Поетът художник Борис Роканов: Руйното вино помага на творчеството

Публикувана: 03.11.2017, 15:00 2230 Автор: БД Онлайн

През 2019 г. хората ще газят по стиховете ми в Пловдив

Кой е той
Борис Роканов е роден на 12 ноември 1961 г. в Кюстендил. Живее в Пловдив. Женен е, има четири деца. Автор е и на 6 стихосбирки, 2 книги за деца, на антологията "Стих и четка, един проект на Борис Роканов", на две литературни анкети - с Екатерина Йосифова и Блага Димитрова, на романа "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем". Автор е и на повече от 18 изложби живопис в цяла България.

- Г-н Роканов, като човек, който обожава родния си град Пловдив, как смятате да допринесете за факта, че той е европейска столица на културата?
- На 24 май 2019 г. градът ще осъмне в поезия. Хората ще газят моите стихове, залепени по настилката на двукилометровата пешеходна зона на града. Паважът на цялата главна и продължение до „Новотел Пловдив“ ще бъде облепен с поезия. Тонове хартия, тонове лепило, колосален труд на дизайнери, печатари, фотографи, оператори, шофьори, товарачи, 97 човека са заети с лепенето на стиховете и всичко това за 3 дни. Подготвил съм и два тежки проекта за европредседателството през 2018-а, с които сега кандидатствам. Единият е съвместно с опера Пловдив - "Триумфът на операта" - трибюти на Марин Големинов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Добри Христов, Иван Спасов. Концертите ще бъдат в балната зала на двореца - НХГ, а големият концерт ще се случи на 11 май 2018 г. в Античния театър в Пловдив. 128 са солистите и симфониците, заети с проекта. Вторият проект е "Гарите на Пловдив", който е замислен като своеобразен преглед на българския авангард - инсталации, творчески намеси в активна среда, внезапни рецитали на 25 популярни български поети, 8-те хора на Пловдив, класически балет, джаз. Хилда Казасян подготвя новаторски концерт на пловдивската жп гара. Росица Гецова и Йово Панчев са включени с техните селекции на визуални артисти. 167 утвърдени артисти ще определят пловдивските гари като най-голямата културна сцена в България през 6-те месеца на европредседателството.
- Държавата трябва ли да издържа хората на изкуството? Или те сами да се оправят кой както знае?
- Разбира се, че държавата! Българският пазар е пренебрежително малък. Обидно е артистът да върви след вкуса на публиката, който, както е известно - винаги е пошъл. Пастирът е артистът, той винаги е водил културното стадо. Държавата, това са данъците на българина, естествено е българинът да се грижи за своите рожби. Лошото е, че тези, които разпределят порциите, са абсолютни диванета, за тях административните и технически разходи винаги са приоритет, а за артиста остава нещо около нулата.
- Какво е отношението ви към "онези с каскетите", както наричате управляващите?
- Положително. И те деца гледат. И те се борят за залъка по техен си начин. Но не са опасни парвенютата с каскетите, а поколението, което отгледаха, то, общо взето, лети в облаците и може от скука, внушение или ясна заповед да направи непоправими бели. Безкритични и цинични са новите управляващи. Опасни са не само в политиката, а и в културата, в образованието и в бизнеса, защото се мултиплицират със съмнителния си морал и от тях можем да очакваме всичко.
- Преди време споделихте, че ви дразни телевизорът и дори приятелите, които излъчват от него. С днешна дата кои са героите от екрана, които ви забавляват и кои ви натъжават?
- Дразнят ме и сега, защото говорят с клишета и принизяват изказа си, за да станат достъпни и симпатични на обикновените хора. На обикновените хора след тези 28 гнусни години въобще не им пука за изкуство.
- Отказахте ли се да пишете пиеси?
- Не съм се отказал, но в момента не пиша. Последната е "Да живее кралицата". Тя е написана по действителен случай. Навремето ходех с една интелектуалка, която при оргазъм викаше: "Да живее кралицата!", и аз написах трагедия за трепетите на нейните желания и стръмния път до тях. Получи се много приятен текст.
- Още ли смятате, че ние, българите, нямаме никакво отношение към парите и не ги разбираме.
- Да. Българите сме велик народ, дори след този 28-годишен геноцид не сме се променили на йота, само ни дай да се излежаваме, фантазираме и мечтаем. Що люта ракия и руйно вино са изпили нашите трудолюбиви предци, що чевермета са извъртели, що телета са изпекли, за да се прояви народното творчество, апокрифната литература, творческите седенки по ливади и одаи. Някои от по-учените българи, слугували в чужбината, понякога питат с упрек: "Кой ни знае след Драгоман?" А защо трябва да ни знаят? - питам аз - българите сме национално отговорни творци и не се приспособяваме към европейски и американски практики. Който реши да опита и да ни ги наложи, ние тотално го игнорираме, или както е казал народът: "Животът е труден, но ние сме инати".
- Бихте ли участвали в риалити шоу като "ВИП брадър", "Фермата" например? Защо?
- Бих участвал в риалити, ако ВИП-овете са Илко Димитров, Ани Илков, Владо Левчев, Едвин Сугарев, Миглена Николчина, Златомир Златанов,Ангел Джандема, Свилен Блажев, Андрей Даниел, Теди Москов и Александър Морфов. Може и няколко моделки да се въртят безмълвни около нас, но с уговорката, че коментарите не ги прави някакво отстранено парвеню, а Александър Кьосев и водещ е Данчо Ефтимов например.
- С какво са пълни дните ви в момента?
- С мечти! Мечтая за пари и революции. Товаря се с много работа, за да не осъзнавам колко съм незначителен и жалък.
- Мина празникът на будителите. Има ли такива днес?
- Разбира се, че има! Такива са Златомир Златанов, Илко Димитров, Екатерина Йосифова, Ани Илков, Любомир и Владимир Левчеви, Георги Белев, Миглена Николчина, Бойко Ламбовски, Алек Попов с "Мисия Лондон", Милен Русков със "Захвърлен в природата" , Емил Андреев с "Ломски разкази", също и Надежда Московска, от която не съм чел нищо, но ми е симпатична и прилича на роден поет. Това са българските автори, които биха значително подобрили вкуса от четенето.
- Работите в много сфери - и поет сте, и художник... Издавате и обемиста проза. Защо оставате на попрището на изкуствата, при условие че е все по-трудно да се прехранва човек с това?
- Нищо друго не мога да правя, за съжаление, а и никога не съм печелил от изкуство. Птички Божии сме ние, които не споделяме практиките на либералните злодеи. Слава Богу, че това, което упорито криех по времето на соца - усетът ми към търговия, ме изхранва днес и ме прави малко или много независим.
- Защо се хванахте с проза? Защото поезията не е вече така привлекателна за читателя ли?
- Не. Защото "Поетите са способен народ", както е казал Маяковски и защото искам да направя паметник неръкотворен на моите предци. Прозата не е никакво предизвикателство за един поет. Поетите малко или много са версификатори, защото това е един от етапите да си изчистиш поетичния глас. Та един Ален Роб-Грийе, една Натали Сарот автентичен поет ги опатква за секунди, справка Георги Господинов. За да не е самотен, ще посоча и скандалния Милен Русков, мисля, че болшинството българи забравиха Дюлгеровата "Мера според мера" и се прехласват по "Възвишение", но между другото Русков е много смел човек. Това не са упреци, а просто примери за мощта на поета. И дядо Вазов се е влиял от Йожен Сю, а аз от Томас Елиът и Анри Мишо.
- Имате ли някакво убежище за лоши моменти - Бог, алкохол, изкуство, близки хора?
- Току-що изпих 18 поредни уискита. Мисля, че това е рекорд, достоен за таланта на един уелски поет и драматург. Дилън Томас се казва. А иначе - Бог и децата.