Фен на ракията прави първото котешко кафене в Стокхолм

Стоичков прилича на бенгалска котка, Тръмп е непредсказуем сиамец

Бисерка БОРИСОВА

"Здравей! Как си?"

Така, на чист български, ме посреща Дирк Людерс - германец, учил във Великобритания, женен за шведка и откриващ в скоро време първото Cat Cafe в Стокхолм - "The Cat Corner".
Оказва се, че кариерата на Дирк е била и все още е пряко свързана с България. Още в зорите на демокрацията компанията, за която работи, започва да монтира сателитни чинии в цяла България, включигелтно по сградите на държавните институции. През годините работата е отвела Дирк на много места у нас. Нощувал дори в бивша вече резиденция на Тодор Живков и на косъм се разминал да спи под един покрив с тогавашия български президент Желю Желев.

Понеже у нас бездомни котки бол, опитвам се да пробутам на Дирк експорт към стяганото от него Cat Cafe в Стокхолм, което ще е първото по рода си в Скандинавия. За непросветените, "котешко кафене" означава, че докато си пиете кафето и похапвате вкусни сладкиши, в краката ви ще се мотаят котки, котета и котараци, с които може да си играете, да ги галите и ако не сте особено внимателни, да видите как завират муцунки в чашите ви с капучино. Подобни кафенета от години са хит в Азия, тъй като там отглеждането на домашни любимци в апартаменти е почти забранено. Единственият шанс на местните да погалят и да си поиграят с коте е да отидат в такова кафене. В Европа през последните години също се появиха няколко Cat Cafе-та - във Виена, Рим, Париж, Великобритания. Сега Дирк, съпругата му и няколко техни приятели са решили да създадат подобно кафе и в Стокхолм. Инициативата си те обявиха във фейсбук преди едва половин месец и вече имат хиляди последователи - плюс стотици положителни коментари. Получили са и всички необходими разрешения от здравните власти, от организациите за защита на животните в Швеция. И вече имат първия си бъдещ опашат обитател - рижав котарак на име Свене, на 18 месеца. В момента тече дарителска кампания, като планът е кафенето да отвори врати или по Коледа, или в началото на новата година.

Дирк любезно отклонява предложението ми от България да захранваме редовно кафенето му с български улични котки.
"Според статистиката в Швеция има около 150 хил. бездомни котки. Ще трябва да почнем от тях", обяснява германецът.
Като вижда разочарованата ми физиономия - а и защото вече сам се е представил като "голям приятел на България", допълва: Е, ще видим как ще тръгнат нещата. Не е съвсем невъзможно да вземем и котета от чужбина."
За разлика от другите котешки кафенета, това в Стокхолм няма да взема котки, които да бъдат предоставяни за осиновяване и след това да попълва мястото им с нови от приютите.

"Решили сме нашите котета да си стоят при нас, докато са живи. Всеки посетител, ако си има любимо коте, да знае, че като дойде, ще го види. Ако някой иска да осинови коте, ще го насочваме към приютите", разказва Дирк. "Ще има котета от всякакви възрасти и породи. Може да вземем и котета с недъзи. Единственото условие е да се погаждат помежду си. Колкото и много да ни хареса някой опашатко, ако воюва с другите, няма да остане в кафето", допълва той.
Както в останалите подобни кафенета, и тук ще има рестрикции за посетителите. Деца под 12 години няма да се допускат.
"Преценихме, че така е по-добре и за котките, и за децата. Малките деца не са свикнали с животните, скубят ги, което ядосва котките и стават инциденти", категоричен е германецът.
За допуснатите посетители обаче проблеми да си играят с котките няма да има. Единственото ограничени е, ако котката спи, да не я будят. В кафенето ще работи и ветеринар, които ще се грижи за деветте котки, които ще съжителстват там. Ще има тренирана медицинска сестра за котки, както и стая за почивка на котките. Предвидена е и единична стая, ако някое коте се почувства стресирано и има нужда да постои за малко само.

По принцип подобен тип кафенета са с доста солени цени. Стокхолмското котешко кафене обаче ще работи на друг принцип.
"Хората ще правят резервация за час и цената за вход ще включва и консумация в неограничен размер", обяснява Дирк. Тези, които направят дарение - на място или онлайн, без значение от коя точка на света са, ще получават подарък тениска с логото на кафето. В бъдеще се пранират и партньорства с книжарници, клубове по йога и възможност за терапии с помощта на домашните любимци.
"Много се надявам скоро и в София да има такова кафе, защото виждам колко много бездомни животни има в България. Ако трябва, ние от Стокхолм ще помагаме със съвети. Надявам се държавата ви да намери решение на този въпрос, защото винаги ми е било много мъчно да гледам куци и наранени котки и кучета по улиците в България", признава Дирк и настоява за повече конкрол върху популацията в България.
Проблемът с уличните животни обаче никога не е бил причина той да не харесва България.

"Винаги се чувствам мното добре във вашата страна. Хората, с които работя, са много честни, правим отличен бизнес. България е добра страна за инвестиция", категоричен е германецът.
Фен е и на българската храна, както и на българската ракия. "Пил съм няколко чаши ракия. Добре, де - може би съм пил малко повече чаши ракия, отколкото трябва. Но оцелях", смее се германецът и обобщава: "България за мен е една от най-приятелските държави."
Основателят на котешкото кафе обаче помни и гладните години в България, когато и плъховете ровеха безрезултатно по кофите. Спомените от първите години на демокрацията и купоните обаче не са това, които Дирк Людерс иска да помни за България. Вместо тях, той е запомнил едно пътуване до Велико Търново. "По това време пазарът за сателитни антени тепърва се отваряше у вас. Хората бяха ентусиазирани, че ще могат да гледат много чужди програми и бизнесът вървеше на скорост. Една вечер хората, с които водехме преговори, ме заведоха в правителствена резиденция, в която вечеряхме и преспахме. Разбрах, че за часове сме се разминали с тогавашния президент Желю Желев, който също преспал там", спомня си Дирк (става въпрос за построената през 1975 г. по настояване на Тодор Живков резиденция "Арбанаси". До 1991 г. комплексът е правителствена резиденция, а от 2001 г. е превърнат в луксозен петзвезден бутиков хотел, б.а.)

Освен ракията и котките, Дирк знае добре и българските футболисти.
"Христо Стоичков бих го оприличил на бенгалска котка. Той е точно като нея - пъргав, активен, шумен. Е, и малко див като нея. За разлика от Роналдо, например, който е котка от породата "рег дол" - мързелив, обича да се преструва и обикновено спи. Такива са и повечето политици. Доналд Тръмп обаче е сиамски котарак - с ужасно труден характер, непредсказуем, хапе и драпе, когато въобще не очакваш. А топмоделите са като ангорски и персийски котки - красиви, лъскави, но постоянно трябва да чистиш след тях", обяснява котешко-житейската филосифия Дирк Мюлер.

Дирк Людерс:
Не казвайте на жена ми, но
българките са сред най-красивите мацки

Като говорим за котки, не можем да пропуснем и темата за мацките.

"Ожених се за шведка, но ако ми обещаете, че жена ми няма да прочете това, ще призная, че българските жени са едни от най-красивите мацки. Въобще не е легенда това, че жените в България са хубави. Впрочем, жена ми е с тъмна коса и с много големи кафяви очи. Смятам, че всички жени са красиви, но може би българките са малко по-хубави от други", обобщава класацията на мацките германецът, любител на котките.