Коцето Калки: Ако кравата беше моя, нямаше да я дам

Законът не означава право

Кой е той:

Костадин Георгиев, известен още като Коцето Калки, е музикант и актьор. Завършил е стоматология и е бил асистент в Медицинския университет - София. Със свои колеги лекари и стоматолози създава група "Медикус" през 1987 г. През 1996 г. е участник и съинициатор на експедицията "Еверест концерт" заедно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт под Покрива на света - на връх Калапатар на височина 5545 м. Концертът е признат за най-височинния в света и е регистриран в рекордите на Гинес.

- Назря огромен проблем с искането на властите да умъртвят една крава на име Пенка. Въпросът стигна до Европарламента и много хора и медии в Европа скочиха да я бранят. Изплува сблъсъкът между буквата на закона и хуманното третиране на животните. Как бихте коментирали тази колизия?

- Първо, законът не е правото. Това са различни неща. Има съвсем абсурдни норми не само у нас, но и във Великобритания. Там например огнеборците, преди да пристъпят към гасенето на пожар, трябва да загряват 15 мин. Това са остатъци от една консервативна система, което обаче не означава, че се спазват, но все пак съществуват. Т.е. трябва да се прилага компромис според обстоятелствата. При такава глупава ситуация аз лично не бих си дал кравата. Това е смешно и абсурдно. Независимо от каква вяра си и дали считаш кравата за свещена или не, тя е твоя и като живо същество има право на живот. Впрочем, както знаете, в Индия това животно е сакрално и появи ли се на пътя, всички спират. В този ред на мисли джайнизмът там например проповядва избягване на вреда на всички живи същества на света.

- Известно е, че сте привърженик на източната философия. Кога за пръв път се сблъскахте с тази култура и прекрачихте, буквално и преносно, прага на различния свят?

- През 1996 г. за пръв път отидох в Индия. Поводът за това беше най-високият концерт на света, който направихме. Заминахме над 25 човека. Беше невероятно изживяване, пътешествие както за телата, така и за духа ни. Известно време прекарахме в Индия. Потопихме се мигновено в този нов свят, който откривахме с всичките негови контрасти. Защото Индия е страна на контрастите.

Впоследствие се отправихме към Хималаите. Постояхме малко в Катманду, а след това кацнахме на летище Лукла на над 2800 м. Оттам започнахме двуседмичен преход. Прицелната ни точка беше платото Калапатар, което е срещу връх Еверест на около 5545 м. Беше изпитание. Тропическите болести също не ни пощадиха, но духът и целта ни бяха здрави и неотменни. Успяхме да направим този концерт заедно с Дони, Теодосий Спасов, група "Ом" и влязохме в рекордите на Гинес.

- Как се отворихте за тази далечна култура?

- Моят първи досег с индийската култура датира от детството, когато започнах да практикувам йога. Макар че живеехме в особени времена, у нас имаше интерес към Индия. Въпреки че литературата по темата бе оскъдна, все пак се намираше. Тези неща се случваха благодарение на Людмила Живкова. Забелязах, че на всеки човек, докоснал се до Индия, му се отваря път от по-различно естество. Светоусещането на хиндуисти, будисти и прочие е съвсем различно от нашето. То ги води до едно спокойствие, тъй като вярват в прераждането и в това, че ако човек изпълнява своята мисия, то в следващото прераждане той ще е на едно ново ниво. Именно поради това там може да се срещнат крайно бедни хора, в очите на които не се чете нещастие. Напротив, виждат се любов и почит към другите, към всяка жива твар.

- Как можем да черпим от богатството на Изтока и да го съчетаем с философията на Запада, за да се следва един по-добър път?

- Моето наблюдение е, че западната и източната философия се различават от самото начало на познавателния процес. Индийците поставят в началото на всяко познание съзерцанието. Ако човек не умее да цени, да вниква в природата на нещата, той се осланя на друга стратегия - западната, а именно тази на оцеляването. Която, както виждаме, е доста по-коравосърдечна. Тези два различни подхода обаче могат да си взаимодействат и обогатяват. По-скоро за нас е полезно да взимаме оттам и да привнасяме тук. Ще ви посоча един пример за различията като липса. Преди години се запознах случайно с леля Атидже в Родопите. Видях я веднъж да излиза от църква. Учудено я попитах защо влиза в християнски храм, след като е мюсюлманка. Тя ми отвърна, че Бог е един за всичките религии. Аз й казах, защо тогава те са различни, като Той е един. Тя ме погледна и каза: "Защото религиите са като различни цветя в градината на господа." Поетично е. Разбира се, леля Атидже не прави разлика между вяра и религия, но не прави и такава между хората, животните и цени живота. Ето как един духовно извисен, обикновен човек знае що е това ценност на духа.

 Иван Харалампиев: Ще браня Пенка с все сили

"Пенка аз не я давам. Ще искам повторни експертизи и ще я браня с все сили", заяви стопанинът на кравата Пенка Иван Харалампиев. Мъжът е категоричен, че е броил пари за бременно животно и то е давало всички признаци на такова. Това, че някой казвал, че тя не била бременна, нямало значение.

"У нас всеки си намира повод. Всички търсят под вола теле или проблем под кравата, няма да се дам", каза Иван.