Иван Пеев, любимият мъж на Лили Иванова: Лили ме направи щастлив

Отвратен съм от простотията на БГ сцената

Кой е той

Иван Пеев е роден на 30 април 1937 г. в Горна Оряховица. Завършва Българската държавна консерватория в класа по цигулка на професор Владимир Аврамов. Работи като главен специалист в редакция "Забавна музика" на "Балкантон" и като музикален редактор в редакция "Продукция" на направление "Забавна музика" на БНР. Ръководител е на оркестър "6+1", който повече от 10 години съпровожда концертите на Лили Иванова. Ванко Пеев е прочут цигулар, пианист и втори съпруг на Иванова. За него тя казва, че е единственият мъж, когото е обичала. "Всички мъже сравнявам с Ванко, той беше аристократ", пише естрадната прима в биографичната си книга "Истината".

- Г-н Пеев, навършихте 81 години, никак не са малко. Честито!

- Благодаря. Изкарах рождения си ден в компанията на сина си, не съм правил голямо празненство, но се радвам на обажданията на много приятели. Лили Иванова също ми се обади и ме направи много щастлив. Тя никога не ме забравя.

- Лили винаги е казвала, че вас е обичала най-много в живота си.

- Щом го е казала... С нея се чуваме от време на време, поддържаме приятелски отношения. Дали ми иска съвети? Тя вече знае предостатъчно, няма нужда от моите съвети. Лили е такъв професионалист, че няма нужда от никого. Тя е жертвала всичко в името на това да пее. И е запазила гласа си феноменално.

- И вашата любов ли е пожертвала в името на музиката?

- Предполагам.

- След раздялата с Лили създадохте ли семейство?

- Да, ожених се отново за певица - Светла Стоева. Имаме прекрасен син. Искаше да стане музикант, беше добър китарист. Но му казах, че ще остане гладен, да се захване с нещо друго. И завърши мениджмънт. В момента работи във филиал на голяма английска фирма, отговаря за компютри, софтуери.

- Гледате ли музикалните риалитита, г-н Пеев? Защо днес у нас се създават все по-малко мелодии, които да накарат цяла България да ги запее?

- Гледам от време на време. Знаете ли, едно време имаше само две студиа - в БНР и "Балкантон". Сега, с навлизането на компютърната техника, знаете ли къде се правят записите - вкъщи. Защото има софтуери със записани барабани, бас, китара, клавишни и много лесно се прави един плейбек. Като се запише гласът и той е фалшив, компютърът го коригира. Вече и кьораво, и сакато пропя, прописа. А музикант се става с много труд. Аз съм започнал на 3,5 години да свиря на цигулката. Пианото е вторият ми инструмент. Ето затова разбирам моите колеги от оркестрите на БНР и стачката им. Подкрепям ги. Много трудно се става музикант.

- Композирали сте музика на много изпълнители - Маргарита Хранова, "Ритон". Защо не пишете музика за "Евровизия"?

- Защото съм отвратен от простотията на българската популярна сцена.

- Как живеете, г-н Пеев?

- Живея, оцелявайки. Много не излизам от вкъщи, но самотата не ми тежи. Не съм в блестящо състояние. Имам проблеми със сърцето, хипертония, дископатия, появява се и някаква подагра от време на време. Предлагаха ми да си сменя сърдечните клапи с операция, но съм против. Нямам толкова пари, а за чужбина е много скъпо лечението.

- Навремето не печелехте ли добре, когато изпълнявахте и класика, и джаз, и популярна музика?

- Печелех нормално, не бяха кой знае какви пари. Все пак България е малка страна. Наскоро се наложи да си продам и пианото, за да си платя парното, но това вече не учудва никого.

- Имали сте много участия и в чужбина. Първата ви среща с Лили Иванова не е ли била, докато сте свирели в сръбски нощен клуб?

- Да, по онова време свирех 6 месеца в най-хубавия бар в Белград - "Кристал". Но времената бяха други.

- Опитахте да съдите Филип Киркоров за това, че не ви плащал авторски права. Какво се случи?

- Нищо. Нямало престъпление. Искът ни беше от 22-ма български автори, от които той е крал, и накрая - не е виновен. А как може да е взимал от сръбски и други песни и там да си плати, а срещу нас - нямало в какво да го уличим. Има и още как, това не е нормално. Ако Филип беше коректен, можех да се издържам и да живея спокойно само с отчисленията от неговите албуми. Между другото Киркоров дали би постъпил по подобен начин с Роби Уилямс и Таркан, на които също бе взел песни, но на тях им плати, нали? А нашият съд се произнесе - нямало престъпление.

- Лили Иванова има подобен на Филип Киркоров проблем с някои автори на песните си. Митко Щерев, Асен Гаргов, Георги Костов й забраниха да им пее песните заради неуредени авторски права.

- Случаят на Лили Иванова не е такъв. Навремето аз бях редактор, който завеждаше "Забавна музика" в "Балкантон". И знам, че Лили продаваше албумите си в тираж 500 000. Авторите й като Митко Щерев и Асен Гаргов получаваха десетки хиляди левове авторски права. Те не са изгубили нито стотинка от Лили. А след промените, доколкото знам, Лили не им е издавала песните на плочи или в дискове. Просто ги е изпълнявала на живо. За изпълненията също се плащат права. При тях организаторът трябва да направи отчисления от билетите, това не е задължение на Лили примерно, а на организаторите на концерта.

- А сега изобщо ли не пишете музика?

- През последните 20 години не съм написал абсолютно нищо, но и не ми липсва. Живея с 204 лв. на месец, не се и надявам на повече. Добре че е синът ми да ми помага.

- Интересува ли ви ситуацията в страната, политиката?

- Не. България се превърна в говорилня, всеки казва нещо, а нищо не се върши. Действия няма.

- Като се обърнете назад, за какво най-много съжалявате в живота си?

- За това, че не продължих да свиря. Бях отличен цигулар. Проф. Аврамов казваше, че съм най-добрият му ученик. За съжаление се отказах от цигулката, почнах с пианото, защото се запалих по джаза. Аз между другото съм съученик на Милчо Левиев и си спомням, че покрай мен той се пристрасти към пианото. Сега направи страхотна кариера като джазмен и аз съм радостен, че пръв го запалих го джаза.

- Новите популярни лица като Гери Никол, Тита харесвате ли?

- Не ги слушам, но най не харесвам т.нар. попфолк. Според мен той е отражение на действителността в страната ни. Щом простотията е завладяла хората, той се явява естествено продължение на нещата. Не може само дупетата и циците да вълнуват хората. Другото, което ме натъжава, е човешката злоба и завист. Както винаги, когато някой стане популярен, българите постоянно изливат негодуванието си към него. Нали знаете, ако се роди гений у нас, то той ще е на завистта и злото.