Пътешественичката писателка Магдалена Гигова: Индийски принц ме заведе в апартамента на Мадона

Обиколила съм 86 държави, остават ми още 110

Коя е тя

Магдалена Гигова старателно избягва определението „писател“, въпреки че е написала 8 книги и е на прага на деветата. Американците съветват на всеки 10 години човек да си сменя работата, но понеже тя много обича журналистиката, си сменя т.нар. ресор. Занимава се с политика в най-бурните години от прехода. После се захваща с разследвания. Следващата й тръпка е лайфстайлът. Сега е водеща на предаването за здравословен живот.

- Маги, колко държави си обиколила?
- 86! Според неутолимото ми любопитство - крайно недостатъчно. До 196 (колкото са международно признатите страни по света) има още много да наваксвам.

 - Къде беше последно? 

-В Манила. Невероятно, но на Филипините реализирах мечтата си да галя пингвин и установих, че макар да изглеждат гладки като неопрен, на пипане усещаш грапавини на атрофирали пера. Пак там почесах по гушката националната им емблема - маймуноглавия орел. Иначе с изненада установих, че българите и филипинците си приличат! Това твърдение може да ви се стори прекалено екстравагантно за държава, отдалечена на 13 000 километра, но преценете сами: И там са убедени, че жените им са най-красивите в света. Почти всички филипинци мечтаят да заминат в странство, та трудът им да бъде оценен подобаващо. И техният любим "зеленчук" е месото. В лепкавата жега нагъват печени прасенца, шкембе, пача, дори и пилешки чревца, та ушите им плющят. Всички закъсняват за срещи, ругаят градския транспорт и твърдят, че джигитите са купили шофьорските си книжки. Минималната работна заплата е $300, като кило ориз е близо долар, но въпреки това успяват да си плащат сметките и да оцеляват.

- Кои са най-интересните ти срещи?
- На някои им върви на хазарт, а на мен - на хора. На път срещам правилния човек. В Индия се запознах с принц, благодарение на когото посетих Сасан Гир - единствения резерват за азиатски лъвове. Да, такива има, малко по-дребни от африканските си събратя. Нощувах в „Михир гарх“ до Джодпур - хотел само от девет апартамента, всеки по 500 кв. м, със собствена кула, увенчана с джакузи под открито небе. Седмица преди мен Мадона го беше наела целия за антуража си, докато тя самата бе яздила из пустинята възродената местна порода коне - марвари.

В Шри Ланка непознат във влака ми предложи, след като съм се запътила към приюта за слонове в Пиннауала и съм само на 30 км от най-големите златни статуи на Буда в Канди, да ме закара с мотопеда си да ги видя и да ме върне обратно. И го направи. За да може да види българската журналистка още една от забележителностите в родината му. На Бали присъствах на ритуала "нямбутан" - нещо като кръщене. До 6 месеца там детето се смята за бог, при церемонията стъпва на земята и става човек.
На Бахамите плувах в Карибско море върху кон, в Мексико - с делфин, в Индонезия с кислородна бутилка на гърба храних риби, които се скупчваха като кокошки. В Момбаса (Кения) пих от извора, от който Христофор Колумб е зареждал прясна вода, а в резервата Цаво лъвица ми позира за видео, като си чешеше гърба в тревата. Говорих с жените жирафи в Бирма, които смятат за красиво да удължават шиите си с метални пръстени.

- Коя е най-странната храна, която си опитвала?
- Аз съм отявлен хранителен сапьор и опитвам всичко! Е, признавам, че в Китай не успях да се кандърдисам на пържените хлебарки (хранели се само с ориз, били чисти и пълни с протеин), нито се прежалих за печените копринени буби на шиш, но в малкото хималайско кралство Бутан юнашки пих местна "скоросмъртница" от ферментирал ориз с яйца, престояли 6 месеца в земята. В Бирма похапнах туршия от чай, а в Швейцария - кашкавал, който отлежава 9 години.

- Къде се чувстваш най-комфортно по света?
- Азия е моето място! Шегувам се, че сигурно в минало прераждане съм била махарани (жена на махараджа).

- В коя държава искаш да останеш?
- Винаги ще се връщам в България! Но не на шега обмислям идеята да се пенсионирам в най-малкия индийски щат Гоа, който е бил португалски до 60-те години на ХХ век и е завладяваща смесица от старинни католически църкви и индуистки храмове в причудлива хармония.

- Как си обясняваш страстта си към пътешествията?
- Откакто разбрах, че съществува диагноза дромомания, съм спокойна. Значи не съм луда, а неизлечимо болна. Движещата сила за мен е любопитството, желанието да научавам нови неща, да се срещам с нестандартни хора, които да ме обогатяват. Къде може да стане най-лесно това, ако не на път?

- Какво научаваш от странстванията си?
- Че ако си добронамерен и усмихнат, ще ти отвърнат със същото. Че е много лесно да общуваш, ако нямаш предразсъдъци и предубеждения. Че светът е приветливо място. Просто и останалите трябва да го разберат.

- Пишеш ли поредна книга? За какво?
- След „Шепот от стари дантели“ с любовните истории на известни българи отново криввам към приключенията. Ще се казва „Да се готви Луната“. И натам бих литнала без колебание. Стига да намалят таксите за космически туристи поне с 99%.

Ани Романова

Снимки: Личен архив