Последните снимки на Дядо Добри

Канонизирайте го, зове авторът на фотосите

Отци покриват с плащеница столетника като същински светец

Това са последните снимки на Дядо Добри!

Единствено в "България Днес" може да видите уникалните фотоси, които запечатват едно от последните посещения на Светеца от Байлово в Божия храм, преди да спре да събира милостиня пред патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и храма "Свети Седмочисленици" и да се оттегли в къщичката си в двора на църквата в Байлово, а накрая и в дома на голямата си дъщеря Катерина в ботевградското село Скравена, където издъхна на 13 февруари.

Снимките са правени преди две години в църквата "Пресвета Богородица - Живоприемни източник" в столичния квартал "Подуяне" от миряните Кирил Драганов и Соня Методиева.

На тях се вижда изключително силна, емоционална и въздействаща картина. Дядо Добри е коленичил в средата на Божия храм и почти е опрял главата си до пода. В лявата си ръка държи горяща свещ, кръсти се, казва молитви и възхвалява Господ и Света Богородица.

Десетките присъстващи в светата обител са наобиколили благочестивия столетник, всеки също с горяща свещ в ръка. Гледката на молещия се Дядо Добри толкова осезаемо впечатлява останалите миряни, че почти никой не смее да го прекъсне и безпокои с изключение на няколко деца.

Събитието е голям християнски празник, а църквата е изпълнена с вярващи, дошли да се помолят за здраве, късмет и благоденствие. И докато Дядо Добри е коленичил със свещ в ръка като същински светец, няколко отци го покриват с плащеница, пеейки тропари, кондаци и молитви към Пресветата Богородица и Христос.

"Истински светец! Затова църквата трябва да го канонизира. Успях да го снимам вътре в храма, въпреки че ми се скараха. Снимаха ме и мен с него. Сега ми е останал незабравим спомен. Щастлив съм, че имахме такъв човек. Едва ли скоро ще се появи подобен", сподели пред "България Днес" 77-годишният Кирил Драганов.

Пенсионерът живее близо до столичния храм в квартал "Подуяне" и посещава църквата на всички християнски празници. Има възможността и честта да води за ръка Дядо Добри, преди силите да напуснат Светеца от Байлово и той да се оттегли от активния живот.

"Много хора казват, че самият разговор и докосване до Дядо Добри ги е променило - начина на мислене, смисъла на живота. Той нямаше мисъл за нещо лично свое, нещо светско. Беше го превъзмогнал отдавна. Не беше необходимо човек, като отиде до него, да се изповяда. Добре Добрев просто знаеше всеки от какво имаше нужда и директно започваше да му казва какво трябва да направи."

Това споделя пред "България Днес" игуменът на Кремиковския манастир "Св. Георги Победоносец" отец Серафим Янев. Дни наред Светеца от Байлово живее в светата обител.

"Когато беше тук, пийваше чай с филийка препечен хляб, а след това го разхождах в двора на манастира. Един ден го водех към църквата и той ми каза: "Води ме към входа на манастира. Ще дойде семейство с две деца. Трябва да поговорим за тях." И действително точно когато отидохме, се появи семейството. Каза им как да се молят, какво да правят, даде им насоки и ценни напътствия", разказва духовникът.

Отец Серафим е категоричен, че има още много подобни случаи с Дядо Добри.

"Един мъж строеше параклис и почти го беше направил. Дойде и му поиска 2000 лв., които не му достигаха. Дядо Добри му беше приготвил 2800 лв. Майсторът каза - не, ще взема 2000. И накрая се оказа, че точно 2800 са му били необходими", спомня си Божият служител.

По този начин Дядо Добри е имал дарбата да предвижда, категоричен е игуменът на Кремиковската обител. "Неговото пророчество бе, че "България ще се обърне към Бог и Бог ще я вдигне", споделя отец Серафим.

Благословена и заредена с изключително положителна енергия е полянката в Кремиковския манастир. Там, зад църквата в двора на светата обител, е нощувал много пъти под звездите Дядо Добри.

Миряни споделят, че който тръгне по стъпките на Светеца от Байлово и пренощува на същото място, ще получи душевно облекчение и прилив на позитивна енергия. Оздравително действие и пречистване на душата и тялото може да очакват само онези, пристъпили със силна, искрена вяра и упование в Бог. Такава, на каквато покойният столетник ни учеше приживе.