Синът на Хрушчов - Сергей: По-зле сме, отколкото през Студената война

Отрокът на съветския вожд клейми Хилъри и демократите пред в. "Комсомолска правда"

Кой е той:

Сергей Никитич Хрушчов е син на покойния първи секретар на ЦК на КПСС и съветски лидер Никита Хрушчов. Роден е на 2 юли 1935 г. в Москва. Дипломира се през 1958 г. в Московския енергетичен институт по специалност "Системи на автоматичното регулиране". Участва в разработката на балистични ракети и космически кораби, през 1963 г. е удостоен със звание "Герой на социалистическия труд". След разпада на СССР заминава за САЩ, където чете лекции по история на Студената война. В момента живее в град Провидънс, има руско и американско гражданство.

- Г-н Хрушчов, сегашното напрежение между Русия и САЩ е несравнимо по-ниско от това по времето, когато баща ви беше лидер на Съветския съюз. Как виждате нещата вие? Все пак сте от другата страна на океана.

- Смятам, че градусът на напрежението сега е по-висок.

- Наистина?

- В момента САЩ и Русия са по-отчуждени, отколкото през Студената война и управлението на Никита Хрушчов. Ще поясня: В онези времена имахме противоборство на две свръхдържави. Всяка от тях си имаше блок от сателити. Америка и западните съюзници създадоха НАТО, а СССР и държавите от соцлагера - Варшавския договор. Съревнованието между тези два субекта беше като между равни. Източният блок не зависеше от Запада. Соцдържавите си имаха СИВ и самостоятелна икономическа система. Ние искахме от американците да ни признаят за равни, но те упорстваха. Затова избухнаха няколко конфликта в Близкия изток през 50-те години. Вашингтон се опита да свали някои неудобни арабски правителства. Но на всеки техен агресивен ход Хрушчов отвръщаше реципрочно. Така се стигна до Карибската криза от 1962 г. (конфликтът избухва заради разполагането на съветски ракети в Куба и довежда света до ръба на ядрена война). Тогава американците искаха да свалят Кастро, а ние - да го защитим. Затова разположихме ракети в Куба. Те бяха ясен сигнал към САЩ: Не се подвизавайте тук, защото отговорът ни ще е сериозен.

- Ако сега противопоставянето е по-голямо, отколкото тогава, ще намалее ли то след срещата Тръмп - Путин в Хелзинки?

- Да. Отново се връщам за малко на темата за Карибската криза. В онзи момент американците видяха, че са смъртни, наистина се уплашиха. И се принудиха да ни признаят за равни, за свръхдържава. А сега Русия не е свръхдържава. Тя е просто относително богата страна, която търгува с природни ресурси. И зависи от банковата система на Запада. В това си положение, ние просто обиждаме американците с призивите си да ни признаят за равни.

- Кое му е обидното?

- Обиждаме тяхното съзнание, защото те считат, че Русия загуби Студената война. И тя наистина я загуби. Горбачов и Елцин се предадоха, казаха, че бъдем част от западния свят и ще следваме техните указания. А през 2007 г. Путин заяви: "Не, господа, признайте ни за равни, признайте правото ни на собствено мнение!" И тогава американците се наскърбиха. Искат да накажат Русия и Путин. С тази цел започна политиката на санкции. Обама беше много разгневен на Путин и желаеше да му прави кал. Дойде по-прагматичният Тръмп, който не иска да влиза в конфликти. Той казва: "Не искам караници, искам да се разбера с всички, в това число - и с Путин".

- Но Русия е "за".

- Обаче при неговото избиране за президент се случи много неприятен за Русия обрат. Срещу Тръмп се опълчи цялата корумпирана бюрокрация на Вашингтон, най-вече демократите на Хилъри (Клинтън). Пробваха да му направят мръсно по всякакви начини. Първо се опитаха да устроят скандал за някакви връзки на Тръмп с различни жени. Не стана. После повдигнаха темата за данъците - отново нищо. И накрая "Уикилийкс" публикува тази история с намесата в изборите. Това са разсъждения на щаба на Хилъри. Не зная защо, но тя реши, че зад всичко стори Русия, че на изборите са победили руски хакери, а съвсем не Тръмп. А сега противниците на Тръмп използват Русия в борбата си срещу него.

- И все пак как оценявате срещата на Тръмп и Путин в Хелзинки?

- Много положително. Но в Америка тя стана повод за пореден лют скандал. Сега Конгресът настоява да се създадат две комисии, които да разследват какво точно са обсъждали Тръмп и Путин в разговора си на четири очи. Конгресмените казват: "По време на личния им разговор с тях е имало двама преводачи. Хайде да разпитаме нашия преводач! Да ни разкаже под клетва всичко дословно". Това е недопустимо в световната дипломация.

- И какво следва оттук нататък?

- Противниците на Тръмп ще оказват натиск върху него по всякакъв начин. И паралелно с това - натиск върху Русия. А Тръмп ще даде на заден. Както са правили и други президенти на САЩ.

- Кого имате предвид?

- Когато Айзенхауер покани Хрушчов на посещение в Америка, се вдигна страшен вой. Айзенхауер се опита да се измъкне и каза: "Знаете ли, аз не съм го канил. Написах, че може да го поканя, ако изпълни тези и тези условия. А зам.-министърът на външните работи се е объркал и му го е представил за реална покана".

- Има ли връзка това с днешната ситуация?

- Да. Този подход може да бъде използван от американците и сега.

- Да се върнем на темата за напрежението между Москва и Вашингтон. Понижило ли се е или не се е понижило? И как ще се развият нещата в близко време?

- Трудно ми е да кажа. Ако сега започне нова вълна на разследвания за разговорите на Тръмп и Путин - може отношенията между двете страни да се изострят. Понеже противниците на Тръмп ще се хващат за всяка негова дума. А и тази година има избори. Вярно, не за президент, а за членове на Конгреса. Самият Тръмп иска да намали враждебността. Но се страхувам, че няма да му се получи. Днешната политическа атмосфера в самата Америка е дотолкова напрегната, че отношението на демократите към Тръмп и републиканците напомня на ленинския лозунг "Колкото по-зле, толкова по-добре".

*Със съкращения

Източник: "Kомсомолска правда"

Автор: Александър Грамов

Превод: Давид Станчев