Иван Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите: Ядем сирене със смазка за двигател

Бълваме по 30 т имитиращ продукт на ден 

КОЙ Е ТОЙ

Иван Грънчаров е роден на 3 август 1972 г. в град Луковит. През 2002 г. завършва висше образование със специалност "Мениджмънт на търговската дейност" в Стопанската академия "Д. А Ценов" в Свищов, като през 2004 г. получава магистърска степен по "Икономика на търговията". През 1994 г. започва да се занимава с производство на млечни продукти и е член на Асоциацията на млекопреработвателите.

- Г-н Грънчаров, последно време се говори все по-усилено за вредата от палмовото масло върху организма. Какво количество от него сме погълнали ние, българите, през изминалата година?

- За 2017 г. сме консумирали 12 хил. тона палмово масло! Това прави 1000 т на месец палмова мазнина в млечните продукт, което е потресаващо. Звучи абсурдно, но е факт. Да не говорим, че това са данни от официална статистика, колко още необявени има, не се знае. Това е много лошо и вредно.

- Как се отразява това на здравето ни?

- Палмовата мазнина е вредна колкото цигарите, дори повече. Прекомерната употреба на това нещо, а тук става въпрос за продукти от първа необходимост, е много опасна. Отразява се, като запушва кръвоносните съдове. От там идват сърдечно-съдовите проблеми и всички болести на XXI век. Да не говорим, че някои от млекопроизводителните фирми не използват наистина качествена растителна мазнина, а слагат растителни мазнини с най-ниско качество. Това са такива мазнини, които се използват за смазване на двигатели например. Ако се сложи качествена палмова мазнина, цената ще се вдигне. В производството се влага фалшива техническа палмова мазнина, за да може да се направи един евтин продукт. От там насетне организмът не може да я преработи и тя се натрупва.

- Колко са млекопреработвателни предприятия у нас и колко от тях прибягват до опасната мазнина?

- Млекопреработвателите в България са малко над 250. От тях тези, които работят с палмово масло, са около 30-40. Постоянно бълват имитиращи продукти. Ако една нормална средноголяма ферма може да произвежда 2-3 тона сирене на ден, те могат да произвеждат 20-30 тона за същото време! Другото притеснително е, че се влагат прекомерни количества. Вместо 3-5% палмова мазнина на килограм сирене влагат 40-50%. Повече от половината пазар е залят от имитиращи продукти, които са направени основно с некачествена палмова мазнина.

- Защо прибягват до палмовото масло, нямаме ли си българска суровина?

- Имаме, и то достатъчно. Дори да свърши, сме в Европейския съюз и няма да има проблем да си набавим. Причината е в печалбата. Съсипват пазара! Както националния, така и международния.

- На евтиното ли налита българинът?

- Всеки търси евтиното. Българският потребител не е виновен. Въпросът е да не лъжем по този начин и да не продаваме нещо, което не само че е некачествено, но и вредно. В България с перверзното оправдание, че хората нямат пари, много неща се получават по неправилния начин. 20-30 спестени стотинки на ден могат да доведат до големи проблеми. Тези спестени пари после няма да стигнат за лекарства.

- В кои храни присъства най-много имитиращият продукт?

- Мога да кажа най-вече за млечните продукти. Най-много присъства в сиренето и кашкавала. В киселото мляко по-малко, в топените сирена може би е част от технологията и количествата са допустими. Иначе знам, че има в бисквити, захарни изделия и прочие. Това е част от технологичната карта. Най-големият процент е в млечните продукти.

- Наскоро влезе в сила наредба, която забранява производството на имитиращи продукти и влагането на палмово масло в млечните продукти в мандрите. Ще има ли резултат?

- Надявам се. Това ще отсее качествените мандри. Доколко ще се спазва тази наредба, не знам. Надявам се Агенцията по безопасност на храните да си свърши добре работата, както досега. От Aсоциацията на млекопреработвателите настояваме като цяло това нещо да се забрани да се влага в млечните продукти. Така както направиха САЩ и някои държави от ЕС преди няколко месеца.

- Как обикновеният потребител може да различи истинския от имитиращия продукт?

- Обикновеният потребител за съжаление разбира малко по-късно, че се е минал. Характерно за некачествения продукт е, че изчезва, когато се готви с него, той се топи. Вкусът му е различен. Имитиращото сирене изглежда много по-бяло и искрящо. Цената също е определяща. В 99% от случаите по-евтиното сирене е направено с палмова мазнина. Най-ниската цена за качествено сирене в момента в магазините е около 6 лв. и то е на по-малките фирми. Иначе държи цена около 7-8 лв.

- Възможно ли е в по-скъпият продукт също да има вредни заместители?

- Възможно е, но вероятността е по-малка. Много зависи и от коректността на търговеца. Той трябва да ни предупреждава, че в даден продукт има или няма палмово масло. Всичко обаче е на добра воля. У нас има много нелоялна конкуренция, заради която в крайна сметка страда крайният потребител, който купува един боклук.

- Върху продуктите отбелязано ли е по някакъв начин, че в тях присъства подобен продукт?

- По закон са длъжни и производителите го отбелязват. Въпросът е, че във веригите магазини, както виждате, много от продуктите, сред които и сиренето, и кашкавалът, са насипни. Те се доставят в тенекии, вадят се от там и се преопаковат. Каква е гаранцията, че няма да се залепи друг етикет или че продавачът ще ни предупреди?!

- Какви други вредни неща могат да бъдат открити в млечните продукти?

- Палмовата мазнина е основното нещо, от което трябва да се притесняваме. Другото са единични случаи, които не оказват влияние. Чувал съм, че слагат добавки в млечните продукти. Слага се и нишесте в киселото мляко, за да стане по-гъсто. Такива неща, но те не са вредни за здравето и не са масово явление.

Доли ТАЧЕВА