Проф. Николай Овчаров: Монголци опустошили първия Троянски манастир

Чакаме благословията на Неофит и започваме разкопки

КОЙ Е ТОЙ

Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново. Завършва история в Софийския университет през 1981 г. Доктор на историческите науки и старши научен сътрудник е в БАН. Преподава в Пловдивския и Нов български университет. Страстният пътешественик и откривател е наричан Българския Индиана Джоунс. За прототипа на Троянския манастир и разкопките на Перперикон и други светилища четете в следващите редове.

- Проф. Овчаров, как изникна първообразът на Троянския манастир само на 60 метра от него?

- През ноември след силни дъждове се свлече скална маса под хълм Чукарка, който е на около 50 метра от Троянския манастир. Когато разчистваха скалната маса и изграждаха подпорен зид, защото е било опасно за западното крило на обителта, започнаха да излизат една по една находките. С най-добрия нумизмат у нас проф. Константин Дочев установихме, че става дума за късноантична или ранновизантийска крепост от V-VI век, откъдето има монети и главно накити. Но също така и за една средновековна българска крепост от края на XI в. до средата на XIII век, което се установява от монетите. Всичко това ни кара да мислим, че на този връх Чукарка е имало укрепление.

- Какво точно е било то?

- Трудно е да кажем все още само на базата на няколко находки. Със сигурност в късноантичната епоха е имало стражева крепост. Наблизо е минавал един от най-важните римски пътища. Тя е пазила именно този път.

През Средновековието не изключвам възможността да не е било само крепост, а прототип на Троянския манастир. Защото се намира прекалено близко до него. В сегашния си вид обителта е от XIX век, но всички знаем, че има много по-древна история. Именно по тази причина възникна идеята да се направят разкопки на Чукарка.

- Кога започват?

- В края на септември или началото на октомври. Много важно е да получим преди това благословията на патриарх Неофит, защото не можем да работим без нея. В Светия синод искат да видят находките, преди да бъдат предадени на музеите, както е редът.

- Може ли да се предположи кога, как и от кой е строен прототипът на Троянския манастир, ако се докаже наистина, че е такъв?

- Безсмислено е да гадаем преди разкопките. От практиката си съм научил, че копаене му е майката. Без това всичко останало са предположения. Но всичко е възможно.

- Ще има ли бюджет за разкопки?

- Епископ Сионий обеща, че ще намери средства. Не става дума за много мащабни разкопки. На първо време за около 10 работни дни ще преценим има ли смисъл да се продължава, или ще бъдат достатъчни.

- Какво ви говорят намерените артефакти?

- Интересен момент е, че бяха открити монети до 40-те години на Хттт век, след което животът тук сякаш спира. Това е район, който е в центъра на Второто българско царство. Тази крепост е изчезнала след това, каквато и да е била тя - манастирска или светска.

- Имате ли обяснение защо?

- Предполагаме с проф. Дочев, че става дума за монголското нашествие от 1242 г., когато ордите на Бату се връщат от Унгария и разоряват Северна България. Много крепости се разрушават тогава. Това е слабо осветено тежко нашествие от историческите извори, но много интересно от археологическа гледна точка.

- Какви пари ще ви трябват за разкопките?

- Около 25-30 хил. лева. Това е сума, с която ще започнем. Ако обектът се окаже благодатен, можем да усилим темпото. Но това е малка крепост. И манастирска да е, няма да е голяма.

- А какво предстои на Перперикон?

- Разкопките продължават с пълна сила през идните летни месеци. Имаме осигурено финансиране от 250 000 лв. като целева субсидия на община Кърджали, както всяка година фактически.

- Какво се случва с разкопките в древния град Мисионис край Търговище?

- Вече 3-4 години работим там с колегата Ангел Конаклиев. Тази година събираме една доста солидна сума от 150 000 лв. - държавни, общински, спонсорски пари. С тях обмисляме да направим много сериозни проучвания. Както виждате, се очертава един много интензивен сезон. Ще започне от Перперикон, ще продължи през Мисионис и, ако е рекъл Господ и имаме благословията на патриарха, през есента ще направим сондажите и край Троянския манастир. Смятам, че ако сме живи и здрави, през 2018 г. ще имаме много сериозни резултати.

- На този фон светилището на Орфей при Татул не остава ли на заден план?

- Да, остава. Правилно сте забелязали. След като беше открит този уникален по рода си храм, чрез европейски програми беше реставриран, след това изградена инфраструктурата. Но рекламата му куца по простата причина, че в Момчилград се опитват да правят нещата малко за своя сметка. Аз не се натискам, въпреки че съм откривателят и без мен нямаше да го има въобще Татул. Но след като от общината си имат собствени програми, аз се оттеглих. И както виждате, когато липсва моето представяне, нещата губят доста от смисъла си.

- Разрушен ли е мостът между вас?

- В края на краищата се надявам в община Момчилград да им дойде акъл в главата, както се казва, и да започнем съвместна работа. Защото, както много правилно забелязвате, в тази грандиозна дестинация, която изградихме между Перперикон, Кърджали и Златоград, въпреки че са съвсем наблизо, Татул и Момчилград остават леко встрани.

- Освен разкопките какво друго предстои пред вас?

- От 16 март до края на май с моя приятел проф. Пламен Павлов ще направим "Мисия България" заедно с външно министерство. Ще посетим 12-13 държави. Целта е, докато България председателства Европейския съвет, ние да излезем навън и да разказваме за историята на страната. Има интерес и ще се поуморим доста, но ще си заслужава. Дори в този момент пиша експозетата, защото започваме с подготовката на тези пътувания.

Борислав РАДОСЛАВОВ