Двойникът на войводата Филип Филипов: Варя се в мундира на Ботев

Униформата му е от вълна, тежи много, той е пророк

КОЙ Е ТОЙ

Филип Филипов-Войводата е роден на 28 май 1958 г. в Айтос. На 28 май навърши 60 години и навръх юбилея си поведе похода от козлодуйския бряг до Околчица. Живее във Враца и е преподавател по физическо възпитание в Профилирана природо-математическа гимназия "Академик Иван Ценов". Години наред той се превъплъщава в образа на Христо Ботев в редица възстановки, най-прочутата от които е слизането от кораба "Радецки" на войводата и четата. Какво е да си съвременният Ботев - четете в следващите редове.

- Г-н Филипов, какво е Христо Ботев за България?

- Той е безкрайно голяма емблема на нашия народ. Ботев - това е България. Ако забравим него, значи забравяме България.

- Какво е да се превъплътиш в неговия образ?

- В изработката на униформата на Христо Ботев се стремях да бъде максимално близо до оригинала. Дрехите са от вълнен плат, а не от лекия габардин. При 32 градуса през деня човек направо се сварява вътре, като стои 4 часа на слънце, докато снима възстановка, рецитира, прави поход, говори и пее с четниците. Да ви призная честно - изобщо не е лесно. Защото или правиш нещо както трябва, или изобщо не го правиш. За една такава личност като войводата трябва да се опиташ не само да влезеш в образа му, а и ако можеш, да влезеш в духа. За мен той е един пророк. Както старозаветните пророци са предричали събития, в неговото творчество четем неща, които са абсолютно актуални и днес. В унисон с времето, в което живеем, повече акцентирам да вдигам духа на младите, слагайки ударението на негативното. За да може да ги мотивираш с пример, с думи, с рецитал, че има светлина в тунела, че може да се върви нагоре, че може една личност да се надгражда, че в грозното трябва да виждаш красивото и да имаш сили и воля да преодоляваш трудностите.

- Истински или еднодневен е патриотизмът в последно време?

- Ако е за войводата и за България - нека бъде така. Всеки сам може да си отговори доколко е искрен или лицемерен, нека всеки да си зададе този въпрос и да открие своя Ботев. Защото само така ще разберем дали имаме да променяме нещо в себе си. Тежи мундирът му, повярвайте ми. Когато гледаш близо 1500 души и всеки иска да те пипне, прегърне, да се снима. Това говори за респект и уважение. Не може да го похабиш току-така.

- Кой е човекът Ботев?

- За мен Ботев е бил обикновен човек, но с голяма воля, сила и дух. Да, имал е своите разочарования, притеснения, страхове. Носил ги е в себе си и се е борил с тях, сигурен съм. Преодолял ги е с воля. Казал си е, че трябва да се направи, и е тръгнал да го прави. Така трябва и ние да действаме в наши дни. Със семействата си, на улицата, в работата, срещи с познати и непознати хора. Да не подминаваме онова, което трябва да свършим. И тогава вече можем да разберем войводата. Как три денонощия е вървял под обстрел, без храна и без подготвен път, по който е минавал с четата. Какво е усещал, когато е минавал през селищата, в които е трябвало да се присъединят четници. За да изригне накрая на Вола: "И аз съм тръгнал народ да освобождавам". Може би безкрайно е била огорчена и угнетена душата му, виждайки да измират 22-годишни млади момчета, да ги целува, да не може да направи нищо и отникъде помощ да не идва. Пътят им е бил суров, на страх, стрес и отчаяние. Да превъзмогнеш всичко и да го вървиш задно с четата. Говорейки за Ботев, трябва да говорим и за дружината. Защото те са били едно голямо семейство. Носили са различни характери. Едни са отпадали, други са се обезкуражавали, трети са били по-силни във вярата, че има смисъл жертвата, която правят. Открих едно много силно стихотворение, което се доближава до оня огнен дух и патос на Ботев. То е на поета Балчо Балчев и се казва "Баладично писмо".

"Не сколасахме с четата, байо.

Залудо затрихме момчетата.

Залудо измряхме, Българийо.

Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията.

Че що са за роба пет века?

Щом овчари стадата си криеха

и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди

анадолски дервиши побиваха.

И цяла нощ клета Околчица

мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни.

Дълба ги оловото жежко.

Из урвите псуваше вятърът.

Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни -

парцаливи, низвергнати, диви.

И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:

- Ще възкръснат ли в Българско живите?!

Ветровете са нашите мисли

и тъмна вода е скръбта ни.

Като мътно небе сме надвиснали -

двеста неми, зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе,

по-живи от живите, робе и скоте,

ний пак ще превземем със гръм парахода

и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев."

- Какво трябва да променим в себе си?

- Още от люлката децата трябва да се закърмят с любовта към родното в патриотичен дух. Да се учат на дълбоко хуманна и нравствена християнска ценностна система. Учителите да го поемат в училище и така да се създаде една основа в малкото човече. Нагоре дори да сгреши - хора сме. Всички сме правили грешки. Пак ще се върне в правия път. Друг път и парадигма няма. Светът е подивял - абсолютна безнравственост и содомия. Българинът може да оцелее само ако съхрани духа на своята национална гордост и достойнство в съчетание с християнските ценности.