Майка на деца с увреждания: Погубих и здравото си момче
След като малкият ми син се разбля, и другият се разболя
"Погубих и здравото си момченце! Той отключи аутизъм вследствие на това, че живеем под един покрив заедно с по-малкия му брат, който е с множество увреждания. Навремето собственият ми баща ме попита: "Защо не оставиш малкото дете, така съсипваш и на големия живота". Как да го оставя? Не мога! Те ще го убият в някой дом. Така, каза ми баща ми, убиваш и здравия. И стана точно така. Аз убих и него!".
Тази разтърсваща изповед направи със сълзи на очи пред "България Днес" майка на две деца с увреждания. 30-годишната Вероника се бори за живота на наследниците си почти десетилетие.
Преди 10 години майката ражда напълно здраво дете, което кръщава Илиян. Година и осем месеца по-късно на бял свят идва и Мишо. Всичко изглежда наред първите няколко месеца, но след това Мария чува страшните диагнози микроцефалия, детска церебрална парализа и епилепсия, които са поставени на малкия й син.
След известно време, стресирано от болестите на братчето си, и голямото момче се разболява. Илиян отключва аутизъм и за него също трябват специални грижи.
"Девет години гледаме бебче. Нямаме право да се предаваме. Учим и се борим всеки ден. Благодарна съм на Илиян, защото, ако не беше той въпреки своя проблем, аз загивам", продължава да разказва борбената жена.
Тя не може да влезе дори в банята, без да повери грижите за Мишо на някого. Страхува се, защото деца в неговото положение са склонни да се самонараняват. Веднъж Мария е направила грешката да остави Мишо сам и той си е отхапал пръста.
Малкото, но сплотено семейство се справя съвсем само в живота. Бащата на децата изчезва, щом чува за състоянието на наследниците си. Родителите на Мария също рядко я отменят в грижите за мъниците. Семейството живее в общинско жилище, пригодено специално за хора в неравностойно положение. Проблемът е, че са на деветия етаж. Асансьор има, но майката признава, че всеки път щом тръгне да излиза, се моли той да не откаже или да не им спрат токът.
"Иска ми се да работя. На 30 години съм, а съм затворник в собствения си дом. Не искам да ми подаряват пари, искам социална реформа, която да помага, а не да вреди", допълва родителят.
И докато младата майка чака нещо в държавата да се промени, на хоризонта се задава следващият проблем. По-големият й син Илиян тази година трябва да бъде 5-и клас. Ходи в масово училище, но там няма обучени специалисти, които да му помагат с уроците, и напредъкът, който е постигнал досега, е на път да се загуби завинаги.
Междувременно премахнаха палатковия лагер на организациите, представляващи хората с увреждания в София. Така до сградата на Народното събрание остава само този на протестиращите майки, които ще си тръгнат, когато видят обещаните промени черно на бяло.
Доли ТАЧЕВА
