Емил Василев, бивш депутат и юрист: Видях бандит и гръмнах, той избяга Законът у нас пази бандитите

Надя Панкова

- Г-н Василев, разкажете как сте се озовали в ситуация да пропъждате с оръжие от дома си взломаджии?
- Първо, притежавам законно оръжие, а второ - просто бе някакво стечение на обстоятелствата, че успях да ги усетя как започват да проникват в къщата. Нямах друг вариант, освен да произведа изстрел със същото законно оръжие с цел да ги сплаша. При което те преустановиха това, което бяха започнали - единият се беше покатерил по фасадата към терасата на втория етаж и скочи оттам и побягна. Направи ми впечатление, че това момче беше много пъргаво, беше някакъв професионален атлет. Чувал съм, че доста клубове с нови спортове като фрийк, рънинг и други подобни всъщност тренират младежите да прескачат огради, да се катерят по фасади. Това бяха тренирани хора, а не хора от малцинствата, които прескачат ограда и си прибират някое желязо на двора. Бяха професионалисти, подготвени и психически, и физически да вършат такива злодеяния.
- За пръв път ли ви се случва такова нещо?
- Не ми се беше случвало това от около 20 години, когато живеех в един апартамент в кв. "Младост 3У, който беше обиран периодично през 3-4 месеца. Имаше ужасни времена - 90-те години, когато апартаментите на хората бяха ограбвани буквално през няколко месеца. А вилите - в региона на Своге няма нито една, която да не е търбушена 5-6 пъти през този период, чак до 2007 г.
- Добре, но като юрист замислихте ли се дали това, което правите, е правилно или по инстинкт защитихте дома и имота си?
- При мен професионалният рефлекс се задейства от само себе си. Все пак знам как да боравя с оръжие, от една страна, тъй като до 1999 г. съм бил кадрови офицер от специалните служби и имам добър тренинг. От друга страна, съм адвокат, упражнявам тази професия от 20 години и познавам доста добре правото. Затова и не е проблем в такава изострена ситуация да действам по правилния начин и като юрист, и като човек, който борави с оръжие. Но както се казва - "Не правете това вкъщи!". Не бих препоръчал на хора, които не познават закона и нямат опит с оръжие при подобна ситуация да опитват да действат както им дойде. Трябва много да се внимава, защото в такава ситуация разликата между самозащита и умишлено убийство е много тънка в българския закон.
- В нападателите си ли стреляхте или предупредително в таван, в стена?
- Бях излязъл с личното си оръжие на двора, не бях в закрито пространство. А на въпроса ви как съм стрелял няма да отговоря точно, защото не бих искал някой да тръгне да тълкува превратно моите действия и да ме изкарва нарушител на нещо, което не съм нарушил.
- Като бивш депутат и юрист, а и като потърпевш сега какво е отношението ви към колегите ви от "Атака", които внесоха редица законопроекти да се позволи отбраната с оръжие у дома?
- Ще се опитам да съм максимално ясен. Особено за да обясня на хора, които не са юристи по образование. От много време се говори за приемане на нов Наказателен кодекс. И силно се надявам в него въпросът за неизбежната отбрана да бъде регламентиран по малко по-различен начин от този, който имаме в момента. Защото може да звучи шокиращо за вашите читатели, но всъщност при сегашния правен регламент статутът за неизбежната отбрана пази живота и здравето на бандита. Шокиращо, нали? Ще поясня какво имам предвид.
На никого не го пожелавам, но представете си, че някой бандит влезе в дома ви без вашето знание и разрешение. Когато разбива врати, прозорци, катери се по фасади и влиза в жилището ви, той го прави с две цели - да ви убие, вас или семейството ви, или да ви ограби. Ясно е, че този човек не е влязъл с цел да се разходи в хола ви или да си пусне уредбата ви да си слуша музика! Влязъл е да убива или краде. Нормално е в такава ситуация всеки да помисли как да защити живота и имуществото си. Ако обаче бандитът не е агресивен, ако не ви е нападнал, вие не може да го пипнете и с пръст. Защото неизбежната самоотбрана означава, че вие може да отвърнете само при непосредствено нападение от страна на този крадец. И може да отвърнете със средства, които не надхвърлят тези в нападението.
- Ако аз имам пистолет, а той нож - аз съм виновна.
- Точно така. Ако той ви нападне с нож, а вие имате пистолет, ще трябва да оставите пистолета, да отидете до кухнята, да си вземете нож и тогава евентуално вашата отбрана би се оказала законна. Но не и ако човекът не ви е нападнал! Представете си - бандитът стои във вашия хол, не е агресивен и казва - "Добър ден, как сте? Не ми пречете, искам да изляза, да, взел съм семейните бижута, парите, нотариалните актове, личните документи, ама вижте, кротък съм, не ми пречете". И вие по българския закон нищо не може да му направите. Представяте ли си, не може с пръст да го пипнете, ако той не ви нападне. Можете само да се дръпнете встрани. Докоснете ли го по някакъв начин - вие сте нарушител на закона!
И затова казвам, колкото и шокиращо да е, законът пази живота и здравето на бандитите в България. Това трябва да се промени. Не казвам, че трябват революционни промени относно статута на неизбежната отбрана, защото тази ситуация е абсурдна! В собственото си жилище, ако докоснеш крадец, нарушителят на закона си ти!
- Като бивш депутат от РЗС, които подкрепяха ГЕРБ, тогава защо не внесохте такива текстове в НК? Защо не подкрепихте колегите ви от "Атака", които внасяха такива текстове?
- Може би защото идеите на колегите от "Атака" винаги са били малко по-радикални. Действително може да се помисли, когато човек е нападнат в дома си, дали не трябва да се намира в ситуация на самоотбрана, но тук трябва да се внимава много. Защото не следва да се отива и в другата крайност да се узакони, не дай си Боже, практика на убийства. Защото могат да стават и грешки. Например ромите знаят, че малолетните не носят наказателна отговорност, затова и изпращат да крадат именно такива деца. Не би било редно да се разрешава стрелба с огнестрелно оръжие по деца или бременни жени, или с незаконно оръжие. Всичко трябва да е добре преценено, за да функционира в името на справедливостта. А не да се създават условия за безчинства. Може би не му беше дошло времето тогава за подобен род наказателна промяна, но лека-полека обществото узрява за такива идеи. А когато бях народен представител, управляващите от ГЕРБ имаха по други приоритети.