Боян Радев, от каруцар до шампион и колекционер: Една манерка вода е моят живот

Ексклузивно, само за „България Днес“

Показвам 91 шедьовъра и отбелязвам половин век от олимпийското ми злато

Кой е той

Боян Радев е състезател по класическа борба в категория до 97 кг. Той е първият двукратен олимпийски шампион в България от Токио 1964 и Мексико 1968. Роден е на 25 февруари 1942 г. в „Мошино“, квартал на Перник. Световен шампион е от Толедо през 1966 г., световен вицешампион през 1962 и 1967 г., европейски вицешампион през 1968 г., Спортист на годината в България за 1964, 1967 и 1968 г. Обявен е за заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) - "Златна огърлица". След приключване на кариерата си става най-големият колекционер у нас.

- Г-н Радев, вадите 91 шедьовъра от сбирката си в Националната галерия до 11 ноември. Какъв е поводът?

- Първо да кажа какво ще видят хората - картини на Жорж Папазов, Златю Бояджиев, Давид Перец, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Илия Петров, Карл Йорданов, Иван Ненов и много други, които изграждат облика на българското изкуство през първата половина на ХХ век и още много други. С тази изложба отбелязвам 50-годишнината от втория си златен медал от олимпийските игри в Мексико през 1968 г. Станах първият българин, който е двукратен олимпийски шампион. От каруцар, през разбивач на въглища в бункер стигнах до олимпийското злато благодарение на случайна среща.

- Каква е тя?

- Още 57-а ли беше... работех на "Република три" - всяка сутрин пеша до рудника, бях общ работник по поддържането на линиите, след това бях прислуга на един багер. После ме прехвърлиха на бункера... работех отгоре с една вария чук 12 килограма, с него разбивах въглищата. Един ден беше много топло и помолих моя колега: "Донеси манерка вода", вика: "Бягай, ти си млад". Взех манерката и отидох на чешмата. На нея стоеше един човек, когото не познавам. И му викам: "Извинявайте, може ли да ми измиеш гърба", бях като Черен Петър. А той вика: "Откъде си", викам: "От „Мошино". Много си як, вика бе, какъв си бил, работил ли си нещо? Ти си страхотно як. Той се казва Тодор Иванчев, бивш борец и казва: "Искам те довечера да дойдеш в Перник. Знаеш ли къде е стадион "Мир", ще те представим на треньора по борба, да започнеш борба да тренираш. Една манерка вода е моят живот. Ако не бях отишъл да взема вода, там си оставах вечно в мината. После се качих на един камион до Перник и влязох в залата. Бях с една ватенка, с гуменяци. Представи ме той на треньора и на отбора: "Това момче е от „Мошино“, много е яко. Хвърлиха ми едни гащета: "Съблечи се, наблюдавай как се борят другите". След малко казва: "Загрявай, ще се бориш с ей тоя. Борил ли си се?“ Не, казах, освен по ливадите с каруцарите и говедарите. Като излязох, като го хванах тоя, ще го утрепам. Вдигах го надолу с главата. Всички ме гледат. Тишина страхотна. Когато свърши срещата, треньорът ми вика: "Ти знаеш ли кого смачка? Този е четири пъти шампион на целия Софийски окръг. Утре да си на тренировка. Всеки ден те искам". Ходих 20 дена. И треньорът ми даде едно писмо до директора на мината за отпуска 10 дена да ходя на окръжно първенство в Ботевград. Отивам аз при завеждащ смяната и му казвам: "Така и така, аз съм борец. Какъв борец си ти, бе? Я изчезвай и отивай да разбиваш кюмюра". И ми писаха неплатен отпуск. Десет дена тренирах и на първото първенство бях първи.

- Припечеленото влагате в закупуването на картини, за да се превърнете в един от най-авторитетните притежатели на български майстори.

- Да, така е. После живях години във Виена. Там бях културен аташе. И спестените долари и шилинги инвестирах в изкуството.

- Сега спортистите с олимпийски титли взимат много пари.

- За мен истината е в олимпийските игри. Един спортист, който стане шампион, трябва да взема поне половин милион долара, ако е олимпийски. Защото този човек следващата година може да е инвалид. Това са хората, достойни за големите пари в спорта. Пред тях се прекланям. Много хора се правят на велики, на големи българи с държавни средства. Когато обаче вече не са на важни постове, се вижда, че са напълно измислени.

- Може ли да се каже, че спортист и шампион са две различни професии?

- Да. Спортисти много. Шампиони малко. Не е важно да станеш един път европейски или световен шампион. Един път стигнал донякъде, трябва да умееш да останеш там. Голямото е на олимпийските игри. Противниците да те вдигнат на ръце да чуеш химна, да те посрещнат като герой в родината. Когато станах за първи път олимпийски шампион, слязох от тепиха, влязох в залата и започнах да плача. За един час целият ми живот мина като на лента - ТКЗС-то, каруците, общ работник, мините.

- Вярно ли е, че имате 32 сака?

- Да, вярно е. Преди време имаше писания, че ходя с едно и също сако с един десен и аз отворих гардероба и показах по телевизията, че имам 32 костюма, по един за всеки ден от месеца. Плюс резерва.

- А така ли е, че мерцедес сте продали, за да си купите картини?

- И това е вярно. С парите от втория си шампионски медал - 500 долара, тогава един мерцедес струваше 2000 в зелено, прибавих и заем от колегата си олимпийски шампион Петър Киров и сума от печалба на покер и си купих "Форд Мустанг". По онова време обаче колите са руски и са рядкост. Тогава държавата откупи колата и на мен ми дадоха бонус във вид на мерцедес. Аз се разделих с него, за да се сдобия с цяла колекция на Бенчо Обрешков, и не съжалявам. Шитнах колата на търновски свинар. Инвестирах и в други 80 произведения на изкуството, като подчертавам - никога не съм се пазарял "за бройка".

- Първата ви картина е от Стоян Илиев, нали?

- Да. Един ден двамата със Стоян чакахме пред един кабинет и един и същ човек ни лъжеше. Аз исках да си сменя апартамента, а той ателието. Викам му: "Какъв си ти, висиш тук като луканка като мен? Абе, художник съм. - Я, ми подари една картина. - Ще ти подаря." Качвам го на колата, отидох в ателието му и ми подари картина. Докато си приказвахме, му казах: "Ще отида и при бай Дечко Узунов да си взема една картина. - Глупости, как ще ти даде Дечко Узунов картина на теб." Сложих си аз картината на Стоян Илиев в багажника и си викам на акъла: "Ама че чукундур. Що да не ми даде картина бай Дечко. Той ме обича като син". Ядосах се и отивам при бай Дечко. Казвам му: "Бай Дечко, колекционер съм от вчера, една картина искам да ми дадеш да почна отнякъде. "Веднага, мойто момче!" По онова време той беше шеф на Съюза на художниците. В следващите дни вече имах 20 картини. И така се почна.

- Кой е любимият ви автор?

- Нямам любим автор. Всички са ми любими. Имам различни периоди - Бенчо Обрешков, Майстора, Златю Бояджиев, Васил Бараков. Бараков всичко сам си правеше - смесваше си боите, грундираше платната. Казваше ми: "Бояне, цял живот се мъча и се боря с този зелен цвят да го докарам".

- А коя е най-ценната ви картина?

- За мен всички са ценни. Но това е гравюра на Рембранд от XVIII век. Надписът е "Само Боян Радев у нас може да притежава истински Рембранд". Подарък ми е от Светлин Русев, Бог да го прости.