Фолкпевицата Бони: Бог спря мама от аборт

Лили Иванова искаше да не пея фолк

Коя е тя

Бонка Симеонова Илиева-Бони е певица и актриса от ромски произход. Родена е на 12 декември 1973 година в Сливен. В кариерата си фолкизпълнителката има доста музикални награди. Снимала се е и във филми - "Сезонът на маймуните", "Седем часа разлика" и "Откраднат живот".

- Бони, вече си с нов продуцент - Виктор Касъмов, защо се отказа от свободата си? От години не си давала интервюта...

- Говоря само когато имам какво да кажа. Колкото до Касъмов, не съм под "неговата шапка". С него работим в партньорство. От години се познаваме и сме се поддържали. Все пак аз съм сама жена, която се грижи за детето и кариерата си, без да имам хора, които да ми помагат. Това никак не е лесно. Но пък иначе няма от какво да се оплача - записах дует с Тони Стораро, който много се харесва, скоро ще пусна и нова песен. Радвам се на малките неща в живота.

- Сама отглеждаш детето си, помагаш и на домове за сираци, ти като човек от малцинствата имала ли си някога заплахата да бъдеш изоставено дете?

- Аз съм джуревка - майка ми е българка, баща ми е циганин. Двамата живеели при родителите на татко - били са много бедни, една стая са имали. Там се родили двамата ми братя и когато майка забременяла с мен, баба ми Бонка направила голяма разправия: "Нали виждате, че няма какво да се яде, защо не се пазите, ами още деца правите!". Мама имала голям страх от нея и тръгнала по разни баби да й бъркат някакви смеси да пометне, скачали й по кръста, по корема. Но една нощ в съня й се явил Бог и й казал: "Няма да успееш да махнеш бебето! То ще се роди, ще бъде момиче и ще се отличава от всички ви". Оставила ме на мира, но цялата бременност била в голямо напрежение дали не съм се увредила от ония "илачи". Много ме е желаела, защото искала да си има момиче. Заради онзи сън си наумила да ме кръсти Божанка, на Господ. Но баба ми не разрешила, настояла да съм Бонка, на нейното име, макар че не бях от най-любимите й внучки.

- Имала си бедно детство, но щастливо ли е било?

- Израснала съм в Сливен. Родителите ми са ме гледали и възпитавали колкото са могли. Не мога да кажа, че съм била нещастна, но те бяха много ангажирани - майка ми работеше на три смени в текстилен завод, баща ми - също. От малка започнах да се грижа за домакинството. Трябваше да стана рано сутрин, да нацепя дърва, да запаля печката, преди да тръгна към училище. Замествах майка и в готвенето, когато се налагаше.

- Ти каква ученичка беше?

- Учех се, но най-много от всичко исках да пея. А родителите ми не даваха и да се чуе за това. Моята учителка по музика ме заведе веднъж в Сливенската опера - трябва да бях 9-10-годишна. Прослушаха ме и казаха: "Това дете да дойде утре с родителите си, да подпишем договор". А аз дори не посмях да кажа на нашите. След време пък се явих на кастинг в един Клуб на първенците. Помня как ръководителката, Добринка, се хвана за главата: "Ей такъв глас ми трябва!". Тогава аз й разказах, че нашите не ми разрешават. И тя дойде у дома вечерта, тропна по масата и заяви: "Това дете трябва да пее, защото за това е родено! Вие сте й родители, но аз ще съм й втората майка, ще я взимам оттук, ако трябва, ще я връщам, но няма да я спирате!". С нея започнах да уча солфеж. Много ми е мъчно за тази жена - един ден когато отидох у тях на урок, я заварих умряла, а детенцето плачеше край нея. Бог да я прости втората ми майка, Добринка!

- Вярно ли е, че учиш актьорско майсторство в НБУ?

- Имах такива намерения, но не, в момента нямам време. Със сигурност ще запиша някакви курсове, защото с филмите, които имам зад гърба си, много от познавачите актьори ми казват, че имам талант, че го нося в себе си. Дано. Но трябва и да се учи.

- Как реагира, когато Милена Андонова те покани за "Маймуни през зимата"?

- С недоверие. Когато телефонът звънна и гласът отсреща ме попита дали искам да се снимам в киното, отговорих, че не съм актриса. На първата среща режисьорката Милена Андонова ми обясни, че и за нея е дебют и че има огромно желание да работи с мен. Гледах я и си мислех, че ми правят скрита камера. Но приех. После възникна проблем със сценария. Моята героиня Дона е ромка - като мен, и силна жена, в чийто живот има много мъже и разочарования от тях. Помислих си, че случващото се с нея може да навреди на кариерата ми и на самата мен. Трябваше да се целувам с екранния ми съпруг Тончо Токмакчиев, с Асен Блатечки. Притеснявах се какво ще си помислят дъщеря ми, баща й, родителите ми, които са консервативни. Блатечки се опитваше да ме предразположи с думите: "Какво толкова, една целувка, голяма работа!". И вместо истинска целувка се получи кино целувка. Сега вече съм наясно. Дялан камък съм!

- После беше и партньорка на Милото, бременна жена в "Откраднат живот"...

- Да, да. Невероятно е да застанеш пред камерата и да си друго освен певица.

- Веднъж сподели, че се чувстваш като преродената Нефертити... има ли мъж за царица като теб, Бони?

- Ох, не обичам да споделям лични неща. Аз съм емоционална жена във връзките си. Давам искрена любов, преданост, доверчивост, изпълнявам своите задължения като жена и домакиня. Но нещо не ми се получава с мъжете.

- Какво все те разделя с тях?

- Ревността им. Аз обичам да живея с открито лице и сърце, споделям сърцето и душата си, макар да ми казват, че на мъж всичко не бива да се казва. Но не съм от жените, които поддържат паралелно втора, трета връзка. Затова мъжката ревност ми е непоносима. Когато се разделям, утешавам се с мисълта, че не съм попаднала на истинския, на "моя" човек, и си казвам: "Господи, сигурно ме предпазваш от него, затова правиш така, че да скъсам с тоя мъж".

- Би ли могла да пожертваш кариерата си за любовта?

- Била съм предизвиквана да го сторя. И бих го направила, макар че не съм научена мъж да ме гледа. Но с годините разбрах, че много трудно вече мога да се доверя на мъж. В началото всички се радват, че сама си изкарвам парите, но после искат да ме пречупят. Имах една връзка, в която получавах жестове на внимание, но постоянно ми бяха натяквани. Когато аз се раздавам за някого, никога не изтъквам това. Случвало се е дори да поставя кариерата си на заден план и после съм се убеждавала, че това не се е оценявало.

- Вярно ли е, че си голямата любов на Жоро Илиев?

- Не е хубаво да се говори за хора, напуснали този свят. Не, не е вярно. Това, че съм била любимата певица на семейството му, не ме прави голямата му любов.

- Участва и във "ВИП брадър", какви поуки си взе от там?

- Ооо, много са. Това предаване е за силни хора. Жалко че участието ми съвпадна с един слаб мой период, не бях във форма. Но не се изложих с нищо.

- След това предаване примата Лили Иванова беше коментирала, че имаш страхотен глас и естрадата е изпуснала в твое лице много талантлив певец.

- Да, Лили Иванова и на мен е казвала, че харесва гласа ми. Каза ми: "Бони защо пееш фолк? Ще си прекрасна, ако смениш стила". Лили Иванова е най-голямата. Тя ми е пример. Но аз си изкарвам прехраната с този стил, това е моят жанр.

- Какво учи прекрасното ти момиченце Михаела?

- Тя е вече на 15 години, учи в банкерската гимназия. Пее прекрасно. Когато сме ги събирали с децата на Тони Стораро, на Софи Маринова винаги ги е надпявала, но пък ето, само тя не пее от тях. Сега съм й обещала, че след 2-3 години ще й подаря музикален клип, в който ще пее. Тя най-много иска да има дует с Криско. Обещала съм й го и ще го изпълня, ако го заслужи.