Стоянка Мутафова в най-откровената си изповед: Жената на брат ми беше нимфоманка!

Нощем през прозореца при нея идваха всякакви мъже, накрая роди болно дете

Голямото сърце на Стоянка Мутафова не позволи племенникът й Константин Мутафов да умре сам от глад и нищета! 95-годишната актриса се грижи за вече 50-годишния Коста, като го е настанила в дом за хора с проблеми, научи сензационно "България Днес".
"Така е! Често на празници с Муки ходим да виждаме Константин. Той е син на брат ми, който се ожени насила за една германка, ама черна като циганка. А сестра й и брат й, Маргита и Херман, бяха типични германци, руси, със сини очи. Обаче правеше впечатление, че Надка, съпругата на брат ми, не беше съвсем в ред. Не че беше ненормална, но... беше нимфоманка", разказва Стоянка патила на семейството си.
Преди години Румен, братът на Стоянка, живеел с Надка в къща, на партер. Там през прозореца влизали различни мъже. "Влиза някой си през нощта и в леглото, в което спят брат ми и тя, прави любов с нея и си отива през прозореца. Разбира се, брат ми се разведе с нея. Но тази Надка роди едно дете, което не е добре, за съжаление. То носи името на баща ми, красив, строен мъж е, прилича на татко. Но вече е възрастен", признава Мутафова. Когато детето се родило и се разбрало за проблема му, майката на актрисата не давала и дума да се издума да го дадат за отглеждане в дом.
"Добре, ама Коста, когато го хванат нервите, ще вземе някой бастун или прът и ще те пребие. После кротва - добър, тих - до следващия амок. Уплаших се, че ще ни убие, и мен, и Муки. И решихме да го дадем ние в Пловдив, в един хубав дом, където плащаме добри пари, за да се грижат за него по-специално. Той страдаше от чувство за малоценност, защото майка му изобщо не се сещаше за него. И досега не я знам къде е тази жена. И досега неговата къща стои така безлюдна. Красива къща", откровена е голямата актриса.

Мутафова разказва и за семейството на жената на брат си. С тях тя се запознава преди повече от 50 години. "Бащата на Надка бе германец. Ото се казваше, десет години е бил заточен в Русия и гледал там коне. Но се връща един ден. Беше образован, един едър човек, и работеше в министерството на финансите. Майката на Надка се казваше Дора. И я питам защо Надка не прилича на германче. "Ами тя не е от Ото" - отговори ми майка й, сякаш това е нещо съвсем нормално. "От кого е?", питам. "Надка е от Бакалов!" А Георги Бакалов не беше кой да е. Той беше учен човек, ама на, едно такова шантаво се родило. Та брат ми, докато се отвърве от Надка... Беше му голяма драма, трагедия".
С Румен, по-малкия си брат, Стоянка се разбирала, но той бил много различен от нея. "Никога не сме имали двамата общ език, не си играехме заедно, затова не разказвам детски спомени с него. Различни бяхме двамата, нищо общо нямахме. Той беше кротко дете, добро, хубаво. Малко го тормозех аз, като по-голяма. Гледах го в болницата, преди да умре, не се отделях от него. Мъчно ми беше, че не сме били повече заедно, но нямахме общ език. Той не беше глупав, нито пък прост. Работеше при Стефан Савов, политик отпреди време, беше един от лидерите на СДС през 1992 г. Та Стефан един ден ми каза: "Да знаеш, че брат ти, ако не бяха такива годините, комунистически, щеше да стане голям търговец или индустриалец", спомня си Мутафова с умиление.
И се досеща, че преди години, като били деца, Румен все спестявал, а тя вечно му искала пари. "Румба, дай някой лев назаем! " Какво залагаш?", питал той. "Чантата ще заложа!", казвам. "Добре, като ми върнеш парите, ще си я получиш." И наистина беше коректен. Даваше ми разписка, всичко както си му е редът. Имаше си и печат. Такъв човек беше, с друг стил на живот, нямахме много общо. Отиде си рано и всичките ни семейни ценности останаха при жената, с която живееше - бижута, сребърни прибори, толкова тежки, че едва ги държиш, как са яли нашите с тях се чудя, ама те са били повече за фасон. Някакъв сбирщток оттук-оттам подредихме в моето жилище, брат ми взе по-запазените неща и бижутата, а на мен - каквото остана", обяснява актрисата.
При миналогодишния обир, в който всичко най-ценно й отива в крадците, Мутафова успява да спаси само една снимка, която никой не се сетил да вземе от стената.
"Брат ми всичко даде на любовницата. Канех го: "Румене, ела да живееш у нас! Имаме два апартамента, обединени в един, ще ти дам малкия, не ти ща пари. Имам прислужница, ще ти готви." "Не, аз у нас..." Като почина, помолих жената, с която живееше, да ми даде някои семейни неща, а тя се сопна: "Какво желаете да ви се върне, госпожа?" "Имам една снимка - казвам - голям формат, от 30-те години, баща ми е там с ПЕН-клуба." Това бе организация, която обединява професионалните писатели и журналисти, работещи в различни литературни жанрове. Минаха много години и тя звъни: "Госпожа, намерих една снимка, голяма е, с много хора." "Тя е – викам, - дайте ми я!" Сложих си я в рамка и сега ми е на стената. Това можах да взема само от покъщнината на родителите ми. Това ми и остана", споделя Стоянка.
95-годишната актриса не съжалява за миналото. Когато брат й си отива преди три години, тя стои до леглото му и му държи ръката. Всичко е забравено, защото кръвта вода не става.

"Обичах брат ми, както и семейството. Винаги съм била такава. Не обръщам внимание - да минава лошото. Не сядам да ровя и да чопля. Оставям ги така нещата, да си отпаднат от само себе си. Когато нещо е на дребно, то и на дребно си отива. Не мога да прощавам единствено подлостта. А я има в такива количества, най-вече в театралните среди. Но и това съм отминавала. Защото, ако седнеш да ровиш и да търсиш причини, всичко отива по дяволите. По-добре мини го метър. И като ме питат - тайна за дълголетието, ето я тайната - да не обръщам внимание на дребните неща. Отминавам, все едно че не е било. Ако взема да се вживявам, наказвам себе си. Защо? И това съветвам хората - отминавайте, не се тровете! Излишно е", категорична е 95-годишната ни легендарна актриса.

Лили АНГЕЛОВА