Желязната църква първо била Дървена

Две от камбаните й са още от сътворяването, пази се и първият камък

Бисерка БОРИСОВА

Историята на Желязната църква в Истанбул е свързана с историята на Българското възраждане и силния български дух.

Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка. През годините на сътворението си църквата е била от дърво и камък, но в крайна сметка се стига да решението да бъде изградена от железни плоскости.

Днес "Свети Стефан" е единствената православна желязна църква в света. Представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.

Всичко започва през 40-те години на XIX век, когато българската колония в Истанбул, наричан по това време и Цариград, наброява над 50 хил. души. През Възраждането цариградските българи били много дейни в църковно отношение. През есента на 1949 г. се сдобили със свой молитвен дом. За целта княз Стефан Богороди - виден българин на турска служба, дарил имот от две каменни и една дървени къща с голям двор в истанбулския квартал "Фенер". Долният етаж на дървената къща бил превърнат във временен параклис, а по-късно прераснал в Дървена църква. Кръстена е на първомъченик и архидякон Стефан - в чест на дарителя Стефан Богориди.

Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на днешната Желязна църква "Свети Стефан". Истинското й строителство обаче започва 33 години по-късно, с подкрепата на екзарх Йосиф.

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха. От този център, под носа на фанариотите, българските църковни дейци две десетилетия ръководили борбата за независима църква. Тя се увенчала с успех на 27 февруари 1870 г., когато е издаден ферман за създаване на Българската екзархия.

На 25 юни 1890 г. е разрешено на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Тъй като теренът е нестабилен, той предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена за две години - между 1893 и 1895 г. Скелетът на църквата е от стомана, страните - от ковано желязо. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

Интериорът също е изработен във Виена и представлява коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, завинтени във вътрешността. Но виенските майстори изработили иконостаса по католически образец. Тогава секретарят на българската екзархия Атанас Шопов и архитектът Азнавур заминали за Русия, за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас. Той бил направен от фирмата на московския придворен фабрикант Николай Ахапкин, а иконите изписани от руския художник Клавдий Лебедев. Шестте камбани били отлети в град Ярославъл. От тях до днес са оцелели две. От старата Дървена църква до днес е съхранен и напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.

Тържественото освещаване на "Свети Стефан" е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г. Така най-сетне Българската екзархия и цариградските българи се сдобили с голяма трикорабна базилика в източноправославен стил и с уникална архитектура. През годините в двора на "Свети Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

През последните десетилетия църквата бе обхваната от разруха. Имаше опасност или да рухне, или турската държава да я отнеме от България заради лошо стопанисване. Огромна роля за спасяването й изигра председателят на сдружението на цариградските българи Василя Лязе, който сподели пред "България Днес", че е съученик с турския премиер Реджеб Ердоган. Господин Ляза не криеше огорчението си, че помощта за Желязната църква от българска страна е толкова символична, че не стига дори за заплати на църковното настоятелство. В крайна сметка бе постигнато решение Турция да ремонтира българския храм. Неофициално се говори, че в отговор България ще трябва да върне вакъфски имоти на мюфтийството в страната ни. С решение от 2016 г. обаче Върховният касационнен съд на практика отхвърли претенциите на мюсюлманското вероизповедание към всички имоти в България.

     Убили с камъни архидякон Стефан

Св. Стефан, на когото е кръстена Желязната църква, изпълнявал в Йерусалимската църква социална служба. Противниците на Христос обаче го изправили на съд и обвинили, че работи срещу закона. Извели го извън града и го убили с камъни. Тялото му било оставено на зверовете, но добри хора го погребали. В 415 година мощите на първомъченик Стефан били открити и поставени в Сионската планина. По-късно били пренесени в Цариград в храма на Свети Лаврентий, а след това в носещата неговото име Желязна църква.