Медикът с "Оскар" д-р Станимир Сираков: Проникнахме в мозъкана Станимира презкрачето й

Кой е той?

32-годишният д-р Станимир Сираков завършва медицина през 2009 г. в Медицинския университет – София, и веднага след това започва работа като ординатор в отделението по "Компютърна и магнитно-резонансна томография" към болница "Св. Иван Рилски" в София. Младият специалист е един от малкото лекари в страната, извършващи високоспециализирани животоспасяващи процедури при мозъчни аневризми и облитериране на мозъчни и гръбначномозъчни артерио-венозни малформации. Специализирал е интервенционална неврорентгенология в Сърбия и Франция. Участва в редица международни конференции и обучителни курсове в различни области на образната диагностика. Част е от авторския колектив на едно от ръководствата по образна диагностика.

- Д-р Сираков, заедно с вашия екип извършвате уникални мозъчни операции по иновативни методи. Преди броени дни спечелихте т.нар. медицински "Оскар" за иновации. Преди да разясните в какво всъщност се изразява спецификата на работата ви, какво означава тази и други награди за вас?

- Може да прозвучи банално и дори клиширано за някой, но за нас най-голямата награда и признание е, когато пациентът отвори очи и се усмихне на живота, както се случи и с 10-годишната Станимира и с още десетки наши пациенти, които понасят успешно сложните интервенции. Когато се прибереш вкъщи, знаейки, че си си свършил работата и на другия ден ще видиш един здрав, доволен пациент, на когото си успял да помогнеш. Наградите и призовете от гилдията също имат значение, но това по-скоро е насочено в професионалната сфера. Все пак колеги, светила в медицината да признаят твоята работа и принос е крайно мотивиращо и оправдава емоционално всеотдайността. Относно наградите преди година нашият екип спечели голямата награда на фондация "Ротшилд" във Франция за изключителни заслуги и принос в медицината. Екипът ни бе избран за приза измежду медици от целия свят. Така на практика излиза, че първо ни оцениха в световен мащаб и след това у нас. Призът дойде както за цялостната ни работа тук в България, така и по повод една конкретна операция, която извършихме на 40-годишен пациент с изключително тежка аневризма, която бе ситуирана на такова място, че манипулацията изглеждаше едва ли не невъзможна. Ние успяхме да направим операцията и след като се обадихме на светила във Франция, те ни казаха, че без да знаем, сме извършили втората подобна интервенция в света. Това наистина е мотивиращо.

- Каква е същността на новия лечебен метод, който прилагате?

- Този метод вече десетина години се прилага в Европа, а при нас навлезе от 4 години. Изключително сложна интервенция, при която чрез кръвоносните съдове на тялото достигаме до мозъчното кръвообращение. Там вече според самата патология - било то артерио-венозна малформация, било то аневризма - използваме модерни консумативи, с които успяваме да изолираме патологичните съдове по нормалното кръвообращение. Използва се т.нар. тъканно лепило.

- Какви са предимствата на този метод?

- Получаваме в пъти по-добри резултати на преживяемост при неврологичен дефицит на пациентите. Те се възстановяват по-бързо, защото това вече не е класическата отворена операция, при която се отваря черепът, за да се достигне до мозъчната деформация и да бъде тя изрязана или изолирана. Това всъщност, е голямото предимство.

- Това ли извършихте и с 10-годишната Станимира, която е и една от причините за оскара?

- Момиченцето имаше тежка артерио-венозна малформация, която променя кръвотока в мозъка и по този начин той загива. Ако не бъде прекъсната навреме, се стига до летален изход. Преди две години я изпратихме в чужбина, където проф. Море извършва първата интервенция. Пред два месеца обаче се налага спешна операция, като нямаше никакво време за транспортиране и прочие и предприехме операцията тук. Най-просто казано, проникнахме до мозъка през артерия на крачето на момиченцето и така предотвратихме по метода, който описах по-горе, тежките последици.

- Вие ли въведохте този метод в България?

- Да, ние сме пионерите. Все още се налага у нас. Малък екип сме, като отскоро се създаде и референтен център за мозъчно-съдови заболявания. Той се занимава изцяло със съдова патология. Ние третираме мозъчни аневризми, артерио-венозни малформаци и остри мозъчни инсулти.

- Къде се обучавахте да прилагате този изключителен метод?

- Половин година бяхме във Франция при проф. Море. След това половин година при проф. Боснякович в Сърбия, който по него време беше зам.-председател на Европейската асоциация по неврорентгенология. Постоянно държим контакти със светилата в сферата, като при по-сложни случаи комуникираме с тях, получаваме съвети и насоки, изпращаме резултати. Грубо казано, обучението ни продължи година и половина, преди да се завърнем у нас и да започнем да прилагаме метода.

- Как избрахте да практикувате у нас, а не в чужбина?

- Никога не съм смятал да продължавам своя професионален път навън. Това, което учим зад граница, трябва да се прилага у нас. Това е моето кредо. Намирам за правилно и смятам, че и младите колеги от университетите също трябва да го разберат. Разбира се, много е трудно, тъй като в чужбина попадаш в една разработена структура с всичките й налични специалисти и технологии, докато тук трябва сам да си проправяш път и да отъпкваш пътеките. Но си струва всичките усилия. Най-важното е да се докаже, че в България е възможно това, което се прави в чужбина. Така българските пациенти ще имат доверие, достъп до модерните технологии и по този начин един значително по-голям шанс за излекуване. Ще се избегнат и скъпоструващите лечения зад граница, които крият и огромен риск заради пространството и необходимото време то да се премине.

- Какъв друг ефект имат международните и нашите номинации и призове?

- Освен всичко казано те имат и още една важна функция - популяризирането. Чрез тези форуми повече млади студенти могат да чуят с какво се занимаваме, да се ориентират къде са центровете, къде могат да се обучават у нас, че това е възможно и има кой да им помага и подкрепя. Специализациите в чужбина са нещо неизбежно за всеки медик, но ние се стараем и в България да се случват вече подобни неща.