Невиждани портрети от Златю Бояджиев

Собственикът на картините Боян Радев: Гордейте се с мен!

Внучката на художника Цена: Дядо ми притежава космическа енергия!

Изложбата „Портрети на Златю Бояджиев“ от колекцията на Боян Радев беше открита вчера в Националната галерия. Експозицията представи част от значимите наши живописци чрез работата му в портретния жанр. Част от картините са непознати и за внуците на художника – Цена и Златин. И двамата присъстваха на събитието. „Така е, има картини, които и аз не съм виждал, затова си ги снимах“, сподели внукът на Бояджиев, който е журналист.

Според него има голяма разлика в подхода и изпълнението на група портрети, рисувани преди 1951 г., когато дядо му след получения вече инсулт рисува с лявата ръка, и картините, които е рисувал с дясната ръка. „Въпреки това почеркът му си остава различен с късите мазки в чист цвят и със специфична динамика на четката, постигаща сложна живописна тъкан“, разказва Златин. „Щастлив съм, че сте дошли да видите произведения на един от най-добрите ни художници – Златю Бояджиев. Той го заслужава.

Както и тези, които се чувстват горди българи“, сподели и Боян Радев, който с гордост представи на публиката портрет на Златю Бояджиев, направен от друг голям български живописец – Давид Перец.

Освен него сред най-интересните портрети бяха тези на Васил Стоилов, Христо Нейков, Мария Столарова, Богомил Райнов, Катя Паскалева и много неизвестни персонажи. Златю е обичал да рисува и семейството си – майка си, баща си и внуците. „Бяхме много благодатна почва за рисуване. Аз много обичах да седя до дядо ми. Той не беше просто работлив, а притежаваше космическа енергия, която не знам откъде вземаше, много ми липсва.

Искаше творбите му да бъдат гледани от хората и обичаше странните личности, тях рисуваше основно. Такива са двата портрета на странника Абдул Рахим, както и на приятеля му Мильо, един от основните персонажи в творбите му“, сподели Цена, внучката му. Външната й прилика с художника е поразяваща. „Да, често ми казват, че очите ни са еднакви и че притежавам много от неговите качества. Много бих искала да е така.

След развода на майка ми и баща ми аз заживях при дядо и баба в Брезово. Бях много щастлива там, защото дядо ми разрешаваше да му мия четките, с които рисува. А след инсулта много се възхищавах на баба ми Цена, на която нося името, защото тя с часове седеше на едно малко столче до леглото му и се грижеше нищо да не му липсва. Това беше един от най-трудните ни периоди, но винаги се сещам за него с умиление. И дядо, и баба много ми липсват“, споделя тъжно Цена Бояджиева. Да разгледат изложбата с портретите на Златю Бояджиев дойдоха много колекционери, колеги и близки на художника и Боян Радев.