Д-р Константин Тренчев, лидер на "Подкрепа" : Заглавие:Демокрацията се оказа театър

Публикувана: 10.11.2017, 17:30 15139 Автор: БД Онлайн

"Момчета" около Виденов грабеха с ръце и крака, Костов съсипа приватизацията

Кой е той:
Д-р Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Преди 1989 година развива дейност в Независимото дружество за защита правата на човека. Основател е на първия опозиционен синдикат в България - Конфедерацията на труда "Подкрепа". Един от основателите на СДС. През 2005 година е награден с орден "Стара планина" по случай 50-годишния му юбилей и за заслугите му в обществения живот.

- Д-р Тренчев, останахте от малкото хора в България, участвали пряко в събитията от 10 ноември 1989 г. С какво свързвате датата днес?
- На тази дата беше извършен един вътрешнопартиен преврат и беше сменен Тодор Живков, за да се разчисти пътят пред т.нар. перестройчици. Що се касае до нашето участие, на опозицията, може би не повече от 300 души под някаква форма бяхме изразили своето несъгласие с режима. Някои бяха участвали в подписка, други бяха давали интервюта по „Свободна Европа“. Българската опозиция към този момент - ако изобщо можеше да се нарече така, беше много разнородна. Имаше истински антикомунисти - като председателя на Дружеството за защита правата на човека Илия Минев, който е легенда. Антикомунистически бяха и профсъюз "Подкрепа", религиозното движение на Христофор Събев, може би и студентската опозиция около Емил Кошлуков. Но когато създадохме СДС, в него имаше и организации, които си бяха свързани с БКП и не бяха противници на режима - например Клубовете за гласност и преустройство. Затова на опозицията от онези дни в никакъв случай не бих приписал заслугите за идването на 10 ноември. По-скоро тя беше катализатор, показа, че нещо трябва да се промени.
- Кой измисли името СДС?
- Много се спекулира с това, че името било спуснато от комунистическия режим. Аз съм един от хората, които участваха в дебатите, и твърдя, че не е така. Бяхме се събрали в мъничък апартамент на един земеделец до блокчетата срещу Румънското посолство в София. Там решихме, че опозицията - въпреки разнородния си състав, трябва да се обедини. Предложиха се няколко имена. На всяка цена държахме да има понятията "демокрация" и "съюз". Така се роди Съюз на демократичните сили.
- Символите с двата пръста и лъвчето как се появиха?
- Двата пръста са символ на Чърчил за победата, беше естествено да го изберем. А лъва го решихме по-късно, в координационния съвет. Сега има драми около това лъвче, спорове. Но сегашният СДС няма нищо общо с онзи СДС и съдбата на сегашното лъвче няма нищо общо с идеята за онова.
- Неотдавна лидерката на БСП Корнелия Нинова заяви: "Демокрацията ни отне много". Как реагирахте, когато чухте това?
- За мен проблемът не е в демокрацията, а в демократите. Наистина много се съсипа и развали, а можеше да е различно. Но това го решиха хората. Демокрацията е сбор от принципи. Друг е въпросът дали тези, които се правят на демократи, карат по тези принципи. Или се крият зад тях и правят пари. Не съм съгласен с Корнелия, че демокрацията е виновна. И самата Корнелия я помня в друга й битност, докато беше шеф в една фирма...
- Какво си спомняте от времето, прекарано в затвора?
- Бях 4 месеца в следственото управление. Не съм бил репресиран, нито съден, но психологически натиск имаше. На режима му беше писнало да го плюят по „Свободна Европа“ и по другите радиостанции и реши да ни изолира няколко човека. Още повече че с дейността си Дружеството за защита на правата на човека и "Подкрепа" бяхме причина за надигнали се бунтове сред етническото малцинство. Сега някои хора се опитват да си припишат тези заслуги, но тези, които сме свидетели, знаем кой какво направи тогава. Докато бяхме в затвора, не сме били при криминалните, а изолирани. Опасяваха се да не заразим престъпниците с нашите идеи, пазеха бандитите от нас.
- Като гледате снимките от трибуните по митингите от първите месеци на демокрацията, какви са хората, които виждате на тях?
- Сред тези хора имаше идеалисти. Първият СДС беше най-истинският СДС. Имаше хора в него, които искрено вярваха, че може да се направи реална демокрация, че може да има справедливост. На тези снимки няма да видите нито Иван Костов, нито други "демократи" в огромни кавички, които станаха по-късно известни. Но имаше и много хора, които виждаха, че вятърът сменя посоката, и почнаха да се нагаждат със съвсем користна цел. Така си е до днес: 98% от хората, които се занимават или желаят да се занимават с политика у нас, го правят само за пари. И остават едни 2%, които наистина са с искрени намерения да променят нещо. Така беше и на 10 ноември...
- Кои са най-големите престъпления на демократичния преход?
- Най-голямото престъпление е смяната на собствеността. Това стана по безобразен, необективен, непрозрачен начин. Основният автор на този процес е Иван Костов. Преди него Виденов, който не беше крадец, съвсем не разбираше какво става. Около него имаше едни "момчета", които с ръце, с крака, с каквото можеха, грабеха.
- Името ви е пряко свързано и със събитията от палежа на Партийния дом. Какво се случи тогава?
- Дори не съм влизал в Партийния дом в онази нощ. След палежа почна едно дело, за което не са ме извикали нито веднъж. През 95-96-а получихме бележка, че делото е прекратено. Според мен хората от бившия режим виждаха, че има напрежение и си запалиха Партийния дом, като го приписаха на нас, опозицията. След това нямаше сериозно разследване - въпреки желанието на западни експерти да дойдат и да помогнат. Пожарът почна от 4-ия етаж, в което нямаше логика, защото протестиращите бяха долу. За мен това си остава една провокация, която комунистите приписаха на демократите.
- Как гледате на рекомунизацията на България през последните години?
- Комунизмът си отиде, но комунистите останаха. Оттук тръгва всичко. Вече никой не говори за идеология, тъй че рекомунизация като принципи не смятам, че има. По-скоро комунистите под една или друга форма са си на власт и никога не са я губили напълно. В момента е пълно с партийни секретари - и в БСП, и в ГЕРБ. Явно няма отърваване от тия хора. Естествено е, че ще се мъчат тоя период да се забрави. На комунистите, които имаха цялата власт преди 10-и, им трябваше време, за да прехвърлят собствеността и да се забрави какво е било. Днес, като си говоря с млади хора, те ми казват: "Стига с тоя комунизъм, стига с тая Държавна сигурност!". Защото никога не са живели в онзи период, не знаят кое как е. Най-жалкото е, че най-яростните антикомунисти днес са хора, свързани с комунизма и мъчещи се да прикрият това.
- Имало ли е наистина "червени куфарчета" с милиони и червени мобифони?
- Знам за няколко случая, че наистина е имало куфарчета. Проблемът е, че дадоха пари на такива кретени, които всичко разсипаха! Нямаше прозрачност, нямаше правила. Демокрацията се оказа толкова фалшиво нещо - един огромен театър.
Но в други отношения това, което искахме от демокрацията, го получихме. Моята мечта навремето беше да пътувам където си искам, да говоря каквото си искам. И да има в магазина всичко, което да знаеш, че ако намериш с какво да го купиш, ще бъде там. Тези неща се случиха. Въпросът е, че се случиха с цената на огромно разслоение в обществото. Потенциалът на държавата се изнесе навън. Тук останахме само по-възрастните, циганите, кандидат-политиците. Жените мечтаят да станат плеймейтки, мъжете мутри. Това е символът вече - потребление, никаква идея, никаква кауза. По-голяма духовна катастрофа никога не е имало в България.
- В тая бездуховност може ли да се роди истински лидер или още в 5-и клас родителите му ще го правят в чужбина?
- Да приемем идеалния вариант, че се роди и остане да расте тук. Но хората вече мислят, че всеки, който ги призовава за нещо, чрез тях иска да завърти далавера. С днешна дата 10 ноември трудно би се случил. Почвам и аз да вярвам, че тая държава може да бъде подредена само чрез просветена диктатура. А не диктатура от простаци. Сега у нас има култ към тая или оная личност. Но култ има, а личност няма.