Мария Гърбова, бивш кмет на с. Горно Камарци: Дядо Добри спаси селото от позор

Дари над 10 000 лв. за църквата ни, пазареше се с майсторите

КОЯ Е ТЯ

Мария Гърбова е кмет на елинпелинското село Горно Камарци близо 20 години. По време на нейното кметуване дядо Добри спасява от разруха храма "Свети Димитър". Докато трае ремонтът, светецът от Байлово живее в къщата на Мария и лично ръководи майсторите. Какви спомени и емоции пази бившият кмет на китното село, четете в следващите редове.

- Г-жо Гърбова, как стана така, че дядо Добри спасява църквата в Горно Камарци?

- Храмът беше в окаяно състояние. Покривът течеше отвсякъде. Една от стените се беше откъртила и бе почти паднала. Община Горна Малина нямаше средства за възстановяването й. Светият синод нищо не ни помогна. Започнахме най-напред ремонт на оградата със средства на местното население. Събирахме стотинки и левчета и я направихме. Тогава решихме да потърсим отново помощ от общината и при един разговор с кметицата Анелия Генова в късната пролет на 2002 г. тя каза, че има една възможност дядо Добри от Байлово, ако се съгласи, да ни помогне. С буса на общината го докараха в Горно Камарци и изненадата ми беше много голяма, защото очаквах този много възрастен човек да слезе трудно от микробуса, а той скочи като младеж. Огледа подробно храма отвсякъде и каза: "Ще си събирате средства и ще ремонтирате църквата". Изпратих го до буса. Бях му купила една кутия с вафли. Целунах му ръка и той си замина. Мислехме вече, че нищо не може да се направи.

- Какво се случи после?

- След седмица кметицата на общината ми се обади с хубавата новина, че дядо Добри се е съгласил да ми помогне със средства за ремонт на църквата. Така започна всичко. Намерихме майстори заедно с него. Той ги пазареше и им казваше какво трябва да се направи. През цялото време следеше ремонта и участваше в него. На покрива се направи един бетонен обръч, с който се обхванаха стените, и след това започна и ремонтът на самия покрив. Не даваше възможност да се излиза извън рамките на църковния канон, защото майсторите бяха направили покрив като на вила. Накара ги да го отремонтират и възстановят така, както той искаше.

Трябваше да се намери майстор, който изцяло да подмени дограмата на църквата. Имахме местен човек, който едва свързваше двата края. Отидохме с дядо Добри при него, за да се спазарят за каква сума ще направи прозорците. Дядо Добри се пазареше доста здраво, а майсторът наистина беше много беден и определи една много минимална сума. Тогава му казах - вземи малко повече. Мислех, че дядо Добри няма да ме чуе. А той ме чу и ми каза - ти няма да се бъркаш. Не даваше да се пилее стотинка и участваше във всички дейности по ремонта. През това време той много често живееше у нас. Бяхме му отделили една стая. Имаше си легло и икона на Богородица, защото е много набожен и свят човек.

- Какво ви направи най-силно впечатление?

- Качваше се на покрива най-отгоре. Естествено, след него и аз се качвах. Беше ме страх - възрастен човек беше. А и за мен също. И му викам: "Дядо Добри, не е ли опасно? И мен ме е страх!". А той ми вика: "Чедо, от покрива в църква никога да няма да паднеш. Да не се плашиш". Изчезваше за 2-3 дни. Ходеше да събира пари, после пак се връщаше.

- За какво разговаряхте?

- При разговорите много често ми споменаваше, че преди това е бил в Атон и е гледал овце. Обичаше животновъдството. Когато закусвахме, ставаше на масата, четеше молитвата, прекръстваше се и тогава сядаше да се храни. Ние нямахме такива навици. Той като ставаше, и аз ставах. Синът ми също. Съпругът ми много-много не участваше. След време, когато дядо Добри среща моя приятелка на автогарата в Горна Малина, той й дава две кръстчета. Едното е за мен, а другото за сина ми. Ами за Методи - попитала го тя. За него няма, отвърнал дядо Добри.

- Какво обичаше да хапва и да пийва?

- Обичаше да си пийва по една чаша вино. Друг алкохол не употребяваше. Хапваше си чорбичка и каквото съм сготвила. Запечатвах го в буркани и го слагах в торбата, когато отново тръгваше на път. Един път си беше забравил зеле с месо в църквата. След един месец го намерихме и го разпечатахме. Нищо му нямаше. И до днес се учудвам как може да стои толкова дълго време и да не се развали.

- С какви впечатления оставате от дядо Добри?

- Той е толкова чист - като дете. Много доверчив, но и с много здрав разум същевременно. Нямаше начин да се отклонят средства от това, което той дава за църквата. Събра около 10 000 лева и с тях възстановихме църквата. Тя е прекрасна. В чест на 120-годишнината й през 2004 г. възстановихме и курбана на Димитровден. Хората го уважаваха, жените му купуваха от магазина разни неща и той винаги ги приемаше. Той спаси селото от позор. Църквата щеше да се разпадне.