На колела към смъртта: Най-страшните катастрофи
Иво АНГЕЛОВ
Лошите пътища, безотговорното шофиране или неизползването на колани от пътниците...
След катастрофа с жертви обясненията са много. На момента се предлагат нови мерки за безопасност, които бързо се забравят, а вечно помнят само почернените семейства. Инцидентите с автобуси през последните години зачестиха, но остава горчивият привкус, че нищо не се прави, за да се сложи край на смъртта на пътя.
Черната поредица сякаш започна и с най-страшната трагедия. На 4 април 2004 г. в сръбската река Лим загинаха 12 деца от Свищов. Драмата се случи на остър завой край сръбското село Гостун. Автобусът, в който пътували 34 ученици и 16 възрастни, внезапно излетял от пътя. Шофьорът Илия Измирлиев не успял да овладее тежката машина и тя полетяла в 15-метрова пропаст. Загиналите са: Юлиян Манзаров (18 г.), Александра Гергова (17 г.), Антония Братова, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова (14-годишни), 12-годишната Светослава Пантелеева, 11-годишните Боряна Петкова, Глория Георгиева и Женя Ангелова. Телата на Светослав Колев (15 г.) и Антоана Евтимова (13 г.) бяха извадени от реката дни след трагедията.
След инцидента бяха забранени нощните превози на ученици с автобуси. Мярка, която и до ден-днешен се спазва. И от тогава, слава Богу, тежка трагедия няма.
Две години по-късно - 8 декември 2006 г., автобус падна от моста над река Янтра край Бяла, след като беше блъснат от товарен камион. 18 души загинаха, а близките им преживяха най-трудните коледни празници в живота си.
Отново 18 души напуснаха този свят при катастрофа в местността Бакаджика край Ямбол. Трагедията стана на 28 май 2009 г., когато неизправен автобус помете над 30 души. 18 от тях загинаха, а други 14 бяха ранени. Повечето от жертвите бяха жители на Ямбол и околните села, отивали на събор за църковния празник Спасовден. Към днешна дата собственикът на автобуса е в неизвестност, а шофьорът почина в килията.
Осем души си отидоха без време при друга катастрофа с автобус. През 2011 г. превозно средство се обърна на магистрала "Тракия", като преди това се удари в мантинелата, а накрая се запали. Само преди месец автобус отново се обърна на магистралата, но нямаше жертви, а само 10-ина пострадали.
Последната голяма трагедия е от петък, когато 9 души загинаха при сблъсък на камион с микробус край ловешкото село Микре. Те са били от Съюза на слепите в България и се прибирали към Перник след екскурзия в Дряново. 48-годишният шофьор на микробуса е сред загиналите.
След всяка от тези катастрофи политици и експерти обясняваха как трябва коренна промяна в правилата за превоз на пътници. Във всички страни на Европейския съюз е задължително ползването на колани не само в леките автомобили, но и в автобусите, в които има монтирани предпазни колани.
Десетки проверки показваха, че у нас това правило не се спазва. Вината, както обикновено, се размива. Пътниците обясняват, че не са свикнали да ги използват, а шофьорите - че не могат да накарат насила хората да ги закопчаят, ако автобусите ни въобще имат колани. У нас огромната част от автобусите са стари и имат колани само на предните седалки. Ако мястото в автобуса не е оборудвано с предпазно средство, пътникът не може да бъде санкциониран.
Има и случаи, в които пътникът дори и да иска да е изряден, не може, защото коланът заяжда или не е годен за употреба. Глобата е 50 лева и се плаща от пътника, но тъй като повечето автобуси у нас дори не са оборудвани с колани на седалките, проверяващите не налагат санкцията. А поставянето на колан значително увеличава шанса на пътника да оцелее, ако се случи тежка катастрофа.
След пътния ад край Микре се появи и поредната порция предложения как да се сложи край на нелепата гибел на пътя. Видеорегистратори в автобусите и поставянето на колани във всички превозни средства от обществения транспорт са сред нововъведенията. Ще се въведат и изисквания превозните средства да отговарят на определен евростандарт за технически характеристики.
От Съюза на автобусните превозвачи обясниха, че подкрепят набелязаните мерки за ограничаване на пътните инциденти. Но няма как да бъдат изпълнени, ако превозвачите не получат финансова помощ от държавата. И отново се създаде усещане, че думите май пак ще си останат само пожелания.
