Писателят Христо Стоянов: Затвор за крадците на книги!

Първи хвърлих камък в блатото

КОЙ Е ТОЙ

Христо Стоянов е един от най-нашумелите родни писатели в последните двадесет години. Заради скандалната си книга "Скритият живот на една помакиня" се оказа единственият следствен писател у нас. Наскоро книгата бе разпространена безплатно в интернет, без да се плати и стотинка за труда на автора. Какви законови промени предлага писателят и през какви перипетии преминава - четете в следващите редове.

- Г-н Стоянов, книгата ви "Скритият живот на една помакиня" изтече без ваше съгласие в интернет. За да няма повече подобни случаи, предложихте на парламента поправки в Наказателния кодекс. Какви са те?
- Поправките касаят частта за интелектуалната собственост. Там има два сериозни проблема. Единият е, че имаме десетки, а може би и стотици кабелни оператори. IP адресите се пазят само шест месеца. Дори за детската порнография. Може да се намери откъде е тръгна дадена публикация в мрежата само до половин година назад. След това се заличава. И това създава спънки пред следствие, прокуратура и съд. В същото време наблюдаваме много ниска наказуемост за подобно престъпление - нерегламентирано качване на книги онлайн с цел комерсиална продажба. По закон за подобно нещо се предвижда до пет години затвор, което пречи на разследващите да правят обиски и да изземват компютри и други неща като доказателствен материал.
- Значи предлагате наказанието да е над пет години решетки?
- Да. Ако предвиденото наказание е над пет години лишаване от свобода, тогава може да се премине към специални разузнавателни средства и обиските, за които говоря. Затова предлагам да се завиши наказуемостта. Въпросът е да може да се събират доказателства, за да може съдът да реши както трябва. Не искам високи присъди, по-скоро наказанията трябва да са превантивни. Тези, които крадат чужда интелектуална собственост, трябва да се спрат, да има осъдени за подобен род деяния.
- Има ли такива присъди?
- Няма такива случаи. Всяко издателство, което е ощетено, а такива са всички, започва да търси правата си по съдебен път по Закона за авторското право. То иска индивидуално да му се признаят щетите и да осъди виновните, а не търси наказуемост. Нито един автор или издател не е поискал промяна на законите. И това е страшното. Може би адвокатите са ги подвели. Но ако имаше подобни промени, ситуацията щеше да е доста по-различна. Докато сега престъпността се движи с десет години напред. Те ни причакват и знаят, че тук няма наказание и нищо не може да им се направи.
- Какво се случи в парламента, когато внесохте предложението си?
- Говорих с Вежди Рашидов. Той е на моя страна, знае за какво става въпрос. Самият той иска нещата да се променят. Като министър направи „Квадрат 500“, а сега като председател на Комисията по култура Законът за авторското право и Наказателният кодекс ще бъдат неговият „Квадрат 500“. 90% от българина е с престъпно мислене. А такова мислене е по всякакъв начин да изкелепири безплатно книга. Българинът говори за незаконност и ненаказуемост, вършейки престъпления. Той казва, че не е видял един политик в затвора, а в същото време дърпа нелегално книги, филми, музика и не му пука, че това е престъпление.
- Какви са аргументите им?
- Голяма част от хората ми казват, че теглят книги на класици като Виктор Юго и авторските им права са приключили. Но никой не си задава въпроса, че освен писатели и накърняване на техните права има и накърняване на труда и правата и на преводачите. На тях не им се плаща почти нищо и те изнемогват. Тези, които теглят книги, хич не изнемогват. Имат си лаптопи и електронни четци. Най-често точно бедният човек отива и си купува книга. Той няма електронен четец. Една жена - Иванка Минчева, казва, че има 120 000 свалени книги. Друг човек твърди, че има 112 000. Няколко човешки живота няма да им стигнат да ги прочетат. За какво са изтеглени тогава? Това вече мирише на клептомания в интернет. Той, ако беше прочел 120 книги, щеше да осъзнае какво престъпление е извършил спрямо тези, които изнемогват. Само и само да работят този занаят като преводачи и писатели.
- Вие сте единственият писател у нас, който се издържа основно от продажбата на книгите си. Как го правите?
- Някак се справям. Жив съм и не коленича. Правя по 170 000 км на година с колата си. Обикалям страната, разпространявам книгите си. Хора ме срещат по пътя, купуват си. Отчитам се, разбира се, на държавата. Понякога закъсвам и взимам заеми, но се оправям.
- "Скритият живот на една помакиня" май ви взе здравето?
- Да, и зъбите ми избиха помаците. Въобще книгата беше разкъсана между "Осанна" и "Разпни го". Повечето от тези, които гърмят срещу мен, казват, че няма да я прочетат, защото била порнография и не по действителен случай. Ами щом е така, този, който е качил книгата в сайта, би следвало да се съди и за разпространение на порнография. Значи Буковски и Хенри Милър не са порнографи, а Христо Стоянов, който описва живота на една полупомакиня, е такъв? Доказано е, че книгата не е порнография и е по действителен случай.

- Какво следва оттук нататък?
- Радвам се, че поне хвърлих камък в блатото. Простил съм се с книгата, след като изтече онлайн и не може да бъде спряна. Но искам да предотвратя това да се случи и на други автори и преводачи. Ето, сега онлайн са пуснали в аванс книга, която официално ще излезе през декември. Кой печели от всичко това? Ами редакторите, които стоят зад тези книги? Да не би да печелят милиони от тях, че да им се крадат и да се пускат свободно? Побеснявам от подобни ситуации. Но няма да се откажа от държавата, както го правят някои хора като Сашо Морфов. Винаги ще казвам, че съм български писател, защото пиша само и изключително на български. Иван Димков го е казал много хубаво: "Бих обичал нашето отечество, ако нямах съотечественици".

Борислав РАДОСЛАВОВ