Лечителката Зофия Шчербак: Помагах на покойния папа Йоан-Павел II

Ванга ме благослови да лекувам

Коя е тя

Зофия Шчербак е родена във Варшава, в България живее повече от 25 години. Способността й да лекува на съзнателно и подсъзнателно ниво е доказана научно. Председател е на Сдружението на природолечителите в България. Зофия успешно лекува тежки заболявания, като работи с официалната медицина под наблюдението на лекари от онкологичната болница и ВМА.

- Г-жо Шчербак, приели сте за своя мисия създаването на център за официално признаване на природолечителите. Защо?

- Защото от създаването му ще има полза, първо, за държавата, която ще изпълни задължението си към българските граждани да им осигури правото да ползват и алтернативни методи на лечение; второ, ще се намерят истински лечители, защото в момента има изключително много шарлатани. Като се създаде център по неконвенционална медицина, лечителите ще могат да докажат своите качества под медицински контрол, да регламентират практиката си и да работят спокойно. Така държавата ще сложи ред. Постоянно работя под лекарски контрол и с медицински изследвания на пациентите и имам доказани над 50 случая на хора с неизлечими проблеми, на които съм помогнала. В продължение на година работата ми с тежко болни беше проследена и контролирана от научноизследователска комисия с председател проф. Иван Черноземски. Накрая комисията излезе със заключение, че чрез моя алтернативен метод при терапия на неизлечимо болни са постигнати позитивни резултати, които бяха описани в протокол. Въз основа на него комисията издаде предложение до Министерството на здравеопазването за взаимодействие между класическата и алтернативната медицина. Щастлива съм, че спечелих много лекари на своя страна.

- Какъв е вашият метод на лечение?

- Лекувам с енергия, но не мога да помогна на човека, ако не почука на вратата ми, ако самият той не поиска това. Който има нужда от лечение, ще ме намери. В Библията е написано: "Почукайте и ще ви се отвори". Насила не става. Бих искала да лекувам хора с едно докосване. Понякога успявам. Жена на 42 години с множествена склероза и прекаран инсулт, на инвалидна количка, дойде при мен. Още при диагностиката, когато докоснах главата й - там въздействам най-ефективно - тя се изправи и започна да ходи. Никое заболяване не е случайно. Лекувам и чрез концентрация на мисълта. Имам и друг подобен случай, тогава човекът проходи на втората процедура. Но се получава нещо абсурдно. Хората, които прохождат, не стават по-добри, не се променят. Стават дори по-лоши. В тях няма смирение, няма радост от постигнатото. Страданието трябва да ни облагородява, трябва да умеем да се радваме на всеки миг, на всеки слънчев лъч, на всяко цвете. Защото егоизмът е унищожителен.

- Помагате и на много деца.

- Да, работя най-вече с деца, които имат мускулна дистрофия, например тип „Дюшен“ - най-тежката форма. Имам възможност да вдигна на крака тези деца, дори да са на инвалидна количка, до година и половина. След това закърняват мускулатура, сухожилия, костна система и лечението става много трудно. Тогава мога само да облекча страданието. Имам много случаи на 3-4-годишни деца с патешка походка, които ходят на пръсти. Идват и деца на 13-17 години със заболяване пояс-крайник. Някои от тях ходеха на колене, защото не могат по друг начин, други, ако стават, се придвижваха с подпиране по стената или с помощни средства. В процеса на моето лечение тези деца започнаха да се движат самостоятелно.

- Кой е последният случай на тежко болен, на когото сте помогнали?

- Една жена на 33 г. с прогресивна мускулна дистрофия, която роди вече, има детенце. Преди лечението тя направи изследване ЕМГ, което показва тонуса на мускулатурата. Ходеше на пръсти, не можеше да се навежда, не можеше да става от стола, не можеше и да държи бебето в ръцете си. Включих последователно упражнения, които тази жена трябваше да изпълнява, и само след десет дни изследванията със същата апаратура, при същите лекари невролози показаха, че заболяването е спряло. Тази жена вече може да изкачва стълби, да държи в ръце детето си и си го гледа сама. Това за мен е голямо щастие и ме зарежда. Големи благодарности на проф. Миланов, който наблюдава моите пациенти, както и на д-р Шокова и д-р Стойчева. Те проследяват много точно пациентите с неврологични заболявания, правят графика на всеки мускул и знаят какви са прогнозите при лечение с конвенционалната медицина. Благодаря също на проф. Черноземски, доц. Дамянов, доц. Александрова, д-р Иванов, д-р Томова, д-р Загорчев, д-р Ленков.

- Какви закономерности откривате във вашата лечителска практика?

- Открих връзки между видове заболявания и особености в характера и постъпките на хората - негативни, разбира се. Пациенти, които са налагали психически тормоз на своите близки, се разболяват от тумори в главата, множествена склероза, инсулти, инфаркти. При онези, които не са изпълнявали ролята на майка или баща, се проявяват заболявания като рак на гърдата, матката, простатата, аденоми. Болни, при които заболяването се проявява в хранителния тракт: стомах, черен дроб, дебело черво, имат склонност към сребролюбие, пристрастяване към материалното. Затворените, необщителните, конфликтните личности страдат най-често от щитовидна жлеза или имат проблеми с имунната система.

- Знам, че сте облекчили проблемите и на покойния папа Йоан-Павел II.

- Да, дори и той, светецът, също мина по пътя на страданието, имаше паркинсон. По време на неговото гостуване в България през 2002 г. се намесвах да облекча състоянието му по молба на външно министерство. Папата дойде в много тежко състояние, скован. Позволи ми се да вляза в биополето му. Направих го безкористно - просто исках да помогна на България. После за известно време не се чувствах добре, не можех да говоря. Това е енергиен контакт. Факт е, че папата си тръгна в много по-добро състояние, отколкото беше при пристигането си. Заради помощта, която оказах на папа Йоан-Павел II, бях приета за нехоноруван член на Атлантическия клуб.

- С баба Ванга сте се срещали. Какво ви каза тя?

- Много обичах тази жена. Няколко пъти съм се срещала с нея. Преди смъртта си тя ме викаше чрез своя бодигард и аз я лекувах, имаше проблеми с костната система. Казваше ми: "Лекувай ме, чедо, чувствам се по-добре". Тя почина август месец, последната ни среща беше през юли. Винаги ми даваше насоки, като се виждахме. Тя знаеше кога ще умре, всички около нея го знаеха, защото сочеше с пръсти "Десет, десет". Мислехме си, че ще почине на 10 август. Но точно на самия ден отправихме молба към Господ да има време Ванга да се прости с близките си, когато беше във ВМА, и това се случи. Тя почина на другия ден - на 11 август. Искам да кажа, че човек с вяра и молитва може много да промени в съдбата си. Открих, че чудесата са възможни, но са позволени само на тези, които доказват, че ги заслужават - със своя морал и принципност. Тази малка на ръст, но велика по дух жена ми даде силен духовен тласък.

- Кога открихте своята дарба?

- Имам лечителската си дарба още от детство, но тогава не подозирах за нея. Аз съм от семейство на бизнесмени, хора на изкуството, духовници. По професия съм икономист. Някога бях посредник между българска и полска фирма. Имах възможност да остана в Полша и да се развивам в тази насока, но избрах да остана тук, защото тук се събуди желанието ми да помагам на страдащите и тежко болните. Иначе съм получавала примамливи покани за работа в центрове за алтернативна медицина и в Германия, САЩ, Италия и Швейцария. Отказах ги. Убедена съм, че трябва да работя тук.

За поръчка на книгата "Лечителите на България" на www.trud.cc

Телефон за контакт с лечителката:

0876 320 977