Бай Блажо от Караисен бере 2 тона грозде- надз. 102-годишен сам копае лозето- загл.

Фронтовакът с 12 ордена за храброст, пийва винце и ракийка

102-годишен дядо сам прекопава градината и лозето си.
За бай Блажо Вачков от павликенското село Караисен работата калява характера и създава дисциплина. Бившият фронтовак бере между един и два тона грозде на сезон от лозето си през последните няколко години, споделиха пред "България Днес" негови близки.
"Дори ние си купихме грозде от него наскоро. Пийва дозирано винце и ракийка. Много е добре със здравето. През живота си всичко е правил умерено. Прекрасен баща, съпруг и дядо е. Спазва винаги традициите и много пъти е правил дарения. На 100-годишнината събра над 100 гости и показа бистра памет", разказа пред вестника дългогодишната му приятелка от Караисен Неда Балканджиева.
"Не е бил бунтар, не е реагирал остро при различни ситуации, водил е разумен живот и е живял спокойно", допълни Балканджиева.
Столетникът пази спомени от Втората световна война и е живата история на Караисен. Той е и една от емблемите на местния съюз на ветераните и само преди броени дни отбеляза поредния си рожден ден и вече кара 103-ата си година.
Той е роден е на 31 октомври 1915 година. Участвал е във Втората световна война - от септември 1944 г. до края на същата година, когато е ранен. Бил е взводен подофицер на Трети картечен взвод.
Дядо Блажо още си спомня сраженията край Царево, Велес и албанската граница. За своя принос е награден с 12 ордена и медала за храброст и мъжество. Вачков е единственият местен носител на специалния почетен плакет, който му е връчен с решение на Общинския съвет в Павликени.
Завършил е основното си образование в родното си село. Учил е в Свищов, но не успял да завърши гимназията заради безпаричие. После срещнал хубавата Яна, която през 1937 г. му станала съпруга. Днес дядо Блажо се радва на две дъщери, трима внуци и четирима правнуци.
Местните хора го определят като изключително честен и отговорен човек. След като се връща от фронта, е кмет на община Караисен от 1956 до 1959-а. После чак до 1976 г. е работил като секретар в кметството, където се пенсионира.
Под негово ръководство е построено местното читалище. Той е и един от учредителите на културния и пенсионерски клуб. Периодично през годините прави дарения за родния си край и подпомага финансово участия по фестивали и събори.

Борислав РАДОСЛАВОВ