Актьорът Иван Петрушинов: Дядо Коледа прави ракия и вино

И отглежда най-хубавите домати в село Голеш

КОЙ Е ТОЙ

Иван Петрушинов е сред най-обичаните български актьори. Роденият на 16 януари 1953 г. в Годеч артист става световноизвестен с ролята си на Дядо Коледа в реклама за ДКока-КолаУ преди седем години. Завършва НАТФИЗ и играе в Драматичния театър в Ловеч, театър "София" и Малък градски театър "Зад канала". Как българският Санта Клаус ще посрещне Роождество Христово, какво го прави щастлив и какви са тайните на Добрия белобрад старец, четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

-Г-н Петрушинов, къде сте в навечерието на Коледа?

- В родното ми село Голеш, на 60 км от София откъм южните склонове на връх Ком. На 2 км е границата със Сърбия и е бяла приказка. Тук се чувствам най-добре и при всеки удобен случай бягам от големия град, защото тук е тишина, спокойствие и е прекрасно да си сред природата.

- Там ли ще изкарате празниците?

- Имам доста работа, снимки и представления. Реших да дойда за малко и да се заредя преди ангажиментите ми и отново да се върна. На Коледа ще бъда в София, защото съм Дядо Коледа и има много приятелски семейства с малки деца в моя блок в квартал 'Надежда", в който живея. Както всяка година, така и сега те очакват подаръци. Започнах на всеки Бъдни вечер да им раздавам подаръци и да ги веселя. Така ще бъде и сега. На Коледа може и да си дойда в Голеш, след това имам представление и за Нова година пак се връщам в Голеш.

- В каква обстановка ще празнувате?

- Имам много хубава камина и дърва. Топлината, която излъчват тези замърсители на фини прахови частици, е много по-хубава и топли повече.

- Това ли е идеалът ви - балкан, вила, камина, червено вино, уют и спокойствие?

- Кажи ми нещо по-хубаво от това. Преди две години, пак през зимата, си бях в двора на къщата. Дойде едно малко куче. Започнах да го отглеждам. Седи си тук, на село, и това ми дава повод още по-често да си идвам в Голеш и да го храня. И ей сега тича покрай мен, на две години стана. Много ми е хубаво тук. Разбира се, все още не мога да избягам от големия град, защото той ни храни.

- Правите ли си домашно вино и ракия?

- И едното, и другото. От три години съм винопроизводител. Правя до 50 литра, колкото за мен и приятелите ми да има. Когато стане много хубаво, то бързо изчезва. Защото ние, винарите, имаме нагласата да се хвалим, че виното ни е станало много хубаво. И от това следва - айде една бутилка тук, айде една бутилка там. И бързо свършва. Също така и малко ракийка произвеждам. Имам градинка и през лятото произвеждам и едни много вкусни домати, с които съм известен сред моите колеги в театъра. Нося в София домати от високопланинско село, които нямат нищо общо с тези, произвеждани в Пазарджик, Пловдив, Хасково. Те са ниска топка за мен.

- А каква ракия правите?

- Гроздова. Имам няколко асми на двора. Като ги обера, добавям малко захар, за да тръгне ферментацията. И след това си правя ракия. Не слагам много захар и затова не излиза много ракия. Но за сметка на това качеството й е много добро. След това правя преварка и се получава много хубав двоен препек. Не правя количество, а качество.

- Това ли е вашият малък рай?

- Разбира се. Другото, което може да те направи щастлив, ти се случва веднъж на няколко години. Птичето даже веднъж каца на рамото ти, а всичко останало е цял живот труд и работа.

- Птичето при вас с ролята на Дядо Коледа преди шест години ли кацна?

- Да. Но може би не успях да го хвана и да го задържа по-дълго време. Просто то кацна за малко и отлетя.

- Защо?

- Това, че съм снимал една много хубава реклама за "Кока-Кола", беше за една година. После непрекъснато ме търсеха, излезе ми име едва ли не като световния Дядо Коледа, но то е мъничко в сравнение с това, което можеше да се случи. Можеше не само виртуално да обиколя света, а да се вдигна и наистина да обиколя света. Да стигна до Лапландия и там да живея.

- Били ли сте там?

- Не съм бил още там. Само ми пращат насоки къде да отида и през кой комин да вляза, ако успея да мина, и да оставя какъвто подарък мога.

- Само през комини ли влизате, или и през прозорците?

- Дограмата стана много хубава и няма как да се промушиш. Само през комини минавам. Отворени са и може да се мине.

- Какво е чувството, като облечете червения костюм?

- За мен това е голяма отговорност. Имам хиляди колеги, които раздават подаръци в такива костюми. И на пръв поглед ще си кажеш, че това е проста работа. Но не бива да разваляш на децата вярата в тоя човек. Трябва да бъдеш внимателен. Най-трудно е, когато публиката е разнородна. Когато едни деца са на 3-4 години, а другите на 7-8. Големите вече се съмняват във всичко, което им казваш. А малките са толкова сладки. Но винаги ми е приятно да обличам костюма. И да се надявам, че това ще продължи по-дълго време.

- Ще се съберете ли цялото семейство за празниците?

- Имам три деца, за което съм благодарен на Господ - две дъщери и един син. За мен това е най-хубавата ми роля, в която съм бил. Едната ми дъщеря е в Торонто, Канада, и с моя внук може би ще дойдат за Коледа да се видим. Другата ми дъщеря живее в Лондон. Голяма гмеж е там, но тя си го е избрала. Преди седмица беше тук и няма да успее пак. Имам и син, който живее тук и е много добро момче. Сега комуникацията е такава, че се виждаме и чуваме по телефона всеки ден.

- Пенсионирахте ли се вече?

- Пенсията е толкова "голяма", че как да не се бори човек за нея. Сигурно има смисъл от нея. Но в това райско място в Голеш майка ми и баща ми със своите ниски пенсии даже и спестяваха от парите си. Затова - не всичко е пари, приятелю. Забелязал съм, че когато имам повече пари, пръстите ми се разширяват и изтичат много бързо. Когато нямам, се стягам и не се отпускам много. Още не съм се пенсионирал. Играя в осем постановки в Малък градски театър ДЗад каналаУ. Това е един от най-хубавите театри в България и най-хубавият в София. За съжаление той не е на театралната улица и вероятно е по-трудно на мнозина да го посещават, но скоро ще имаме метростанция там и тогава рязко ще се увеличат зрителите.

- Къде отидоха лудите млади години и приятелите от онова време?

- Човек колкото по-напред отива в годините, все повече иска да е сред природата. Като бяхме млади, всички се тъпчехме в града по купони. Ако не минавах по ул. "Раковски" поне веднъж на ден, все едно не бях жив. Там срещах хиляди приятели. Сега на три дни срещам по един познат на същата улица. Моите хора или ги няма, или са заминали някъде, или не минават и те по тази улица и бягат също към природата. Обичам да съм свободен и да ходя където си искам. Обичам си професията. Не се натискам да съм номер едно и да съм в центъра на нещата. Каквото ми се случи, това е. Здраве да има.