Вторият български космонавт Александър Александров: Извънземни има!

Крият ги в "Зона 51" на Съединените щати

"Извънземни има. Не съм ги виждал, но вътрешното ми убеждение на човек, летял в Космоса, е, че съществуват. Затова не се учудвайте, че в райони като прословутата "Зона 51" в Невада, където американците разработват челни технологии за авиокосмическата промишленост, често се наблюдават явления, характеризирани като НЛО." Това заяви Александър Александров, вторият ни космонавт, който заедно с първия - Георги Иванов, отпразнува 30 години от полета си с изложба в БАН вчера.

На 7 юни 1988 г. Александров излетя от космодрума ДБайконурУ с космическия кораб "Союз ТМ-5" заедно с командира Анатолий Соловьов и бордния инженер Виктор Савиних. Два дни по-късно, след 33-ата обиколка на Земята, те се свързаха с орбиталната станция "Мир", където 10 денонощия изпълняват научна програма. На 17 юни 1988 г. се приземяват в Северен Кавказ.

"На борда на кораба взехме Педя човек, лакът брада. Прочутата кукла, която разказваше приказки за лека нощ на децата, може да се каже, че ни носеше късмет", шегува се Александров. Той успява да извърши в безтегловност над 56 научни експеримента, включително изпитание на българските храни за астронавти.

Преди няколко дни в санаторно-оздравителния комплекс "Камчия" да отпразнуват 30 години полет на българина се събраха космонавти от различни страни. "Хубавото е, че не сме забравени. Хората ще продължават да се възхищават на космонавтите, а децата да мечтаят за тях", сподели и първият ни космонавт Георги Иванов.

Александров: Спях прав, на стената

- Разкажете за началото - откъде дойде предложението към вас?

- Беше през 1977 в поделението в Безмер. Така се случи, че имахме нощни полети и ми бяха останали още две задачи за изпълнение. Но някъде около 3 ч. ме извика командирът на полка подп. Миланов и ми каза: "Има телеграма. Сутринта в 8 ч. трябва да си в София. Хващай влака от Ямбол и заминавай."

- Веднага ли разбрахте за какво става дума?

- Не, доста по-късно. Казаха ми само, че ме търсят за медицински прегледи, но без да уточнят за какво. В един момент разбрах, че пресяват целия летателен състав на ВВС. Организираха се групи от по 20 души, но не знаеш нищо - минал ли си или не. Заминаваш си, после пак те викат. Пресяваха, пресяваха, докато останаха 9, 7, после 4 и накрая двамата - аз и Георги Иванов. Разбрах за какво става дума чак по средата на подбора - търсеха се кандидати за космонавт.

- Кога казахте на родителите си?

- Ооо, нашите дори не знаеха закъде тръгва синът им. Казах им чак когато дойде време да заминавам за Москва. Отидох в Омуртаг да си взема някои неща и тогава им съобщих новината. Не са ме изпращали на летището и т.н.

- Кое беше най-трудно в подготовката ви за полета?

- Най-трудно е да свикнеш с престоя в спускаемия апарат. Там влизаш в 8 ч. сутринта и излизаш в осем вечерта, като през цялото време си сгънат на четири. Първите дни ставите и коленете те болят ужасно, но трябва да ги раздвижваш. Движиш се наляво-надясно, колкото можеш. След това се свиква, но в началото е кошмар.

- Летателната подготовка как мина?

- Тя беше свързана с тренировки със самолети как да скачим кораба с орбиталната станция. При парашутната подготовка пък се наблягаше как да управляваме тялото си в безвъздушното пространство при забавяне на отварянето на парашута при свободно падане. Изключително трудна е подготовката за оцеляване при екстремни условия. Минах две подготовки. По време на първата ни хвърлиха в тайгата при минус 35 градуса, а при втората - в Черно море при силно вълнение. Тренировката предвижда, като се приземиш в океана или морето, по най-бърз начин да свалиш скафандъра, след това помагаш на другите за същото, обличаш топли дрехи и накрая върху тях слагаш хидрокостюма, който се херметизира около врата. Накрая трябва да напуснеш апарата - не се знае след колко секунди той ще потъне.

- Защо е трудна за организма безтегловността?

- Човешкият организъм е създаден да живее в условията на гравитация, а в Космоса започва борба за оцеляване. Първото му действие е да изхвърли водата от организма. Стига се до обезводняване и ако не се вземат мерки, може да се стигне до смърт.

- Колко вода трябва да се пие?

- Няма изискване за количеството, но трябва да е колкото може повече. Заедно с водата излизат минералните соли - фосфор, калций, който пък е основата на костната система. Костите започват да омекват. От липса на натоварване мускулите започват да атрофират, затова носим костюми с ластици, чрез които всяко движение натоварва определена група мускули. Работи само малкият кръг на кръвообращение. Затова беше измислен специалният костюм "Чибис", който, вакуумирайки тялото от кръста надолу, изсмуква кръвта към долните крайници и така захранва клетките с кислород, а експедициите може да летят година и половина-две.

- Каква е храната, промениха ли се вкусовете ви?

- В Космоса вкусовите рецептори се променят. Ако на Земята ми харесва сладко и кисело, там може да ми допадне повече горчиво, солено. Имаше първо, второ, десерти. Космическата храна е много вкусна и калорична. Иначе от натоварванията по време на полета отслабнах с 4 кг. Няма как - постоянно изхвърляш вода, която трябва да се компенсира.

- А как спяхте в Космоса, как ставаше къпането?

- В Космоса всичко е трудно и необикновено. Спането зависи от броя на екипажа. Титов и Манаров спяха в отделни каюти, а ние със Савиних и Соловьов се разпределихме така - аз спях на стената, командирът - на тавана, а бординженерът на пода. Важно е да се закачиш някъде. А къпането се извършва, разбира се, с вода и с кислородна маска, защото ако ти влезе вода през носа или устата, може да се удавиш.