Вилиан Стефанов, пътешественик и писател: Ще измина 60 000 км с колело

Ще прекося 60 държави на 6 континента

КОЙ Е ТОЙ

Вилиан Стефанов е на 33 г. от Смолян. По професия е IT специалист, пътешественик, авантюрист и любител фотограф. На 16 юни Вилиан тръгва на 5-годишно околосветско пътешествие по света. Автор е на няколко книги - "Експедиция "Речен път": Как да прекосим България за 25 дни" и "Експедиция "Железен път": 687 км покрай ЖП линията", както и съавтор на други книги.

- Вилиан, на 16 юни тръгвате на околосветско пътешествие с колело. Какво ви накара да предприемете подобно предизвикателство?

- Винаги съм се чудил как живеят хората в различни части на планетата и какви места обитават. Изпитвам нескрит интерес към непознатото, привличат ме далечните места, култури и народи. От друга страна си мисля, че едно такова пътешествие е истинско изпитание за духа и тялото, както и голямо предизвикателство поради голямата си трудност.

- През кои страни и градове мислите да преминете?

- Планирам пътуването си през 6 континента и над 60 държави. Това са над 60 000 км. Смятам да използвам единствено сухоземен и воден транспорт. Мисля си, че ако изминавам разстоянията със самолет, ще ми се убие желанието за пътуване. Най-доброто опознаване на дадена среда е, когато се потопиш в нея.

- Колко време смятате да стоите в даден град?

- Не съм си дал определено време, през което да пребивавам в определено населено място. Когато открия местенца, на които ми харесва, ще остана за няколко дни, през другите места просто ще преминавам.

- В кои страни очаквате, че ще ви е най-трудно?

- Може би в арабските държави, най-вече заради езика. Очаквам известни трудности в Иран и Пакистан, Индия и повечето държави от Източна Азия. Важно е да премина през трудностите възможно най-бързо.

- Не се изправяте за пръв път пред подобно предизвикателство. Разкажете кой е бил най-трудният маршрут, през който сте преминавали.

- Имал съм много трудни пътувания, но най-трудните са били в България. Обиколката ми на родината от юг на север с каяк и пеша, както и от запад на изток следвайки жп линия, отново пеша. Оставал съм гладен за няколко дни, получавал съм слънчеви удари, преживявал съм гръмотевични бури и дехидратиране.

- Много хора са се срещали със смъртта в подобни дълги пътувания. Кой е бил най-инфарктният ви момент и изправяли ли се сте срещу смъртта?

- Последната такава случка е отпреди няколко седмици. Тогава тръгнах по река Тунджа, плавайки с каяк, в опит да се спусна по нея от Калофер ,като достигна до българско-турската граница. Водите на реката са много буйни и ледени. Близо до стената на язовир "Жребчево" каякът ми се обърна и аз се оказах под него без възможност да изляза. Борих се с течението и ледената вода, но имах въздух колкото да издържа около 1 минута. Не знам как, но успях да отблъсна каяка и да изляза на повърхността. Шокът беше много голям, бях изгубил телефона си, както и палатката. Ситуацията не беше никак приятна.

- Каква тръпка ви дават пътуванията?

- Чувствам се преди всичко свободен да поема накъдето пожелая. Мисля, че когато пътува, човек е най-добрата версия на себе си, особено когато е способен да научава нови неща и да среща интересни хора. Всеки път когато се отправям към неизвестно място, се чувствам странно. От една страна, защото наистина искам да преживея неща, за които винаги съм мечтал, а от друга, понеже знам, че пътуването ми ще бъде изпълнено с опасности и ще има много трудни моменти, през които ще премина.

- Кое е най-опасното пътуване, което някога сте предприемали?

- Като се замисля, са много. Именно в това е чарът на пътуванията - да е опасно, да има адреналин.

- Вие сте любител фотограф. Защо един фотограф се занимава с подобни екстремни преживявания?

- Едното не изключва другото, особено когато ми се появи някоя щура идея в главата да отида на диво място и да заснема девствената природа или животните, които го обитават. Общо взето, снимката е спомен, чрез който запечатваме момента, затова не пропускам да заснема приключенията си.

- Не сте ли се замисляли, че адреналинът е хубаво нещо, но животът е по-ценен. Мислили ли сте се да спрете със странстванията?

- Разбира се, че съм се замислял, но смятам, че няма да мога да спра скоро и да живея спокойно. В природата ми е да съм активен, дори да предприемам пътувания, които да ми костват живота. Съвсем скоро ще тръгна на поредното си голямо приключение, за да обиколя земното кълбо.

- Прекосили сте България от юг на север, пеш, с каяк, по реки и язовири. Кой от всички начини е най-опасен и рисков?

- Всеки преход е труден и може да ти коства живота. Често пъти съм ставал жертва на топлинни удари, които са възможни при дълги пешеходните преходи. При плаването по реки и язовири е различно, разбира се. Там опасността идва от риска за удавяне или удар в камъни, при който можеш да получиш сериозни наранявания. Риск винаги има, но ако човек е достатъчно концентриран и подходи с внимание към ситуацията, ще успее да се опази по най-добрия начин.

- Съавтор сте на няколко книги, свързани с България. Коя е забравената България?

- Страната ни в никакъв случай не е забравена, тя е в сърцата и умовете на мнозина, които в днешно време се опитват да я преоткрият и дори да се завърнат в бащиното огнище. Това е най-святата и мила земя, в която традициите и историята ще живеят толкова дълго, колкото живеят и спомените за нея.

- Кое на най-райското кътче у нас?

- Това, от което никой не иска да си тръгне, разбира се. Където човек се чувства душевно спокоен и удовлетворен.

- Кое е най-подценяваното и опасно място у нас?

- За мен това са водните басейни у нас, в които едно малко невнимание може да коства живота.