Диян Павлов-Джими: На вино и кебапчета сме първи патриоти Хората откриват себе си в "История Славянобългарска"

Публикувана: 01.11.2017, 11:30 1430 Автор: БД Онлайн

- Г-н Павлов, днес е Денят на будителите, а вие в последно време действате като съвременен будител. Инициативата ви за препис на "История Славянобългарска" предизвика възторг в Плевен. Разкажете повече за това.
- Идеята ми дойде вследствие на моята дейност, тъй като съм създател на творителница "О писменех". Това е място, където разказвам за възникването на писменостите в глобален аспект. Различните азбуки, средствата и материали за писане във всички цивилизации - от шумери до китайци, гърци, римляни, Средновековието, та до печатарската машина на Гутенберг. И тъй като разказвам по атрактивен начин за тези неща, с наближаването на празника реших, че е подходящ моментът да направим един препис на "История Славянобългарска" на Паисий Хилендарски, както е и завещал в нея - "Преписвайте, ако не можете, платете, за да могат да ви я препишат, но пазете българската история, да не изчезне". И реших така да го направя по малко по-различен и атрактивен начин в центъра на града, в една шатра, аранжирана със старинно писалище, гъши пера и мастилница, върху по-стара хартия, да се направи преписът. Така всеки гражданин, който желае, може да отдели няколко минути, да седне и да препише пасаж или поне едно изречение и да си остави името отдолу. Когато препишем цялата история, ще я подвържа и надпиша красиво и в подходящ момент ще я даря на регионалния исторически музей в Плевен, където историята ще остане за вечни времена. Така всеки плевенчанин, преписал част от историята, с името си ще се нареди в редиците на преписвачите на Паисий.
- При вас идват много деца с желание да преписват историята. Те съзнават ли какво правят? Осъзнават ли значението на "История Славянобългарска"?
- Преписвачите, които спират при мен, са на различна възраст - от деца до пенсионери, от различни социални прослойки. Затова и казвам, че това е един вид социален експеримент. Някои идват с голямо въодушевление, казват, че книгата им е променила мирогледа, че е подновила българския им дух, каквато е била и целта на Паисий. И явно продължава да бъде актуална, тъй като самият Паисий казва - "О, неразумни иуроде, защо се срамиш да се наречеш българин". И той не спестява на този неразумен иурод да му каже - "защо се влачиш по чужд език и вяра". В днешно време много българи се влачат по чужд език и вяра, затова е актуално и днес. Малките деца, които още не са изучавали Паисий, са им интересни интериорът, гъшето перо, разпитват за различните предмети като реквизит, радват се на писалището и старинния чин. Инициативата е лично моя и е подкрепена от община Плевен.
- Кметството помогна ли ви, след като два пъти силният вятър помете шатрата?
- Да, за съжаление точно в деня на инициативата времето се развали, беше дъждовно. Вятърът ми отвя шатрата буквално и не работихме един ден. Тя бе предоставена от общината, която ми помогна с финансирането за рекламните материали на събитието. В шатрата е образът на Паисий, има копие от преписа на Софроний Врачански, както и негов портрет като първи автор на преписа на историята. До него е портретът на Петко Рачов Славейков, който още на 12 години преписва историята, толкова е впечатлен от нея, че като 15-годишен я преписва още веднъж. Той самият казва, че по това време е ходил на църква, за да се моли за спасението на собствената си душа. Ала след прочитането на историята вече се молел за спасението на българския народ. До тях е портретът на проф. Йордан Иванов, който открива оригинала на историята и я превежда на съвременен български език. Четвъртият портрет е празно пространство, където всеки, който преписва историята, може да застане, прави му се снимка и той се нарежда в редиците на преписалите "История Славянобългарска".
- Колко ръце вече са заели мястото на Паисий?
- До днес (вчера - бел. ред.) наближаваме 400 човека. В понеделник вечерта бяха 369 души и днес се надявам, че ще я завършим, на този голям български празник - Деня на будителите.
- Цитирахте Паисий и актуалното предупреждение да не се повличаме по чужд език. Нима това е възможно в ерата на глобализацията?
- Да не се повличаме в ежедневието имам предвид, да не губим националната си идентичност. В епохата на глобализацията чуждите езици са още един прозорец към света. Но да не се предаваме като българи, да не изоставяме българщината. Имам наблюдение, че медиите много повече ще отбележат Хелоуин, отколкото 1 ноември, Деня на народните будители. И това пак е едно влачене по чужди празници и традиции.
- Не ставаме ли по католици от папата, като забраняваме празник като Хелоуин, както направиха в община Елин Пелин, който въобще не се празнува в България?
- Да, има го и този момент. Със забрани нищо не може да стане, не може да спираш гората да се разлисти. Който желае, да си празнува. На Трифон Зарезан празнуваме и Деня на влюбените и няма нищо лошо, който има усещане и любим, нека отбележи и друг празник. Но да не прекаляваме! Защото забравяме нашите празници за сметка на чуждите.
- Сякаш се сещаме за Ботев само на 2 юни, за Левски на 19 февруари, а за будителите на 1 ноември и се приключва дотам. Нима нашият патриотизъм е само на маса, или има и нещо повече?
- Направо ми взехте думите от устата! Предвид как върви преписът, отбелязвам, че спират повече обикновени хора, много пенсионирани учителки, липсват хора от така наречената художествено-творческа интелигенция. В града имаме големи театри, оркестри, много художници и музиканти, ала от тези среди онези, които спират, се броят на пръстите на едната ръка. От така наречения управленски апарат - също. Затова и стигнах до заключението, че това са патриоти на маса. Като седнем на кебапчета и червено вино, се бием в гърдите "Булгар, булгар" патриотично, но по ганьовски. Чух даже, че идеята ми била бутафория и въобще защо го правя, но това ми идва от сърцето, без комерсиална цел.
- Има ли сред преписващите хора, които искат да видят оригиналната "История Славянобългарска"?
- Да, много хора ме разпитват, аз разказвам и как преди години нашата Държавна сигурност буквално я е откраднала. И се е търкаляла из неизвестните й чекмеджета. Разумно е да я върнем където й е мястото. Тази, както я наричат някои чернова, други - белова, дори не е сигурно дали е първият ръкопис на Паисий. Брутално нахалство бе да я откраднат! Тук в шатрата имам фотописно издание на Паисиевата история и го показвам на хората, за да видят почерка на Паисий. Защото много от тях се притесняват, че пишели грозно, че как щяло да изглежда, а самият Паисий е казал в историята, че не е калиграф и целта му е не да прави шедьовър, а да събуди заспалия български дух.
- Кой влага повече сърце в преписа, децата или възрастните?
- Възрастните определено. Те пишат с трепет. Десетки, направи ми впечатление, буквално десетки хора ми казват, че усещането е невероятно, чувстват нещо необяснимо и различно. И като ги питам какво, казват, че е трепет, че това, което точно преписват, сякаш се отнася за тях. Казват - "Ами този пасаж, който преписвам, сякаш аз съм го писал, сякаш е за мен, сякаш аз сега го усещам". Дали е съвпадение, или историята е така универсално написана, че всеки се открива в нея, не знам.
- Това значи ли, че децата са твърде малки или хъсът за родолюбие е изгубен при родителите им?
- Не мога да искам от дете на 7 годинки да познава българската история, просто не са минали тези часове в училище. По-големите деца казват, че са учили за Паисий и дотам. Само някои се сещат за Софроний и пак дотам. И когато започна да им разказвам, децата ме гледат със зяпнали очи - "Господине, защо не дойдете да ни станете учител по история и защо в училище не ни представят нещата така?".
- Нима училището е мястото за възпитаване в родолюбие? Едно седемгодишно дете спокойно и преди това у дома ще научи кои са Левски и Паисий.
- Да! Всичко трябва да започне преди тези седем години, защото, ако ги пропусне, не може да разчитаме на училището. Радостно е, че идват и млади родители с децата си и докато чакат, слушам как обясняват на детенцето каквото и те знаят, кой е този Паисий. Това е радостно. Това показва, че България няма да се изгуби, че родолюбието е живо и все повече се събужда у българина.