Призрачен 15 септември

Иво АНГЕЛОВ, Доли ТАЧЕВА
наши пратеници в Смолянско

Празни класни стаи, буренясали дворове със змии и тишина по коридорите...

Първият учебен ден в Родопите е призрачен. Училищата в магическата планина рязко се отличават от школата в големите градове. В класните стаи има по 2-3 деца, маломерните паралелки се сливат и малки и големи учат заедно. Заради липсата на малчугани някои училища слагат катинара и завинаги затварят врати.

Село Ягодина - децата от първи до трети клас в ОУ "Отец Паисий" са едва 7 и всички са заедно в една паралелка. Големите помагат на по-малките с уроците.

Петокласниците са само двама. "В селото деца няма. Изчезнаха с родителите си, които търсят по-добър живот в Смолян и Пловдив. Преди години ехтеше от детска глъчка, но дойдоха промените и всички се разбягаха", разказа пред "България Днес" Здравко, който е баща на третокласник. Има и деца, които учат в Смолян и живеят в пансиони, но родителите им са останали в Ягодина. И ги виждат веднъж седмично, а понякога и по-рядко.

В селото дори директорката Елка Иванова не е местна. Пътува от съседното село Буйново и всяка сутрин кара двете си внучета на детска градина в Ягодина. Не се притеснява да пътува дори през зимата въпреки тежката пътна обстановка. И в училището, и в забавачката коридорите ехтят от празнота. И тишина. Като в килията на Паисий, докато създава "История славянобългарска".

"Бях учителка преди 20 години, но времената се промениха. Децата бягат с родителите си и селото опустява. Тук нямаме заводи, в които да се работи. Хората отиват в големия град", коментира магазинерката в селото, която за последно е преподавала през 1995 г. Сега е продавачка в центъра на Ягодина и с носталгия си спомня за времето, когато е била учителка.

Влизаме в Буйново, село в непосредствена близост до гръцката граница. Само преди година в училище "Васил Левски" е горял огънят на просветата, но семейство с три деца се изселва и животът на школото приключва. Гледката е страховита. Дворът е буренясал, прозорците са счупени, а ръждясалите катинари трудно могат да спрат хората, които искат да влязат. В барака са наредени дървата за огрев, които вероятно никога повече няма да разпалят огън в класните стаи. Вижда се и прашасал портрет на Апостола, а в очите му се чете тъга.

Още по-призрачна е съседната детска градина. Забавачката сякаш се намира в град Припят, непосредствено сред аварията в Чернобил. Сред тръните и копривата единствената живинка са кокошките и змиите. Но и те са тихи, тишината тук е пълновластен господар. Детските катерушки зловещо се подават от високата трева, а терасите са натежали от времето и всеки момент могат да рухнат. Поглед през замърсените прозорци разкрива тревожна гледка - детски столчета и шкафчета стоят празни. Деца няма. И бъдеще няма.

Единственият лъч надежда в региона е Триград. В селото има двама първокласници, общият брой на учениците е 11. В трети и четвърти клас няма нито едно дете, но в школото се усеща живот.

"Въпреки че ще имаме само двама първокласници - момче и момиче, ние сме подготвили първия учебен ден като за 20 деца. За родителите им те са уникални и за първи път ще прекрачат прага на училище. Ние сме длъжни да им направим деня празничен. Каквито са ритуалите в големите училища, такива са и в нашето малко школо - посрещане на училищното знаме, издигане на националния флаг под звуците на химна. Слово от родителите към първокласниците. С пита и мед ще ги посрещнем и бяла пътека. Може да са малко, но е празник за тях, трябва да се чувстват добре, а не ощетени, че са от малко селище", разказа пред "България Днес" Веселка Мишева, директорка на триградското училище "Иван Вазов".

Преподавателката по български език сподели, че животът в малкото училище е различен. За миналата учебна година няма нито едно неизвинено отсъствие. "Тук всички се познаваме и винаги знаем къде са децата. Те са запазили уважението към учителя и родителя. Близките им винаги знаят какво се случва с тях, докато в големия град по друг начин стоят нещата", добави Мишева.

Педагожката ни развежда из огромната сграда, в която се ползват само 4 помещения - 3 класни стаи и една учителска. Всички стаи на децата са оборудвани с нови печки за зимата, учебниците също са пристигнали и чакат малчуганите на чиновете им. Стените са прясно боядисани, "мирише на ново".

"Всяка учебна година сливаме паралелките различно, според броя на децата и според учебния план. Обикновено 5, 6, 7 и 8 клас са заедно, защото материалът за тези ученици не се различава много. По-големите помагат на по-малките. Малко и самочувствието да му повдигнеш, да му възложиш задача да провери как се е справило другарчето до него. Възлагаме им екипна работа. Колкото и малко да са децата, не пропускаме никакъв празник. Тук е място за духовен живот. Сега се борим със зъби и нокти да оцелеем. Ние сме защитено училище. Това си е един културен център за самото село", добави Мишева, която е на поста си едва от година. През 1983 г. също е била преподавател в Триград и тогава децата са били повече от 300.
В родопското село има и детска градина. Децата са 14 - повече, отколкото в училището. Там всички са в една група.

"Надежда има. Ако родителите останат, и децата ще живеят и учат в селото. Всичко, което правим, е с мисъл за децата, с любов за тях", добави училищната директорка в сърцето на Родопите.