Председателят на "Малки български хора" Светослав Чернев: 136 лв. пенсия е гавра

Транспорт, гишета, банкомати са недостъпни за нас

КОЙ Е ТОЙ

Светослав Чернев е председател на Национална организация "Малки български хора". С негова помощ след 4 години усилия в София отваря врати първият център за малки хора у нас. От есента той ще заработи на пълни обороти, а дотогава кипи ремонт на трите етажа във вече бившата болница, недалеч от Лъвов мост. За борбата на малките хора с големите перипетии четете в следващите редове.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Чернев, кои са най-големите трудности, през които преминават малките хора?

- Недостъпната среда в градския транспорт. Едно време със старите икаруси беше страшно. Или някой трябваше да ме подпре и да ми помогне да се кача, или да подпра с коляно стъпалото и тогава да вляза в автобуса. Подобен е проблемът и с железниците. С гишетата и банкоматите е същото положение. Малките хора се издържат с пенсиите си и трябва да ги теглят.

- Колко са пенсиите на малките хора?

- Зависи от групата инвалидност и дали е работил. Започват от 136 лв. и стигат до 250 лв. Ако има личен асистент, е възможно да достигнат 300 лв.

- Как изобщо оцеляват с тези пари?

- Това е подигравка, такава е системата. Разчитат на близките си.

- Вашата пенсия колко е?

- 220 лв. заради групата инвалидност и трудовия стаж.

- Води се една от най-големите. Това не ви ли противопоставя?

- Да. Така е. Гавра си е. Затова е хубаво връзката с бизнеса да се направи скоро и малките хора да бъдат наемани на работа. Трябва да има воля и съпричастност от страна на бизнеса. Но индикациите са, че няма да има промяна. Социалното министерство обяви критерии, според които на 50 служители да има двама с увреждания. Бизнесът отново скочи. Преди време скочиха и срещу инвалидните пенсии. Затова мисля, че е крайно време бизнесът да каже какво мисли и какво иска. Защото явно приемат хората с увреждания като тежест за обществото. Практиката е бизнесът да си плаща, когато отказва да наема хора с увреждания и тези пари да отидат за различни социални програми.

- Успяват ли малките хора да си намерят лесно работа, или има спънки?

- Някои от малките хора не са приемани в училище. Отритнати са били заради своя дефицит. Такива бяха годините. Има и такива, които бяха крити от близките си и не са показвани навън. Има и такива, които са учили за професии, в които трудно се реализират. Например за електромонтьор. В много случаи обаче работодателите изобщо не дават възможност на малките хора да се изявят.

- Обричат ли ги?

- Да, по този начин ги обричат. Когато 2-3 пъти са отхвърлени на интервюта за работа, се обезсърчават, демотивират и спират пак да пробват. Просто знаят, че решението е взето предварително. Казва им се или че мястото вече е заето, или че ще се обадят. Аз също съм бил в такава ситуация и знам какво е. Ето защо нашата цел е центърът да бъде посредник между малките хора, бизнеса и бюрата по труда. Искаме да направим семинар с участието на малките хора и специалистите по човешки ресурси. Да се разяснят нещата, гледната точка и страховете им и да подготвим нашите членове.

- Какво е усещането да си в основата на първия център за малки хора у нас?

- Чувствам се отлично, защото една много дълга борба завърши успешно. Удовлетворен съм. Бях накрая на силите си, тъй като много обещания получавах от различни институции четири години и лъгаха. Но Столична община застана плътно зад нашите искания. Има още доста работа, но ще се справим.

- Това е бивша болница, тепърва предстои много работа.

- Да, така е. Променено е предназначението на сградата. Идеята е тук да идват малки хора от цяла България и Европа. Ще поддържаме контакт с другите два такива центъра в Европа - в Испания и Германия. Ще даваме пример как сме успели, за да може съседните ни държави, в които нямат организация на малките хора, да могат да създадат такива. Ще се получава обмен на данни, който ще е много полезен.

- Какво ще представлява самият център?

- Ще има рехабилитационна стая, рехабилитатор, психолог, социален работник. Ще има кабинет за конференции и семинари. Ще има и библиотека, в която може и близки на малките хора или техни работодатели да четат от издадената от нас специализирана литература за малки хора. Освен това ще има ателие за рисуване и творчество, особено подходящо за малки дечица. А на последния етаж ще има кухня, баня и четири стаи за настаняване. През есента започва работа. Ще направим анализ на малките хора в риск. И когато останат сами, да има къде да се настанят временно, докато се намери подходящо място.

- За какво мечтаете?

- В личен план искам този център да стане много добро място за малките хора, заредено с положителна енергия. Да идват тук с повод и без повод. А в национален план да спрем да мислим само за себе си. Да спрем с агресията и да помислим за децата, за българите в чужбина и тяхното връщане. Но най-голямата язва е липсата на асансьор. Нужни са около 50 000 лв. за изграждането му. Затова се надявам на помощ - две фирми, ако се обединят, могат да осигурят средствата. Ще бъда щастлив, ако някой желае и има възможност да помогне, да се свърже с мен на телефон 0882 49 69 89.

- В какви отношения сте с бившия шеф на малките хора Георги Софкин?

- Национална организация "Малки български хора" няма никакви взаимоотношения с Георги Софкин от 2007 г., когато той е освободен от поста президент, както и оттогава не е член на организацията.