Големият актьор Георги Мамалев: Парцалев черпеше и с последните си пари
Събрах в книга най-веселите случки от моя живот
Кой е той
Актьорът Георги Мамалев е роден на 5 август 1952 г. в ямболското село Мамарчево. Завършва ВИТИЗ през 1977 г. в класа на проф. Е. Халачев. От 1977 г. е в Народния театър. Има многобройни театрални роли, но звездата му изгрява с ролята му на Гошо в "Оркестър без име". Играе в над 40 филмови продукции. Георги Мамалев, Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния проект "Клуб НЛО". Мамалев е женен, с двама синове.
- Г-н Мамалев, само след дни е официалната премиера на книгата ви "Усмихни се, човече". Откъде дойде идеята да я напишете?
- Случайно дойде идеята за книгата. Аз всъщност никога не съм се взимал на сериозно. Вярно, играл съм на много места, и у нас, и в чужбина, имам хиляди участия, но най съм се радвал, когато седнем с колеги и приятели да се черпункаме и започнем да си спомняме весели ситуации, в които сме попадали. И от дума на дума все ме подкокоросват: "Айде, Жоре, разкажи това и това...". И аз почвам. Идеята дойде като предложение от "Киномания" и талантливия Весел Цанков, който записа разказите ми. Ако не беше той, нямаше и да се сетя за това. Всъщност всички знаем, че животът невинаги е забавен. Уви, невъзможно е постоянно да се заливаме от смях, но пък можем да опитаме да преминем с усмивка отрязъка от време, който ни се полага. Аз нямам литературни претенции; тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената - на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са и изиграни - истински са. За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне. Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте - онова, което съм искал най-много, се е случило. Щастлив съм!
- Разкажете ни весела случка от нея?
- Ооо, много са. Например един път си измислих прякор - Мец. Беше много смешно, но като че ли на големия актьор Георги Георгиев-Гец не му се понрави това, той си помисли, че в това има някаква закачка и бързо го забравих. С Парцалев имаме много весели случки. Бате Жоро умираше да гощава другите и се обиждаше, ако някой поиска да плати сметката. Беше известен в това отношение - много ларж, готин човек. Една вечер седнахме на неговата трапеза, а на другия ден продължихме да снимаме. Изведнъж видях Парцалев да сърба бульонче от тези, които се приготвят с вряла вода. „Бате Жоро, ти нещо на диета ли си?“ „Ами, диета. Нали почерпих и отидоха командировъчните, та сега гледам по-лекичко да минавам.“ А ние четиримата смятахме, че той, като е Парцалев, са му дали повече и няма проблем да плаща сметките. Сега какво да направим?! Помислихме си, че ако просто съберем пари и му ги дадем, бате Жоро ще ни вдигне огромен скандал. Дали да не помолим друг човек да му ги предаде? Но кой? Решихме, че ни трябва помощта на режисьорката Иванка Гръбчева - ще съберем пари, двамата с директора на продукцията хер Вайс ще извикат Парцалев и ще му кажат, че му отпускат допълнителни командировъчни. Ваня обаче каза: „Вие пък като че ли имате много пари...“ Не знам какво говориха с хер Вайс, но след няколко дни бате Жоро цъфна пред нашия хотел. „Получихте ли вторите командировъчни? Какво правите, къде са останалите?“ Казах му, че чакам разговор с България, и се скрих в стаята. Другите също си намериха оправдания - кой болен, кой има нещо да върши, кой се забързал за среща с приятели. Парцалев се разочарова. „Еее, ми нищо не става от вас! Тъкмо дойдох да почерпя! Ще ви дадат и на вас допълнителни командировъчни, да знаете, но започнаха от по-известните.“ Велик! Но в книгата, която има премиера на 22 май, ще видите забавни случки и с други мои колеги - Тодор Колев, Гец, Калоянчев, Константин Коцев, колегите от НЛО. Тя е и един поклон към големите имена в българския театър и кино, с които съм работил.
- Едва ли има друг български комик с толкова драматично начало на филмова кариера? Когато отбивате военната си служба в Пловдив, режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева ви викат във Варна за филма им "Като песен"...
- Да, и аз, вместо да съм на снимачната площадка, се озовавам в ареста, а дебютът ми в киното е застрашен от старшина, въоръжен с машинка за подстригване. Но успях да запазя чувството за хумор и косата си за ролята на Илийката от лентата „Като песен“ (смее се).
- Човек не може да остане сериозен, когато описвате защо свързвате първата ученическа любов с бой и кифлички, как сте избегнали бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, колко старателно сте танцували балет, облечен в анцуг...
- Много бих искал хората с усмивка да гледат на моите преживелици. В книгата разказвам и неизвестни подробности около снимките на култови филми като "Господин за един ден" и "Оркестър без име", истории от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по "Опит за летене" от Йордан Радичков. Разбира се, отделям и подобаващо място на успехите ни с пародийната формация "Иръпшъните", с "Клуб НЛО" и с моноспектаклите. Много са нещата.
- Пишете и за колегите си от "Клуб НЛО", преди дни се отбелязаха пет години от кончината на Чочо Попйорданов.
- Да, Чочо, много ми липсва това момче. Не е забравен Чочо. Той беше много надарен. Беше роден за работата на актьор. Животът му беше вихър, огън, просто стихия. Чудесен приятел и колега. Светло момче. Жалко, че такива млади хора като него, Андрей Баташов, Велко Кънев си отидоха толкова рано от този свят.
- Между 30 юни и 8 юли отново се открива "Театър пред театъра". С коя постановка ще ви видим там?
- Ще участвам с три неща. В "Сако от велур" на Станислав Стратиев се сбъдва една моя мечта да играя главна роля в тази пиеса. Преди години исках да съм като Калоянчев, който бе блестящ в тази роля в Сатиричния театър. И ето сега късметът ме споходи и мен. В "Опит за летене" също ще участвам. В момента репетираме и актьорският състав е уникален. Преди години в тази постановка играех друга роля на Аврам Совалката, а сега ще играя ролята на даскал Киро, който тогава се изпълняваше от Любо Кабакчиев. Постановката е под режисурата на Стоян Радев. Участват и изключителни млади хора, които аз много харесвам. Това начинание "Театър пред театъра" се поде от директора Мариус Донкин. И той заслужава адмирации. Защото знаете - ако нещо трябва да се критикува, всички скачат от радост до небето. Ако пък трябва да се похвали някой, се мълчи. Ами отворете устичка - похвалете го този човек Донкин, заслужава! Как да не съм прав? От сутринта ни заливат с какви ли не лоши новини, а добрите - няма ги никакви. А и в държавата да не би да не се случват хубави неща? Е, да, трябва време и хората да се променят, ама забравихме бързо празните магазини, че не можеш да си свободен човек и внимаваш постоянно какво говориш, забравихме, че за по-дързък тон и хоп, шамарче получаваш, че гледахме само една телевизия и карахме еднотипни коли! Няма памет за някои неща и трябва от време на време да се казва - недейте толкова черногледо бе, хора. Променят се неща, вярно, бавно, но се променят.
- А как отпразнувахте имения си ден на 6 май?
- Семейно, имаме си традиция на Коледа и Гергьовден да се събираме фамилията у нас или в ресторант. Бяхме си вкъщи на голяма трапеза.
