Отиде си акушерката на Людмила Живкова

Мара Малеева облякла в коприна акушерките в чест на Жени Живкова

"За професията на акушерката трябва да имаш огромно сърце - поеме ли веднъж новороденото в ръцете ти първата глътка въздух, връщане назад няма. Тази професия е магия, затова малко от нас я изоставят заради нещо по-впечатляващо", това каза в едно от последните си интервюта пред "България Днес" Олга Пурчелова, акушерката, изродила стотици ВИП личности, след които и самата Людмила Живкова, и една от най-добрите специалистки в занаята.

Олга си отиде от този свят на 83 години. Зад гърба си тя има над 30-годишна кариера, като акуширала и при ражданията на ВИП дами в Правителствена болница. После е дясната ръка на д-р Методи Янков в болница "Света София".

Пътят към професията за Олга започва с лична трагедия. Едва 18-годишна, тя трябвало да роди сам-сама в софийската си квартира близначета - момче и момиче.

"Бях напълно неподготвена и безпомощна. Когато мъжът ми се прибра, се хвана ужасен за главата - аз - потънала в кръв, едното бебе мъртво, другото полуживо" разказа преди време си Пурчелова пред "България Днес". Обърканият татко довежда най-опитната баба от квартала. Тя отрязва пъпната връв на оживялото бебе с ножица. Тогава младата майка решава с какво ще се занимава в бъдеще.

Бебчетата, родени под нейните грижи, са хиляди. Като акушерка в Правителствена болница от 1963 до 1989 г. Олга Пурчелова помага да се появят на бял свят доста лични рожби. Въпреки че никога не е правила разлика между една или друга пациентка, срещите си с някои от тях акушерката помнеше съвсем ясно. Едната от тях е Людмила Живкова.

"Людмила роди и двете си деца при нас. Първата й бременност за жалост завърши със спонтанен аборт. Пристигнаха вечерта да ме вземат от къщи с линейка. Заедно с Людмила бяха акад. Малеев, Мара Малеева, Тодор Живков. Трябваше да седя в един коридор и да гледам кога ще светне червената лампичка, за да вляза при нея. Но нали съм свикнала да следя отблизо пациентката си... тръгвах към вратата, връщах се - знаех, че Людмила кърви. Накрая си казах: "Мечка страх, мен – не", и се промъкнах при нея. Видях едно момиче с въздребничко личице, с права косичка. Усмихна ми се мило и ме покани да седна", спомни си Пурчелова.

От дума на дума за състоянието й се разбъбрили за куп други неща. И двете току-що били прочели книжка на турския писател Азис Несин, открили, че имат и други общи интереси. На следващата вечер кървенето на Людмила се усилило и се наложило да я кюртират. През цялото време Тодор Живков седял с охраната си във фоайето и само повтарял: "Работете спокойно, дано се оправи, дано е добре!".

Жени Живкова също се появява в ръцете на Олга.

"Раждането стана през нощта. По настояване на Мара Малеева бяха извикали проф. Николай Николов, един от тримата най-известни акушер-гинеколози у нас. Людмила беше настанена в отделна стая. Като влязохме сутринта на визитация, вместо да лежи като всички родилки, Людмила седеше на стол и работеше, а на съседното легло - разхвърляни факсимилета. Шефът на отделението почти й се скара, че не почива. А тя каза: "Бебето се роди, мен ме чака работа. Имам да уча още", спомняше си акушерката. Въпреки голямото внимание към дъщерята на Първия след раждането състоянието й се влошило.

"Людмила беше развила страхотен цистит. Усещала, че става нещо нередно, но стискала зъби и нито веднъж не се оплака. Тя понасяше стоически всички манипулации", разказа ни приживе акушерката.

След раждането на Жени щастливата баба Мара отива в болницата с кашон, пълен с копринени тъкани. Има по една рокля за всяка акушерка.

"Нищо чудно точно тия красиви парчета плат да са предопределили съдбата на Жени - професията й на дизайнер е великолепна", смяташе Пурчелова.

Когато Людмила ражда второто си дете Тодор, в съседната стая е настанена дама на важен пост.

"Не искам да споменавам името й, и сега е известно. Спомням си, че тя роди в асансьора. А докато лежеше при нас, ни разсипа от капризи. "Аз съм на отговорна длъжност, а Людмила е само дъщеря, защо все на нея обръщате внимание?", цупела се високопоставената дама. А как да й кажеш, че Людмила ни беше любимка", спомняше си Олга.

"Лили Ванкова бе другата ми любимка. Тя два пъти роди при мен. Раждането на първото й дете Иван мина нормално. Но за втория й син Асен се наложи секцио. Той се оказа умалено копие на баща си - от личицето, та чак до пръстчетата. А Лили Ванкова беше чаровница и като родилка, не само на екрана. Дори след като излезе от болницата, не ни забрави. Извеждаше ни на обяд с колежките", разказа Олга.

Данчето Христова отива да роди с две тави баници. Звъни на звънеца и казва: "Докато си взема душ, вие изяжте това. После отиваме и раждаме". Беше й много тежко раждането, но тя се държа геройски", върна се в спомените си акушерката.

Поклон пред паметта й.