагани?

- Човек и да щракне с пръст, нищо не може да предизвика в природата. Може да говорим евентуално за зачестяване и увеличаване на силата на въпросните тропически циклони благодарение на глобалното затопляне. Големият спор е колко човекът е виновен за затоплянето. 95% от учените се съгласиха, че човекът има пръст в глобалното затопляне. Но е доста спорно колко голям е този пръст. Прекалено много са хипотезите. Въпросното глобално затопляне и повишаването на температурното ниво на Земята като цяло влияят на повишаването на температурата на морската вода. Тя е основният фактор за възникването на циклоните. Едно от условията да възникне такава буря е морската вода да е с температура от 27-28 градуса. Разбира се, има още много условия, но това е едно от най-важните. По нашето Черноморие водата също понякога достига до 28 градуса, но това не означава, че ще имаме тропическа буря. В този смисъл човекът е виновен в много малък процент. Не можем да го изключим съвсем, но не можем и да му придадем чак такава голяма роля. Дори нещо повече - в процеса на изучаване тези бури в изкуствени условия не могат да бъдат създадени. Дори и в по-малки мащаби, в лабораторни условия не могат да създадат буря, която възниква в природата. Например създавано е торнадо в затворена стая, както и други метеорологични условия, но специално тропическа буря - все още не. Факт е, че веднъж на няколко години тези бури са по-чести, по-силни и по-запомнящи се.

- Говорейки си за морската вода, може ли цунами с голяма височина да ни порази?

- В нашата литература има описани случаи на възникнали цунами. Трябва да разграничим цунами - такива, които са възникнали от земетресение, и такива, които са високи вълни, свързани с буря. По своя характер на зараждане са много различни. В научната литература цунами се използва за висока вълна вследствие на земетресение. В България има описани случаи на цунами, макар и не с тези размери, които виждаме по света. Една от причините е, че Черно море е сравнително малко по площ и един трус не може да образува такава приливна вълна, че да причини огромни разрушения. Имало е няколко случая с цунами - например на следващия ден след земетресението в Шабла (1901 г.). Вълни с височина 2-3 метра са залели брега. За щастие тази височина не може да нанесе кой знае какви щети. При нас по-опасни са вълните, които възникват от няколкодневен процес, при който имаме силни североизточни ветрове. Такива се наблюдават веднъж на няколко години, особено през зимата. Те предизвикват вълни с височина 4-5 метра. Преди 2 години имахме такъв случай. Тогава вече говорим за промяна на брега в някои участъци - отнасят пясъка и го нанасят на друго място. Някои постройки близо до брега също биват заливани. Вълни от такъв тип са опасни за нашия бряг.