Сабята на Ботев остава в Зверино

Петра Митова крие оръжието в ракла

Войновски и оцелелите четници минават р. Искър на метри от турския аскер

Сабята на Христо Ботев остава във врачанското село Зверино!

Оръжието на убития войвода носят военния командир Никола Войновски и над 40 оцелели след сраженията във Врачанския балкан четници. Те пристигат по тъмно на 3 юни 1876 г. в кошарата на Петър Мицов, бременната му жена Петра и баща му Мицо.

"Не бойте се, добри хора! Ние сме българи, тръгнали да се бият с турците за нашата България. Войвода ни беше Христо Ботев. Той загина горе при Камарата, а ние тръгнахме да дирим брод през Искъра. Уморени сме, гладни сме, ако можете, посрещнете ни. Аз се казвам Никола Войновски", казал командирът на уплашеното семейство в Балкана.

Без да му мислят много, стопаните решават да помогнат. Набързо сгряват вода. Петра полива на четниците да се мият, свекърът й помага. Петър дои овцете и козите. Пълнят голям черен котел с мляко и го сваряват. Почват да бъркат качамак.

В това време четниците крият за през нощта сабята на Ботев в хралупа до големия дъб близо до кошарата. Тя е украсена с голям червен пискюл.

Въстаниците изяждат попарата от мляко и качамак и лягат кой къде завари около кошарата.

"Пойдоа рано - разказва по-късно баба Петра на внуците си, - кога се дели нощ от ден, а мой Петър отиде с них да им покаже пакьо. Забравиа сабята на Ботьов."

Четниците, укривани и пазени от безстрашни зверинчани, преминават над селото, в Битков дол и след това през пълноводната река Искър на метри от турския аскер.

Младата Петра скрива сабята на дъното на раклата. Скоро ражда първородния си син Илия. Връзва му на ръчичката червен конец от пискюла на Ботевата сабя - за здраве, хубост и сила. Така прави и на другите си шест деца, които ражда след това.

Историята е съхранена от правнучката на баба Петра - Анастасия Петрова, и описана в книгата на Ивана Захариева от Зверино "Ботьов си поведе белите комити".