Стоянка Мутафова разкрива в новата си биография: Предчувствах катастрофата, в която умря Енчо Багаров

Парцалев имаше злато повече от външния дълг на България

"Мъчителен е нашият път. Артистът се отдава изцяло на театъра, на сцената, не може иначе. Това ти коства много. Гледам ги другите хора: "Днеска ще отидем на зелено, пък утре не знам къде..." На зелено, на червено, на синьо, на пембено, където и да ме заведат, аз само едно мисля: Как ще направя следващата роля."
С тези думи голямата Стоянка Мутафова ще открие днес премиерата на втората книга, написана за нея от дъщеря й Мария Грубешлиева.
"Ние сме особени хора. Може да сме себични, но винаги си помагаме. Да си играл с някого означава, че си достигал с него до едно общо духовно цяло. Затова в книгата пиша спомените си за най-любимите ми колеги, някои от които са вече покойници", казва Мутафова. Читателите ще прочетат изживявания в спомените на актрисата с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев, Илия Добрев, Никола Анастасов, Невена Коканова, Васил Попов, Мария Статулова, Пепа Николова, Леда Тасева и още много от великите имена на българския театър. Особено място в книгата заема Георги Парцалев. С него Стоянка е играла най-много по турнета из страната - в продължение на десетина години. Двамата са любимци на публиката, хората навсякъде се тълпят, за да ги гледат.
"Най-тъжно ми е било с него в катастрофата, когато почина Енчо Багаров. Аз бях вътре в колата, но още картината ми е пред очите", разказва комичката. Автомобилът, с който пътуват към столицата, излита от пътя и се блъска в дърво. Оцеляват Парцалев, Стоянка и Невена Коканова. Енчо Багаров няма този късмет. "Когато той почина, нещо умря в мен", казва Стоянка. "Много беше страшно! Тогава имах предчувствие. Енчо Багаров измоли от мъжа ми да му даде колата си. Енчо беше в тежко психическо състояние. Страдаше от раздялата си с една негова голяма любов. Играхме в провинцията "Михаил Мишкоед" и си тръгнахме към София. Беше много лошо зимно време, пътят беше заледен. Енчо не обичаше да му се правят забележки, докато шофира. Опитах се да го озаптя в карането и казах: "Бая е заледено". В следващата минута колата се подхлъзна и излезе от шосето. Виждах само фиданки около нас, но ние за лош късмет се ударихме в единственото голямо дърво до пътя. Енчо излезе от колата. Аз бях ранена в крака от стомната, която Невена си беше купила от Самоков. При удара тя се счупи и се заби в крака ми. Парцалев си беше ударил главата в предното стъкло и от нея течеше кръв. На Невена й нямаше нищо. Тя излезе от колата и отиде до Енчо, който беше паднал на леда. Хвана главата му. Аз не можех да изляза, защото не усещах крака си. Невена тогава дойде и ми каза: "Ела, ела, нещо става с Енчо". Обясних й, че нямам крак и не мога да стана. Взе да ме опипва. Имаш крак, стани. На един крак излязох и отидох при Енчо. Катастрофата стана в 21,30 часа вечерта. Дълго не мина нито една кола. След часове се взе някакъв автомобил и взе само мен, Парцалев и Енчо. За Невена нямаше място и тя остана. Оказа се, че при удара кормилото се забило в черния дроб на Енчо и го е разкъсало. Лекарите до последно се надяваха да е далакът, но уви. Отворили са Енчо на операционната маса и той е починал", разказва кошмарното преживяване комедийната ни прима. След ПТП-то именно тя става партньорка на Парцалев по естрадите на България. Обикаля с него страната до момента, в който й присъждат званието Народен артист. "Парцалев не искаше от афишите да си личи, че е по-ниска категория актьор.

Той все още беше само Заслужил артист. Затова намери начин деликатно да ми намекне, че трябва да се разделим. Не му се разсърдих", споделя актрисата в спомените си. Според Мутафова Парцалев много обичал да ходи с лисичи кожуси, облечен във Версаче. "А имаше и злато да плати половината външен дълг на България. Пушеше малко. Колкото до пиенето, предпочиташе само „Джони Уокър“. Носеше си малка бутилка уиски в джобчето на "версака" и си сипваше по малко вода. Не беше алкохолик. Носеше огромен кръст на врата, вързан на конец, понеже го беше страх да не го загуби. Беше му подарен от прабаба му, а тя го получила от руски генерал по време на Руско-турската война. "Имаше и колекция от икони, а кучето му боксер пък ядеше по 15 кюфтета на ден. Все казваше - кво прай тва куче бе, как може толкова да яде?", спомня си още Стоянка. Двамата с него дори влак са спирали, за да не закъснеят за представление в провинцията.
"Много хубави моменти съм имала с Парцалев. Той ми викаше - лека й пръст на Елисавета Багряна, казваха за нея, че е била на два режима метреса. Ама ти, Стоянке, ще я задминеш. И позна. Аз станах на три режима метреса. Почнах по царско време да играя, после при комунистите и сега по време на демокрацията пак се вихря", казва със закачка към себе си голямата ни актриса.

Лили АНГЕЛОВА