Диетологът на Тодор Живков - Румяна Янева: Ванга предупреди Людмила да не търси гроба на богинята Бастет

Може би проклятието я уби, Живкова не беше като другите от БКП

Коя е тя

Румяна Янева е жената, която в продължение на повече от 30 години се грижи храната на ръководителите на държавата да е качествена и чиста. Тя всекидневно дегустира ястията, които консумирали Тодор Живков, Петър Младенов, Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и много други политици. За цялата си кариера не е допуснала нито един височайши стомах да пострада. След като се пенсионира, напуска София и живее в Бургас. В интервю пред "България Днес" тя за първи път разкрива сензационни факти за начина на хранене на първите мъже в държавата от соца до края на 90-те години на миналия век. "България Днес" публикува и втора част от интервюто с инж. Янева.

- Г-жо Янева, познавахте ли Людмила Живкова?

- Не бях допускана до Людмила. Може би това беше една от формите да ме изолират от властимащите, за да не мога да ги ползвам по предназначение. Защото всички сервитьори, готвачи, кой ли не имаха вили, коли, апартаменти, да, съветски, но ги получаваха, без да чакат. Забраните важаха за мен. Мила, както наричаха Людмила, съм я гледала крадешком при мероприятията й, нямах куража да се запозная с нея. Тя за мен беше изключително различно момиче, много правилно, но не по съветски образец възпитано, за което свалям шапка на майка й - Мара Малеева. Виж, с Владко Живков доста се изложиха с възпитанието му. Не семейството, хората около него. Но той беше друг характер и там трябваха други подходи, а не макаренковски. Помня, когато бях на Владко Живков пионерски ръководител. И веднъж в класната стая той се качва по чиновете, а аз казвам: "Слез от там, защото ще ида утре при директора с баща ти". А едно друго хлапе каза: "Вие знаете ли кой е татко му - Тодор Живков“. И тогава в първи клас беше Владко. Хората около него вече печелеха от това, че той е дете на Живков. Другите го провалиха детето. Резултатът от подобно отглеждане можете да го намерите и в други лица - Янчо Таков например е по същия начин възпитаван. Но Тодор Славков - на Людмила сина, не е. Той е друго поколение и не е отгледан от Политбюро. Него го гледаха като майка му. Обожавах телевизията по времето на Иван Славков. Голям човек беше той!

- А Людмила?

- Тя беше толкова вярваща във Ванга, че ходеше там като у дома си. Нейният охранител е споделял това. Всички обаче се страхуваха пророчицата да не й каже нещо и да я срине духом, както и физически. Людмила се срещаше със семейство Рьорих. Те бяха нестандартно мислещи хора, които пропагандират здравословното хранене и мислене. Не за друго, партийните забрани си бяха инквизиция, а не идеология, само матрица за ограничаване на индивидуализма. Аз винаги съм се съпротивлявала на това. В същото време Рьорих и съпругата му са доказани космически контактуващи умове и имаха директна връзка с Тибет, където се твърди, че е запазена информация за по-еволюирали индивиди, за шестата раса. Но това нещо са изпуснати реплики, които знам. Чувала съм, че Людмила стигала до второ и трето енергийно ниво на получаване на информация от други светове. Тогава тя получила правото да има духовен гуру - тибетски монах. Рьорих й дават такъв - в Лондон, той живее в цивилизования свят. Самата Людмила вече става заплаха с това, че има много информация. В същото време тя изважда много факти от санктпетербургската библиотека за това, че България има 8000-на история, а не 1300. Това се оказва информация от древен архив, който е изчезнал по време на турското робство и се оказва откраднат от руснаци.

- Ванга приятелка ли е била с Людмила?

- Да. Тя за всеки проблем се съветваше с Ванга. Людмила праща въпроса и охраната се връща с отговора от пророчицата. Друга известна дама с космическо мислене беше Нешка Робева. Тя бе другият човек, който Живков смяташе, че никога няма да го продаде за жълти стотинки. От мой колега знам и друга любопитна история. Веднъж пред Министерство на културата един беден селянин искал среща с Людмила. И хората й му казват: „Не може така, трябва да си запишете час“. Той обаче три дни виси там в най-големия пек. Накрая охраната й казва, а тя: „Бива ли така, веднага да влезе човекът“. И охранителят, който пише по-късно за това, той живееше в Бургас, останал вътре в стаята, за да не се страхува Людмила. Та именно тогава човекът извадил карта върху животинска кожа на местността, в която била погребана богинята Бастет. Той твърдял, че картата посочвала място в Странджа, на което се намира гробницата на тази египетска богиня с глава на котка. Човекът дори посочил точното място, на което е погребана богинята в саркофаг - скала в местността Седлото между върховете Голямо и Малко Градище, почти на самата граница с Турция.

- Какво стана после?

- Людмила Живкова, известна със своя интерес към всичко тайнствено и окултно, била заинтригувана и веднага показала картата на Ванга. И получила в отговор удивителен разказ. Пророчицата разказала, че това е хилядолетно послание към хората с безценна стойност и главната му ценност не е саркофагът и това, което е написано на него. Там е представена историята на света, обхващаща две хиляди години до наши дни и 2000 години от бъдещето, казала Ванга. Пророчицата казала още, че погребаната богиня държи в скръстените си на гърдите длани жезъл от извънземен материал, който излъчва в Космоса невидим енергиен лъч. А около богинята са подредени несметни богатства - изделия от злато, скъпоценни камъни и оръжие. Но Ванга предупредила Живкова, че не бива в никакъв случай да се нарушава покоят на богинята. И че всяка година в нощта на 5 май, когато на Земята пада първият лъч на слънцето, а после и първият лъч на Луната, на мястото на погребението стават чудновати явления. Думите на Ванга обаче само разпалили любопитството на Живкова и тя поръчала на един от най-доверените си лица - Кръстю Мутафчиев, тогава шеф на отдела за културно наследство, да се заеме с изследването. Организирана била експедиция от петима души: самият Мутафчиев, племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, археолог по образование, още един археолог - Иля Прокопов, журналистът изследовател Цеко Етрополски и водачът на експедицията Иван Николов. Експедицията се подготвяла в условията на строга секретност, за което допринасял и фактът, че търсеният район се намирал в погранична зона с охрана и ограничен достъп на населението до нея. Независимо от предупреждението на Ванга групата решила да направи разкопки в подножието на тайнствените скали. Открити били много неща, но аз лично не знам какви. Скоро след това обаче, през юли, неочаквано умира Людмила Живкова. Голяма част от хората смятат, че всъщност кончината й е причинена от този акт на археолозите. Кой знае...

- Кои бяха предателите на Людмила от обкръжението й?

- Един от най-продажните в нейното обкръжение бе секссимволът на всички бабиери от БКП Александър Лилов. Докато беше жив, толкова искаше да я има Людмила под ръка, и дори създаде илюзия, че й е любовник. А той изобщо не можеше да се сравнява с Иван Славков. Батето казваше: "Людмила се ожени за мен, защото е от Правец, заради софийското жителство", голямо чувство за хумор имаше.

- Вашите срещи с Живков какви бяха?

- Докато работех в УБО, човекът изобщо не ме познаваше. Запознахме се, когато той падна от власт и беше под домашен арест в дома на Жени Живкова. Първата среща стана по моя инициатива. Той приемаше между 11 и 13 ч. всички, които искат да му отидат на свиждане. Бях предупредена, че всичко се записва на касети. След първата ни среща му гостувах още 5-6 пъти и все си приказвахме около час. Аз елегантно хулиганствам - той задава въпроси, аз отговарям в мой стил. Не се държеше надменно и чрез моите отговори се ориентираше за настроенията на улицата.

- За друга високопоставена личност – Брежнев, как го посрещахте?

- Той умираше за ловни трофеи, които да си кичи по стените. Пристига веднъж на лов в Кричим. И там кротко го чака един вързан елен, който Леонид Илич трябваше да улучи случайно. Но той не трябваше да разбере, че е вързан, а да има усещането, че го е отстрелял. А еленът - с уникални трофейни рога. И тогава се разиграва много забавен сатиричен театър. Брежнев „убива“ елена и отива да се хвали на Живков. А Живков тъжен. Леонид Илич го пита: „Тодоре, какво става?“, а Живков отговаря: „Ами нямаме нефт, нямаме газ, трудно ни е“. - „Това ли било, нямаш проблеми - получаваш 15 000 тона нефт“. Звучи като приказка, но е самата истина.

- Каква беше истината след чернобилската авария, какво беше менюто на големците?

- Няма да повярвате, но нямаше никакви специални мерки, защото нищо не можеше да спре радиоактивното излъчване. Нищо от никъде не се внасяше. Покрай това нещастие ме питаха защо не внасяме продукти от чужбина. Цяла Европа бе посипана от метеорологичния духащ вятър с радиоактивен прах. Практически няма нищо чисто из Източна Европа. Откъде да го вземем? Но за някои хора трагедията в Чернобил бе политически лост.