Големият актьор Любо Чаталов: Филмът "Дамасцена" бе най-доброто, което съм играл напоследък

Кой е той
Любен Чаталов е български кино актьор. През 1978 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". В биографията си има роли в над 50 български филма.[1] Дебютът му е във филма "Бумеранг" от 1979 г. Сред по-известните му филми са: "Голямото нощно къпане", "Адаптация", "Лавина", "Опасен чар" и много други. Само след дни е премиерата на филма "Дамасцена", в която Любо прави блестяща роля.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Чаталов, след дни е премиерата на филма "Дамасцена". Каква е вашата роля там?
- Играя бащата на главния герой. Има две-три много силни сцени с мен, които се са получиха страхотно. Знаете ли, поне от 35 години не ми се е случвало да участвам в толкова силна продукция - откъм драматургия на текста, атмосфера на работа, актьори. И не говоря така урбулешката, защото трябва да говоря така, а защото тези хора заслужават да бъдат похвалени - и режисьорът Тодор Анастасов, сценаристката Мария Лалева, повече от 70 актьори, всички бяха като отлично работещ механизъм. Защото актьорът е глина в ръцете на режисьора и от неговите умения да я направи зависи успеха на филма. А познаваме и обратната история - неумения да се борави с материал, от което нищо не се получава накрая. Аз играя бащата на Весо Плачков и съм единственият човек, който седи до него през цялото време в битките му във филма. Положителен герой най-трудно се играе, да ви кажа. Защото рядко го виждаме в живота и не можем да съберем този образ, за да ни се получи лесно. А примери на лошотия колкото си щеш.
- Всеки баща трябва да е добър, а вашият поступвал ли ви е?
- Не помня честно казано, но животът на татко е сценарий за филм. Той беше хлебар, работеше заедно с майка ми в хлебозавода, в различни смени, за да ни гледат с братчето ми, което по-късно почина. Станал е хлебар в Дахау, концентрационния лагер на 10 километра от Мюнхен. Трудно говореше татко за онова време. Веднъж ми разказа за момента, в който ги освобождават. Концлагеристите били 10000 души, французи, поляци, българи, руснаци, евреи. Всички, войници и концлагеристи, се отправили към складовете за храна на есесовците. Виждал ли си човек 35 килограма да отваря консерва с голи ръце?, пита ме татко тогава. И аз му казах: "Ееее, Чаталов, тук вече ме направи на луд". И той като ми отвъртя един шамар - не си седял гладен бе, гадно копеленце, не знаеш какво е глад". И му повярвах. Започнали да ядат и да припадат. Французите освободители почват да стрелят в краката им, за да не се приближават до склада, защото така затворниците ще се самоубият. В Германия се беше научил да прави хляб. В концлагера имало надзирател с една ръка. Един ден изправил лагеристите и питал: някой от вас знае ли да прави хляб? Един македонец, казал на баща ми: "Абе, Чатале, дай да кажем, че знаем как се прави хляб". Щото дажбата в лагера е 50 грама хляб на ден и една ряпа без нищо Ц вода и ряпа. "Ние можем!" Ц изцепил се баща ми. Завели ги извън лагера в къщата на германеца да спят, защото трябвало да станат в три и да замесят тесто за 1000 хляба. За първи път тогава татко видял машина за месене на хляб. Не успели нищо да направят и по едно време слиза германецът отгоре, като вижда какво става, тича, имало котел с топла вода, и почва да го пари, за да убие кваса. Прибрали обратно тестото и си тръгнали. Помислили, че ще ги убият за това, че не направили хляб. Но германецът излязъл човек. Всяка сутрин им обяснявал - това тук така се слага, толкова сол, тук така се меша. Спасил им живота. Татко умря от брашнарска астма. Силицият, натрупан в дробовете на миньорите, може да се разгражда, но брашното в дробовете на хлебарите Ц не. Той дишаше ей толкова плитко. Бил е гладен, а се напълни с хляб и умря от хляба. Седем месеца беше концлагерист. От 90 килограма излязъл от лагера 40. Като го освободили, имал възможност като военнопленник и концлагерист да замине където иска Ц но той се прибира тук, защото майка му била починала и не можел да остави по-малката си сестра. И се върнал. Още на границата обаче го спират, не знаят кой е и...хайде пак в затвора за шест месеца. Там един сърбин го посъветвал да се пише комунист и го освободили. Та десет години го оставиха на мира. Много е интересен животът на татко, сега искам да направя филм за него, но ми трябва добър сценарист.
- И вашият живот става за екрана. С най-добрия си приятел Иван Иванов виждате ли се?
- Ооо, да, постоянно. Имам къща близо до София на 24 км сме един от друг. Ходя често при него, добре е. С него имаме потресаващи случки - един наркоман като бяхме съвсем млади ни наръга и за малко да ни затрие, но късмет сме имали. Не сме били рамо до рамо пред камера, а много ми се иска сега някой да ни събере, да направим филм примерно "Сърдити български старчета", защо не? В "Лавина" играхме за малко, но нямахме обща сцена.
- Вярно ли, че конна полиция ви е охранявала от девойките преди време?
- Иван да, мен не. В Пазарджик стана това и бях свидетел. Той беше звездата, аз го играех повече псевдоинтелектуалец(Смее се). Друго беше преди, ама сега не ни отива с Блатечки да се състезаваме, той е млад, готин, силен.
- Има ренесанс и за готините "старчета", ето Ицко Финци бебе има?
- Ооо, да, ами нормално е това. Антъни куин има бебе на 91 години. Ако и от мен някоя мома пожелае да има бебе, да заповяда, ерген съм вече, свободен. Както казваше стария Черкелов: "И внуци все още можем да правим" (Смее се)
- Кажете ми за тези "уроци по доброта", които са ви давали актьори от вашето поколение?
- Ами на първо място слагам Катя Паскалева. Преди това да кажа, че н съм мечтал от дете да бъда актьор. Не съм сънувал сцена. Затова и леко приемах нещата. А е имало много поводи да ме изхвърлят. Само една думичка да беше казала Катя Паскалева, примерно махнете го този, не си знае репликата, изхвърчах. Разказвам ти за една сцена с нея в "Бумеранг". Бях новак в киното, но на 27 години, късно влязъл във ВИТИЗ. Затова си викаме с Ването (Иван Иванов Ц "старо"). Тя, Катя Паскалева - звезда. И аз в едно легло със звездата, това е сцената. Какво ли не правих Ц четири пъти се къпах. Купих си слипове от "Кореком", парфюмирах се от глава до пети. Един метър лента по това време е долар и половина, отпускат лента само за нощни снимки, операторът трепери за всеки сантиметър. А аз като запецнах, не мога нищо да кажа. Преснимаме, та се късаме, абе кой ти гледа гащите, бе. И Катя вика: "Я излезте всички за малко. А е ноември, една вила в Княжево, не е отоплено. Излязоха всички и тя се обърна към мен: "Ти да не си педерас, бе?" Ядосах се аз и забравих, еч е Катя Паскалева. "Абе няма да седим за тая тъпа сцена цяла нощ! Ти не си ли виждал жена?" И си вдигна нощницата до брадичката: "Ти цици не си ли виждал?". Сцената след това се получи от раз. Ето това е великата Катя. А можеше да отиде при режисьора и да му каже - какъв е тоя тъпанар, бе. После станахме приятели с нея. Получавал съм и от Слабака, и от други големи, да не изреждам, уроци по доброта. Не може да си зъл на сцената. Абсурд. Добротата трябва да се споменава.
- Но освен актьор сте можели да заминете при втората си жена финландката и да станете примерно ватман?
- Можех, и щях да получа пенсия от 2000 евро. Там са децата ми, жена ми. Тя ме напусна по времето на режима на тока, искаше да гледа детето в по-топла страна. Но мен материалното никога не ме е вълнувало, повече духовното.
- Какво си казахте с духовника Папа Йоан Павел Втори?
- От него научих много важно нещо, бяхме група актьори тогава. Той каза: "Папата плюс един овчар е по-умен от папата". Т.е. колкото и да си добър, не можеш всичко да направиш сам, двама сте по-силни, хиляди, милиони също. Ако мислите еднакво и имате обща цел, ето ви я добрата държава. Същото е и при филмите - режисьорът е министър-председателят, продуцентът - министър на икономиката и т.н. Един е червен, син, зелен, но всички искат да се получи филмът. Ей така ако се мисли и с държавата, ще ни се получат нещата. Покойният Джоко казваше: "Много я ругаем тази България. Всеки си има майка, понякога тя не винаги е справедлива към нас, но е нашата България, друга майка нямаме". А ние сме склонни постоянно да мрънкаме и искаме от държавата. Вместо да скочим всички и да променим нещата, за да сме по-добре. Повечето искат "от горе" да им падне и нищо да не правят. Една Германия три пъти се сривала със земята, но хората си я направиха. А ние имаме всичко - две семки да боднеш, ще излезе нещо за храна. От глад няма да умрем. Превърнали сме се в мрънкащи същества без посока и цел.
- Така е. Харесва ли ви театъра днес?
- Рядко срещам театър. Може би, защото ми се предлагат бързо смилаеми произвеедния с изключителни актьори, но това не ме радва. Не вярвам, че "този измъчен народ има нужда да се смее, а не да се замисля". Напротив. Това са глупости.
- За 70-та годишнина дали Иван Иванов ще ви направи отново моноспектакъл "Мухата 2", как мислите?
- Точно това мислех да направя през декември. За 60-ата годишнина ми направи "Муха", което играх 75 пъти. Беше невероятно. Тогава вика: "Старо, ако ти купя едно шише уиски за рождения ден ще го изпиеш, ако ти купя пуловер друг ще ти подари уиски ще се напиеш и ще изгубиш пуловера, я дай да ти напиша една пиеса да ти скъсам нервите следващите години". И така тръгна.
- На тази възраст сте във великолепна форма.
- Надявам се, както казва Радичков: "Като бях млад, обувките ми бяха кърпени, а сърцето ми - цяло. Сега обувките ми нови, а сърцето ми кърпено". А моето сърце засега работи като здрави подметки, ама де да го знам къде се е нацепило.