Приятел убива Иво Карамански

Подозират Злати Златев-Златистия за мократа поръчка

С два куршума в главата приятел ликвидира обявения за българския „капо ди тути капи“* Иво Карамански. Кръстникът на мафията е покосен в разгара на студентски купон в столичния кв. Симеоново на 20 декември 1998 година.

За разлика от знаковите поръчкови убийства на Васил Илиев, Андрей Луканов и Илия Павлов килърът този път е известен. Това е 33-годишният тогава Стефан Кирилов Въжарски. Двамата с Кръстника се запознават десетина дни преди убийството. Виждат се няколко пъти между 10 и 19 декември покрай идеи за общ бизнес, свързан с отварянето на погребално бюро и наемането на хитовата тогава дискотека "Нептун". Посредник им е Георги Чочов-Лестъра.

Във фаталната декемврийска вечер Лестъра и Въжарски отиват на гости на Карамански във вилата му в столичния кв. Бояна. Стефан пие вино и си говори приятелски с домакина. Чашка след чашка, Въжарски бързо се напива и започва да се заяжда с останалите гости, сбива се и с приятеля си Лестъра. Карамански, наблюдавайки ставащото, отказва да се намесва, тъй като с Въжарски били земляци. Вместо това решават да играят на канадска борба.

Кръстника първоначално отказва, после се съгласява и сваля ръката на Стефан. След неуспеха Въжарски се укротява за известно време, но малко по-късно започва да навива Карамански да го води на купон в кв. Симеоново, където във вила на ул. "Горска ела“ тумба студенти празнуват рождения ден на един от групата - Борис Хитев.

Така около полунощ компанията тръгва към младежкото парти. Въжарски вече е пиян до козирката и забранява на Георги Чочов-Лестъра да идва с тях на купона. Двамата отново се сбиват. Във въргала из снега Въжарски си загубва джиесема. Карамански го успокоява и обещава да го намерят или да му купи нов.

Докато търсят телефона, Стефан посяга към кръста на Карамански и вади ножа от калъфа на колана му. Оръжието пада на земята, а шофьорът Драгомир Драгнев се нахвърля върху Въжарски и започва да го рита. След намесата на Карамански Стефан е спасен от линч.

"Въжарски е просто нервен", обяснява Кръстника.

В крайна сметка около 1,30 цялата компания потегля към студентския купон с две коли. Влизайки във вилата, Карамански и Въжарски сядат един до друг. Кръстника пие водка, а Стефан - вино. Вдигат наздравица след наздравица и си говорят на ухо.

Изведнъж Въжарски започва да се държи странно. Спира да разговаря с останалите и постоянно се оглежда. Приближава до двама купонясващи с молба да викнат ченгетата. Младежите звънят на тел. 166 и обясняват, че "някакви мутри са отишли на студентския им купон и ги притесняват". От МВР обещават да изпратят патрул, а празненството продължава да се вихри с пълна сила.

Внезапно Стефан Въжарски излиза навън, отива до автомобила си, паркиран пред вилата, и взема незаконния си пистолет "Валтер", в чийто пълнител има 8 патрона. След това се връща в помещението, където купонът кипи, приближава седящия на стол до рожденика Борис Хитев Карамански, вдига пистолета, доближава го на 30 см до главата на Кръстника и стреля два пъти. Един куршум улучва фатално 28-годишния шофьор Драгомир Драгнев, ранени са, но оживяват 44-годишният охранител Марин Маринов-Джондера и Лестъра, който все пак е дошъл на купона. Самият Карамански е убит на място!

Според разследващи убийството на Кръстника не е поръчково. Появяват се обаче версии, че ВИС стои зад ликвидирането на Карамански или от гравитиращия около висаджиите бандит Злати Златев-Златистия.

След убийството на Кръстника запознати твърдят, че Златистия е вдигнал луд купон в бившия хотел „Кемпински“, след като е разбрал за смъртта.

В крайна сметка е осъден само физическият килър. Въжарски получава наказание доживотен затвор за убийствата на Карамански и Драгнев и раняването на Лестъра и Джондера.

Върти бизнес с Пабло Ескобар

"Говори ми тихо, никой няма да чуе, нашата любов ще я живеем ти и аз..." Култовата песен от филма "Кръстникът" Иво Карамански често пее на италиански на своите приятели. За него се говори, че е гангстер, кръстник на българската мафия, бизнесмен, създател на застрахователна компания "Корона инс", сътрудник на службите, гребец, меценат, спасител на цирка и театъра, бохем, симпатяга...

Роден на 29 ноември 1959 г. в София, той остава без майка едва 5-годишен. Като тийнейджър Карамански е надежда в гребането. В края на 80-те минава в нелегалност. Говори се, че по това време влиза в контакт с наркобарона Пабло Ескобар. Жени се за колумбийка, която отказва да го последва в България. През 1992 г. Карамански се връща у нас с негъра талисман Кингсли Боаима, останал му верен до края на живота му. В началото на 90-те години се забърква в т.нар. гангстерска война. Влиза в затвора, а щом излиза през 1995 г. се опитва да изчисти името и бизнеса си. Създател е на застрахователна компания „Корона инс“, помага на цирка и театър „Сълза и смях“. Осъществява мечтата си - да пее на голяма сцена. Заедно с певицата Грета Ганчева правят концерт в зала 1 на НДК и издават компактдиск. След като застрахователното ме дружество остава без лиценз по времето на вътрешния министър Богомил Бонев, Карамански произвежда кетчуп, развъжда моруна и отглежда дини.

Иво Карамански опитва да влезе и в политиката. Той се кандидатира за депутат за изборите за 37-ото Народно събрание, но регистрацията му е анулирана поради нередовност на ЕГН-тата в подписката за подкрепата му.