Отец Иван: Ще си направим собствена полиция Окрадоха учебниците и тетрадките на децата

КОЙ Е ТОЙ

Отец Иван е роден през 1945 г. в село Благово, Монтанско. Завършил е строителен техникум и семинария. Бил е служител на УБО, но решава да се откаже и след едно видение в църквата се отдава на служба на Бог. Построява дом за сираци в Нови хан и къщи за безпризорни в монтанското село Якимово.
"България Днес" разговаря с него за постоянните набези на крадци, които обират къщите му.

Иво АНГЕЛОВ

- Дядо Иване, вярно ли, че са откраднали учебниците и тетрадките на децата от приюта ти?
- В село Якимово имаме една къща, която сме превърнали в офис. Там се събираме повече хора, които имат нещо за решаване. Има големи рафтове до тавана и компютър. В къщата бяхме събрали тетрадки, помагала, учебници и книги, които са ни останали от пазаруването миналата година. Тетрадките са малък формат, голям формат, с тесни и широки редове, всякакви... Отиваме преди началото на учебната година да ги вземем и вътре е нещо страшно. Компютърът откраднат. Вземали също тетрадките и учебните помагала. Взели тоалетната хартия и нарочно я разпилели из цялата къща, за да направят бъркотия. Ужасно беше!
- Знаеш ли кои са крадците?
- Знам, то всички ги знаят. В Нови хан не се правят такива неща, защото няма цигани. Само тук в Якимово, защото сме разпръснати по няколко къщи. Имам една друга къща, която преди няколко дни са я отворили и са я обрали. Отмъкнали легла, чаршафи и завивки. Даже гроздето от асмата бяха обрали.
- Полицията не ви ли помага да заловите апашите?
- Тази полиция не знам какво прави. Като подадем жалба, все едно правим едно голямо нищо. Никого не ловят. Имам чувството, че полицаите са приятели с циганите. Имам чувството, че ги пазят и не ги закачат за нищо. Нещата са навързани, такова ми е усещането. Като няма кой на Земята, Господ ще ги накаже. Лошото е, че няма как да оставим децата без важните неща за училище. Сега трябва да купуваме учебници и тетрадки, за което си трябват пари. Вече взехме дрехи и обувки и парите трудно стигат. Ще обикаляме из Лом, за да ги вземем нещата.
- Колко са децата в приюта ти, които ходят на училище?
- 70 деца. От тях 12 са в Семинарията. Имам три моми, които вече са в 10 клас. Първокласниците ми са 12, най-много са тези години. Мислеха да закрият училището, защото няма деца, но моите спасиха положението.
- Трудна ли е издръжката им?
- Имам 250 души в Якимово и 50 души в Нови хан. Без пари никой не дава нищо. Ще се оправим някак си, няма да ги изоставя децата. Сещам се и за друг случай - обират друга къща наскоро и дори желязната ограда отмъкнали. И портичката взели. Знам защо главатарят на крадците го е яд. Още като идвах в Якимово, ме предупредиха, че ще ми прави голяма мръсотия. Защото съм вдигнал цената на къщите и не можели да си купят нито една. Преди време циганите имали схема - искали да си купят къща и оставяли 500 лева капаро, а обещавали останалата сума да дадат след месец. През това време разваляли къщата и продавали керемидите, дървения материал... И когато продавачът им се обадел, те му казвали, че нямало да купуват, защото някой им съборил къщата.
- Отче, как според теб може да се сложи край на тези набези?
- Трябва да си направим вътрешна полиция. Моите деца да пораснат, да ги обучим и като докопат крадците, да ги бият много. Само така могат да се откажат, друг начин няма. Циганите карат малките да крадат, 10-12-годишните. Има един тук, викат му Бебето. Като ме види, и бяга като куршум. Тича, защото знае, че е откраднал. Дете е - нито можеш да го биеш, нито да направиш нещо друго. Ще те осъдят, че си му посегнал.
- Децата ти добре ли се справят в училище? Ученолюбиви ли са?
- Учат се. Има двама-трима, дето са по-слаби, но всички не могат да бъдат еднакви. Децата имат добри бележки, примерни си, чистички ходят на училище и не се закачат с другите. Моите деца не крадат! Наскоро влязох в магазин във Вълчедръм и бях с две дечица, братчета. Гледам по едно време една от продавачките им пребърква джобовете. Едното дете - Иванчо, излязъл навън и реве. Питам го какво е станало, а то ми вика: "Дедо, тази ме изкара крадец и ми бърка по джобовете". Гушнах го и се успокои. Тогава казах на продавачката друг път да не прави така, защото моите деца не крадат. И собственикът на магазинът й се скара, че прави такива щуротии. Нахока я едно хубаво и тя дойде да се извини на детето. И Иванчо грейна с усмивка, че не е виновен. Моите деца така са възпитани - да не пипат. Сега имам 2 нови семейства с по 3-4 деца - за тях не мога да гарантирам, защото още не ги познавам. Но родените при мен и расналите покрай мен не пипат никога. Пари да им дадеш, няма да ги вземат, защото "деди ще ни се кара". Казвам им: "Деца, няма да бъдете просяци! Няма да крадете и няма да лъжете! Господ ще ви накаже, като правите тези лоши работи". Каквото им трябва, аз им го давам. Много послушни са ми децата.
- Готови ли сте за зимата?
- Зимата винаги ни изненадва. Дърва още нямаме, трябва да набавим. То едно ли е, че да се свърши. Сега събираме бали и слама за животните. Имаме много - 33 биволи, 100 овце и 50 кози. Един човек ни подари още 31 кози, като обеща още 20 да ни даде. Така и козите ще станат 100 бройки. Всичко това трябва да яде през зимата. Сега берем и царевица, като ходят до нивата с 9-те ни коня. Деца и възрастни се включват в работата. Имаме кокошки, гъски и пуйки. Една жена ми предложи да ни продаде 100 кокошки носачки по 3 лева бройката. Скъпо е за нас, но ни трябват яйца. Правим пържени филийки, защото са евтини, а децата се наяждат.