Бившият игумен на Бачковския манастир дядо Симон: Очернят ме по слухове

Не съм взимал заеми без документи

КОЙ Е ТОЙ

Дядо Симон до петък бе игумен на Бачковския манастир. Божият служител ръководи три години светата обител, преди Светият синод да го отстрани и премести в Русенската епархия, без яснота къде точно ще служи. А на негово място определи архимандрит Самуил от Видинската епархия. И без ясни мотиви за неочакваната рокада. Как приема "заточението" дядо Симон, обиден ли е и имало ли е финансови злоупотреби в манастира четете в следващите редове от вече бившия игумен на Бачковската обител.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Отче, как приемате мълниеносното ви отстраняване от Бачковския манастир?

- Това си е едно рутинно преместване и нищо друго.

- Не ви ли притеснява, след като се случи толкова бързо, неочаквано, без ясни мотиви и в навечерието на Коледа?

- Ние в Българската православна църква (БПЦ) сме като войници. Светият синод издава заповед, а ние сме длъжни да изпълняваме послушанието, което сме приели. Така едно време са ме назначили за игумен със заповед. По устав на БПЦ във всяко едно време, когато преценят, могат да ме преместят на друго служение. И не само мен, а и всички клирици.

- Разбрахте ли къде точно ще отидете?

- Още не съм се видял с Русенския митрополит дядо Наум. В петък или събота трябва да пристигна в Русе, за да мога да се представя на дядо Наум и съответно той ще разпореди къде и как да изпълнявам послушанието си.

- Имате ли конкретно желание къде да бъдете?

- Всеки има желание. Където разпореди първо Светият синод и второ съответният архиерей, сме длъжни да изпълняваме. Затова сме дали тези обети. Това е една от, бих казал, неприемливите страни на монашеството, заради които младите не желаят да встъпват в него. Ти не разполагаш със собствената си свобода, грубо казано. Имам предвид, че след като си решил да спазваш устава на БПЦ - точно там има такива неща. Затова даваш обет за послушание. Това са тежки физически моменти за хората. Иначе в духовно отношение винаги човекът действа под благодатта на Светия дух - нашият Господ Исус Христос.

- Не се ли чувствате обиден и огорчен?

- За какво? Набили ли са ме? Изнасилили ли са ме, грубо казано? Пак казвам - това си е едно послушание при нас. До днес изпълняваш едно послушание, от утре църквата със свое решение те изпраща на друго.

- Но то е в другия край на България и с различен замах от това, което сте правили три години?

- Може Светият синод да е преценил, че в този момент има такава нужда - точно в другия край на България да се случват такива хубави неща, каквито и в Бачковския манастир. Не мога да говоря от тяхно име.

- За вас лично има ли конкретна причина това преместване да се случва?

- Няма явна причина според мен. Това си е рутинно послушание и това мога да кажа.

- Излезе информация, че сте взимали пари назаем от частни лица без документи и без отчет. Вярно ли е?

- Извинявайте много, ама това е същото все едно аз да ви кажа, че ми дължите 50 000 лева. Нали знаете, че докато едно нещо не се докаже и официално Светият синод официално не предяви някакви искове, журналистите могат да пишат всякакви неща.

- Все пак взимали ли сте пари без документи? На мъжка дума или срещу услуги?

- Няма нищо такова. Има заповед за освобождаване от Светия синод. Ако той разполага с някакви данни за злоупотреби, си има съответните методи и инстанции как да се докаже имало ли го е, или го е нямало.

- Имало ли е предварителна уговорка на четири очи рокадата да се случи бързо, а от двете страни да запазите добрия тон?

- С кого да е имало? Това си е заповед на Светия синод. Нашите закони са по-сурови и синодът не е длъжен да дава мотиви към самата заповед. Ние също не сме длъжни да даваме обяснения и да претендираме, че заповедта е грешна. Това наистина е странно за хората, но се извършва съгласно устава и разпоредбите на БПЦ.

- На вас лично не ви ли се иска да разберете мотивите официално, черно на бяло?

- Ако Светият синод прецени, че трябва да ми даде обяснение на мотивите, той ще ми ги връчи.

- Кое ви изяде главата? Имате ли за себе си обяснение? Обществото иска да разбере и има право.

- Вижте, вестниците могат да напишат и че съм милиардер на Бруней например. В тази държава се работи с факти и документи. Не може така в пространството да се очерня някой само по слухове. Дайте факти и документи.

- Ние питаме вас.

- Ние сме монаси и изпълняваме послушание. Просто има заповед на Светия синод, която се изпълнява. Ние нямаме собствено мнение по устав. Както военните изпълняват заповеди на командира си, така и ние го правим като послушание пред Светия синод. Това са глупости и недопустими неща. Нормално е да има неразбиране, защото няма разбиране на устава на църквата. Още когато ставаме послушници, първото нещо е да вземем устава, четем го и ако ни допадне и смятаме, че не ни уронва престижа и егото, го приемаме. Това е доброволен акт. Ако не искаш - напускаш църквата и не ставаш монах. Главният секретар на синода благодари от името на патриарх Неофит за положените усилия и старание. Аз също му благодарих и предадох чрез него на патриарха и Светия синод благодарност, че ми дадоха доверие и власт да мога и аз нещо да направя за Бачковския манастир.

- Спокоен ли сте за резултатите от финансовата ревизия в манастира?

- Да, разбира се. Това си е нещо съвсем нормално. На всеки пет години Светият синод праща ревизори. В момента текат на Рилския и Троянския манастир.

- С какви чувства и емоции си тръгвате от Бачковската обител?

- Делата ми говорят най-добре. За три години се вижда. Не съм ги направил, за да се хваля. Така съм го почувствал, така съм ги направил.

- Удовлетворен ли сте от работата си?

- От себе си, да. Положих всички усилия и това хората го доказват. От петък, когато излезе заповедта на Светия синод, телефоните ми постоянно звънят. Обаждат се и познати, и непознати. Всеки изказва благодарност, съчувствие и предлага помощ. За мен това е най-голямата награда.

- Коя е най-голямата ви гордост?

- Това, че от 1963 г. успях да спечеля имотните дела на светата обител и вече манастирът има нотариален акт и оформени граници.

- Ще се справите ли в този тежък за вас момент?

- Естествено, ще се справя. Не трябва да се драматизира.

- Но трябва да промените коренно живота си и да заживеете в другия край на България.

- Духовният живот на монаха е един и същи, без значение в коя част на света и в коя обител се намира. Така че няма какво да се промени.

- Какво се случи с ракията без акциз, която данъчни откриха в обителта?

- Понесохме си последствията. Наложиха ни акт, който вече е платен - между 5000 и 10 000 лева.

- Новият игумен тепърва ще навлиза в работата. Ще му помагате ли?

- Аз съм му казал на архимандрит Самуил, че съм насреща, ако трябва да помагам. Било то със съвет, с някаква информация или нещо, което не му е ясно. Винаги съм готов, ако той търси моята помощ. Не съм направил никакво престъпление, та да не съм насреща. Мога да се изправя с чисто лице и чиста съвест навсякъде.

- Какво ще пожелаете на хората за Коледа?

- В такива дни не трябва да мислим само за плътските неща и за ядене, а трябва да се замислим кога ще допуснем Христос да се роди в нас и чрез нас. Първо трябва да започнем от нашето очистване, с нашето дълбоко смирение със себе си, а след това и с другите. Трябва всички да живеят с любов помежду си, а това се постига само и единствено когато имаш мир със себе си.