Тодор Живков гони София Лорен

Антон Дончев зарови томахавката
с акад. Стайков

Шефът на тоталитарния режим отказва на Карло Понти жена му да играе във „Време разделно“, взема Аня Пенчева

Политбюро начело с тогавашния генерален секретар на БКП в лицето на Тодор Живков забранил на съпруга на София Лорен - Карло Понти, да направи един от най-добрите ни български филми - "Време разделно", научи "България Днес" от акад. Стайков. Тато, който иначе много харесвал легендарната актриса, предпочел Аня Пенчева пред нея.

"Наистина София Лорен искаше да играе Севда във "Време разделно". Съпругът й - режисьорът Карло Понти, й обещал ролята, след като прочел романа на италиански език през 70-те години. Тогава решил и да го екранизира", сподели акад. Стайков.

Посредник в преговорите с България бил Петър Увалиев, тогава емигрант в Лондон. За съжаление Увалиев не успява да защити кандидатурата на Карло Понти. От студио "Парамаунт" дори се опитват да купят правата на филма, изпращайки в София своя представител Дино де Лаурентис, който да наддаде за текста. Но и той не успява.
"Искам да кажа, че никога не съм правил филми за тесен кръг избраници. Не съм правил и филми за Тодор Живков, нито за партизани", обясни Стайков.

Само преди дни на неговата 80-годишнина стана ясно, че академикът е заровил томахавката с Антон Дончев. Писателят му се обадил, за да му честити юбилея. Двамата с години не си говореха. Предисторията е почти неизвестна на обществеността.
Дончев предлага собствен сценарий в СИФ "Бояна" за книгата си, но художественият съвет по това време го отхвърля. Дава се зелена улица на версията на Стайков, направена в съавторство с Георги Данаилов. Обиден, Антон Дончев пише пространно възражение, което адресира до Политбюро. В него писателят твърди, че романът му "Време разделно" не внушавал насилие, а на моменти то струяло от екрана. Стайков от своя страна не вади шпага, а запазва философско мълчание.

Заявява само, че е направил филм, който не изопачава историята. Идеологическите шефове по това време начело с Тодор Живков също харесват версията на Стайков и дават рамо на режисьора.
"Време разделно" се ражда през 1962 г., когато Дончев за първи път осъзнава магията на Родопите и усеща съдбовността на срещата си с тяхната сила и мъка. По време на литературно четене в Момчиловци той отсяда в стара къща. В единствената нощ му се появява духът на красива жена в бели дрехи.

По-късно Дончев ще каже: "Това беше тя - Елица". Тогава сяда и пише романа за 45 дни - тотално отдаден на темата, на границата между реалността и фантазията, на ръба на човешките възможности и с Божията помощ. Страстите български и съдбовни напират и от филма на Людмил Стайков от 1987 г. За тогавашното време той се превръща в един от най-големите хитове в родното седмо изкуство. Приходите от билетите и броят на зрителите му са ненадминати и днес.

Лили АНГЕЛОВА