Сърцатият изпълнител Светлин Миланов: Като учител по история взимах 200 лв. заплата

Пея фолклор, работя като съдебен архивар

КОЙ Е ТОЙ

Светлин Миланов е роден на 3 януари 1975 г. във Видин. Три години по-късно семейството му се мести във врачанското село Ракево, където живее и досега. Той е сред най-нашумелите фолклорни изпълнители през последните години. Печели "Пирин фолк" през 2016-а. Паралелно с музикалната кариера съчетава работата със съвсем различна професия - работи като съдебен архивар в Административния съд във Враца. Завършва Великотърновския университет със специалност "История и археология". След това и магистратура по "Публична администрация" в Пловдивския университет.

- Г-н Миланов, вие сте един от най-сърцатите фолклорни изпълнители. Каква е тайната? Зарядът ли е най-важен?

- Това е въпрос най-вече на усещане и чувствителност. Аз пея песни със сърцето си. Дори да не съм се справил съвсем добре, щом е от сърце и хората го виждат - не обръщат чак толкова внимание на неточностите. Иначе са нужни добър глас и хубава визия, технически да е стабилен, да издържа на натоварването и да има душа за професията.

- Действително ли заплащането е повече от символично? Особено в сравнение с попфолк жанра.

- Наистина фолклорните изпълнители сме притиснати малко в ъгъла. Не искам да нападам или да кажа нещо лошо за другите жанрове. Въпросът е, че участията ни са нискобюджетни, разредени във времето. Не е нормално, но това се прави умишлено. Пазарна икономика е. Когато има търсене, има и по-високо заплащане. Ясно е, че хората търсят и канят попфолк изпълнители. те създават страхотна реклама и хонорарите се вдигат. Докато повечето фолклорни изпълнители се продуцират сами. Има и добре платени фолклорни изпълнители с богата програма, но те са единици. Често ми се налага да говоря за пари с хора, а не ми е това работата. Аз отивам да пея, а не да се уговарям за пари. Но както и много други неща в България, и това е нещо сбъркано. Не знам изобщо дали ще има някога оправия. В никакъв случай това не го приемайте като оплакване. Радвам се и съм благодарен на Господ, че съдбата и късметът са ми помогнали да имам възможността да се занимавам с музика.

- Възроди ли се фолклорът в последните години?

- Да. Като че ли в последните години има завръщане към българския фолклор. Това е много радостно. Пътувам много и срещам доста хора. Организират се, танцуват български хора, купуват си народни носии и виждам радостта в очите им, когато чуят хубаво изпята народна песен. Имам и работа и успявам да съчетавам полезното с приятното. А докога - може би само Господ знае.

- Какво работите?

- Пет години работих като учител по история. Докато през 2007 г. създадоха административните съдилища. Тъй като заплащането ми като преподавател беше изключително унизително, кандидатствах за работа. Нямах възможност да преживявам.

- Каква заплата взимахте тогава?

- Бях учител в село Лесура, Врачанско. Бях назначен на половин щат. Получавах 200 лева заплата. Парите ми стигаха за пътя до работа и да пия едно кафе. След като кандидатствах, ме взеха на работа в Административен съд - Враца, през 2007 г. и така до днес. Длъжността ми е съдебен архивар. Иначе работя с граждани и различни дела, програми, статистики и т.н.

- Интересна колаборация - фолклорен певец и съдебен архивар.

- Последните години наистина е така. Всичко тръгна от наши общи сбирки с колегите, на които пеех, а те все ме насърчаваха да си опитам късмета като певец. Подкрепят ме, знаят коя песен се подготвя, обсъждат дали са подходящи музиката и текстът. Много съм доволен от отношението им. Но истината бе, че нямах кураж. Притеснявах се да не ми се подиграват хората, ако се явя в някой музикален формат, както става с доста хора. През 2014 г. се явих на кастинг за изпълнители на "Пирин фолк". След няколко часа ми се обадиха, че съм одобрен. Отидох и си изпях песента. Нямах нито музикално образование, нито съм се занимавал професионално някога досега с музика. А и съм от дълбоката провинция и напълно непознат. Но в крайна сметка журито ме оцени тогава с трета награда. И тя е много важна за мен, защото не беше авторска, а за изпълнителско изкуство. Това международно жури оцени гласовите ми качества. Това ми даде кураж да продължа да се занимавам с музика. През 2015-а се явих с моя авторска песен на конкурса и спечелих няколко награди. Кулминацията бе 2016-а, когато моята песен печели безапелационно и трите големи награди - на журито, на зрителите и на публиката, в Летния театър в Сандански. Това е голям връх в музикалната ми кариера.

- Разпознават ли ви гражданите, идващи за справки в съда?

- През последните една-две години заради клиповете и участията ми в различни телевизии, включително и националната, някои хора ме разпознават и ме питат: "А, ама ти тук ли работиш?". Все едно, като работя в съда, не мога да пея. Това, че имам сериозни ежедневни ангажименти, не означава, че не мога след работа да отида да повеселя хората за един-два часа. Много добре се чувствам и се радвам, че имам възможност да балансирам нещата. До ден днешен продължавам да живея в село Ракево, въпреки че имам жилище във Враца. Всеки ден след работа се прибирам в Ракево. Тук се чувствам много по-свободен и имам възможност да си правя репетиции. А в апартамента това не е възможно.

- Бяхте част от новогодишната програма на БНТ с танцов ансамбъл "Мездра". Доволен ли останахте?

- Да, и смея да твърдя, че нещата се получиха великолепно. Защото танцов ансамбъл "Мездра" са супер професионалисти. Използвам случая да благодаря на Мирослав Аспарухов за съдействието, отношението и въобще за това, че е толкова активен и сърцат човек. От БНТ ни посрещнаха като истински звезди, със специални гримьорни, като всичко бе уредено по чудесен начин.

- В крайна сметка фолклорен музикант храни ли къща?

- Мисля, че това сега не е възможно. Или е възможно само за единици. Много е трудно. Познавам доста колеги, които паралелно с фолклорните занимания имат и друга работа. Но фолклорът е магия, любов и богатство. И няма да спра да благодаря на Бог, че имам възможността да пея хубави български песни. Пускайте си повече българска, хубава, стойностна музика. Да тачим, уважаваме и предаваме традициите. Това ни отличава и ни е съхранило като народ до ден днешен и така повече от 1300 години.