Иглика Мишкова, етнолог: Първото червено яйце лекува,разваля магии

Козунаците са мода, внесена от католическия свят

Коя е тя

Д-р Иглика Мишкова е етнолог и уредник на Националния етнографски музей към БАН. Завършва специалност "История" в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация "История на Византия и балканските народи". Доктор по музеология, автор и участник в множество етноложки проекти, ръководител на българския екип в "Карнавалът - крал на Европа", разработван по програмата на европейската комисия Култура". Автор на книга и на редица студии и статии в специализирани научни издания.

- Г-жо Мишкова, от месец март ръководите различни работилници по изписване на яйца, най-често посещавани от деца. Много ли са техниките за рисуване, които използвате?

- Разбира се, че са много. И в момента в залите на Националния етнографски музей представяме традиционната техника за изписване на яйца с восък. При нея демонстрираме две техники. При първата рисуваме с восък върху яйцето, после поставяме яйцето в боя и след изсъхването на боята махаме восъка с нагряване. Това е техниката, с която са работели в региона на Велинград, Долна баня и Костенец. Другата е от региона на Ихтиман - върху бялата черупка на яйцето рисуваме с восък, примесен с катран. След това запълваме черните контури с боя, смесена с жълтък на яйце.

- Модерно е да се ползва седеф или желатин, нали?

- Да, използва се и техниката на декупажа, която е хартиена апликация за декорация на яйцата. Разбира се, понякога се получават много кичозни произведения, когато се комбинират яйцата с декупаж и традиционните боядисвания. Много често наблюдавам напоследък, че се използват и боядисан ориз, макарони, леща, листа от растения. Все по-често жените се обръщат и към естествените бои - лук, билки, подправки.

- Живи ли са още народните традиции?

- В Долна баня, Ихтиман и Велинград те няма как да умрат, остават си. Но има и места като Самоков и околността в които наистина се забелязва затихване на традициите, свързани с Великден. Музеите обаче винаги полагат усилия за възраждането на техниките, обучаваме млади хора, особено деца, които много обичат да изработват своите писани яйца по стари технологии.

- Казвате, че в нашата традиция няма козунаци, защо?

- Така е, да. Някога нашите баби правели специални обредни хлябове, които декорирали с яйца и пластична украса. След Освобождението първо в градовете, а после и по селата навлиза модата да се правят козунаци - от католическия свят, главно от Франция и Италия. Та френският бриош и италианската коломба са виновници за нашия козунак. Това се случва не само у нас, но и в останалия православен свят. Навсякъде започват да се правят такива сладки хлябове с мая, които бухват много, и става популярна идеята да се прави аналог с душата Христова, защото козунаците са пухкави, меки и на конци като душа. А в нашата православна традиция хлябът се приема като тялото Христово.

- Т.е. сладките хлябове побеждават старите ни обредни хлябове?

- Може и така да се каже, но като цяло същността на празника ни е съхранена. Чуждите влияния наблюдаваме при декорацията на яйцата, за която споменах вече, навлизат технологии за изписване с восък, които са типични за други народи - напр. използването на карфици за декориране на яйца с восък, това е характерно за Чехия, специални машини за гравиране на яйцата и т.н.

- А как да си направим "кухи" яйца?

- В нашата традиция такива яйца няма. Но има два начина за изпразване от съдържанието им. При първия се пробиват дупки с помощта на игла в двата върха на яйцето и се започва "издухването" им - с устни или помпичка. Преди това с иглата се постарайте да разкъсате ципата на яйцето, за да изтече напълно, а черупката изплакнете добре отвътре и отвън. При другата технология можете да пробиете една дупка върху острата част на яйцето и след това вземете една спринцовка с игла. Дръжте яйцето надолу с дупката и пъхнете спринцовката в дупката, внимателно вкарайте въздух от спринцовката и постепенно около иглата ще започне стичането на яйцето. Нужно е пускане на въздух на малки порции, за да не се спука яйцето.

- Вие правите ли си козунак?

- Да, и сега смятам да си направя. Определящо за добрия козунак е златистата му коричка. Аз имам рецепта за козунак от моята баба, от майка ми. Приготовлението на козунак си е един прекрасен ритуал и аз не спирам да експериментирам в търсене на перфектния вкус и в отговор на желанията на всеки член на семейството. Естествено, има множество правила - първо е нужно да разполагате с качествени продукти, като всички да бъдат на стайна температура. Желателно е помещението да е позатоплено. При козунака има три втасвания. Първо правим закваската от мая, захар, прясно мляко и малко брашно. След като тя шупне, замесваме с нея яйца, прясно мляко, захар, брашно, подправки и мазнина. Втасва отново. Следва премесване и оформяне на козунаците, когато можем да поставим някаква плънка, втасват и... печем. Процесът е дълъг. Но с наличието на машините за хляб можем да улесним работата си.

- Какви са вярванията, свързани с боядисаните яйца?

- Яйцата се боядисват на Велики четвъртък, а за тези, които не са успели - в събота. Най-възрастната жена в дома е ангажирана с тази дейност. С първото боядисано яйце се погалват бузките на децата, прави се кръстен знак на челата им. Преди това яйцето се изнасяло навън, да го види слънцето. Това първо яйце се оставя в домашния иконостас до следващия Великден. Червеното великденско яйце е много силно и има голяма роля в баяния, лекуване и разваляне на магии. То служи само за помощ, с него не може да се навреди.

- Освен сол какво друго се слага, за да не се счупят яйцата при варене?

- За да не се счупят яйцата, преди варене е нужно да ги измиете с хладка вода, да ги оставите поне час-два на стайна температура, да сложите някаква кърпа на дъното на тенджерата, да ги подредите добре, да сипете студена вода и сол (поне 4-5 супени лъжици за тенджера) и след това да включите котлона на слаба степен. По-късно можете да увеличите степента, но нека не е на максималната.

- Какви други обичаи има, свързани с Великден?

- Хората може би не знаят, че вторият ден на Великден се нарича "разтурен" понеделник. Това се свързва с един стар обичай от Габровско да се "размятат" яйцата. Събират се младите и търкалят помежду си червени яйца. Смята се, че това обредно действие се извършва с цел предпазване от градушки и за плодородие.