Директорът на обсерваторията в Рожен Никола Петров: Дано китайската сонда падне в двора ми

Д-р Никола Петров е астроном от Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Специалист по Слънцето - "Хелиофизика", ръководител на отдел "Наблюдения" и директор на обсерваторията.

Петров е роден на 2 март 1971 г. в Костинброд. Близо 20 години работи в обсерваторията, семеен е.

- Г-н Петров, съобщено бе, че има опасност китайската космическа орбитална станция "Тянгун-1" да падне на територията на България. Колко голяма е вероятността това да се случи?

- От моя гледна точка вероятността не е чак толкова голяма. Да не кажа, че е изключително малка, тъй като има много голям пояс върху земната повърхност, където е вероятно да падне - от Екватора до 45-ия градус на север, както и толкова на юг. Обиколката на Земята е около 40 000 километра, а дължината на България е около 400 километра, т.е. 0,01% е вероятността да падне в България. Ако добавим и ширината до Екватора и надолу, което е още няколко хиляди километра, процентът ще падне още повече.

- Значи ли това хората да са спокойни, че ще се разминат с апокалиптичен удар?

- Моето лично мнение е, че хората не би трябвало да имат някакви притеснения. Оказва се, че всяка година астероиди с подобно и дори много по-голямо тегло навлизат в земната атмосфера и падат на повърхността. Те са средно между 8 и 12 на година. Последният такъв, който привлече вниманието на човечеството, беше падналият над Челябинска област в Русия през 2013 г. Имаше друг съществено по-малък в САЩ. Около 10 пъти годишно падат подобни тела съвсем хаотично и не можем да предскажем движението им, затова не следва да се тревожим от обект, който има голяма вероятност да изгори в атмосферата. Не си струва да се притесняваме за нещо с размерите на автобус. Всеки ден има жертви от катастрофи - 1000 души загиват на година. Ние сме си създали мини война, а се притесняваме, че нещо евентуално някъде може да падне и да ни убие.

- Теглото на станцията е 8 тона и половина. Колко от тях ще достигнат до земната повърхност?

- Не само че по-голямата част от нея ще изгори в атмосферата, но и не може да навлезе с висока скорост, както астероидите. Много по-голяма е опасността да се ударим с астероид със същото тегло и размери, отколкото с тази сонда. Затова и не мисля, че има място за притеснения. Частите, които ще паднат, ще струват някакви пари. Така че аз нямам нищо против да паднат в моята градина или обсерваторията и да ги намеря. Не се притеснявам от катаклизъм или взрив.

- Казвате, че станцията е пренебрежимо малка. Колко голям трябва да е един обект, за да нанесе щети?

- Въпросът е в неговата маса, а след това са размерите. Всеки един астероид или комета с размери 10-12 метра би тежала повече от тази космическа станция - стотици тонове. Астероидът се движи с много по-голяма скорост и неговата кинетична енергия при удар би предизвикал взрив, който би нанесъл огромни щети. Може да заличи цял един град, а дори и цяла област.

- Как хората могат да се спасят?

- Ако знаят къде ще падне астероидът, просто не трябва да са там. На този етап ние не можем да противодействаме на нито един космически обект, който се е насочил към нашата планета. Има идеи и проекти, които в обозримото бъдеще - 10-15 години, може да бъдат реализирани.

- Ако се върнем назад във времето, можете ли да припомните случаи, в които обекти със сериозна големина са падали от Космоса?

- Това се случи с бившата космическа станция "Мир", която се управляваше от Русия. Тя беше принудително приводнена. Имаше притеснения дали наистина ще падне в океана, където няма хора. Но това се случи. "Мир" беше в пъти по-голяма от този космически апарат. Изправени сме пред проблем, който ще нараства в бъдеще - изстреляните космически апарати, които са на околоземна орбита. Всяка година се изстрелват от Земята около 80 нови спътника. И все повече замърсяваме околоземното си пространство. Това е т.нар. космически боклук. И всяка година голям брой от тях излизат от употреба и стават неконтролируеми. Една от част навлизат в атмосферата и изгарят, а други падат в океаните, защото те са над 70% от земната повърхност. Също така падат на полярните шапки на Земята, където не можем да разберем колко е техният брой. Малко или повече си създаваме бъдещи проблеми от времето на космическия бум.

- Какво мислите за Илън Мъск, който изпрати автомобила си в открития Космос?

- Колко много се изговори, че Илън Мъск е изпратил автомобил в Космоса... И как някога щял да се удари в Марс... Лично за мен това е напълно налудничево и аз не мога да разбера защо трябва да хвалим човек, който допълнително продължава да замърсява Космоса. За мен е необяснимо защо трябва да му се радваме. Има пари, това е добре. Но не е ли по-добре да изпрати апарат, който да даде информация за Марс? Можеше да бъдат сонди, които да изследват слънчевата радиация, космическия прах или космическите лъчи. Така ще получаваме данни, които ще бъдат полезни да научим повече за космическото пространство. А в момента сме изстреляли един отпадък. Няма как да се възхищавам на този човек.

- Каква е вашата позиция за заселването на Марс?

- Най-вероятно еднопосочно пътуване до Марс ще има. Всяко ново начинание е свързано с неуспехи, докато се научим как да правим нещата. Да, и тук може да съм различен от мненията на много други хора. За мен някак си идеята за колонизиране на Марс не е добра. Ние никога не можем да я превърнем в това, на което прилича нашата планета. Защото Марс е почти два пъти по-малка от Земята. Не можем да имаме същото гравитационно поле. Да, може да направим заводи там, може да добиваме полезни изкопаеми. Но никога не би могло да бъде нашият бъдещ дом. Може да ни бъде дом по принуда, и то за много кратко време. Ние не можем да съществуваме на Марс. Там бихме тежали половината от теглото си, което сме на Земята. Тоест за да създадем поколение и нова генерация, със сигурност трябва да бъдем видоизменени. Само така ще можем да устоим на тамошните предизвикателства, в това число и на гравитацията. Тя зависи само и единствено от масата. Не можем да си занесем чакъл, за да го натрупаме на Марс и да стане с размерите на Земята. Да, Марс е предизвикателство и ще се отиде дотам, но няма как да я превърнем в своя планета.