Жена с артрит бродира най-красивите шевици

Въпреки изкривените пръсти Надя не се отказва

"Светът, в който попадам, когато бродирам, няма болка. Шевиците ме поддържат жива и ме крепят!"

Това разказва пред "България Днес" Надя Щегрова от свиленградското село Сладун. Преди 12 години на талантливата жена е поставена диагноза ревматоиден артрит. Ръцете й се изкривяват и не бива да ги натоварва. Въпреки това Надя не се отказва от страстта си да бродира шевици. И упорството й дава резултат. Надя е известна в своя край с таланта си. Славата й се разчува и я търсят от етнографския музей в старозагорското село Лозен с молба да им избродира опашки за сукман. Днес трудът на Надя е във витрина. Наскоро смелата жена дори печели състезание за най-красива шевица.

"Участвах с три шевици. Едната влезе в челната десетка, а по-късно се оказах победител. Избродирах "Слънчогледи", защото приличат на слънце, пък и съм родена есента и някак си почувствах тази шевица най-близо до мен", разказва пред вестника сладунчанката.

По бродериите 46-годишната дама се запалва преди 20 години. Първоначално започва да шие гоблени. Подтиква я приятелка на нейната свекърва.

"Когато влязох у тях, онемях - стените й бяха окичени с гоблени. Толкова бях захласната и зашеметена, че си казах: "Боже, и аз искам!". Накарах свекървата да ме научи и към днешна дата имам 50 гоблена у дома. Стените ми вече са почти като на онази жена", разказва за първите си стъпки Надя.

По шевиците неуморната жена се запалва отскоро. Неин приятел и народен певец я моли да му довърши започната и недовършена риза. До този момент Надя не е везала, но го приема като предизвикателство и се съгласява. Получава й се още от първия път. С течение на времето бродерията се превръща в голямата й страст. Дори и с изкривяване на ръцете, пет сменени стави и 11 операции тя нито за миг не се е замисляла да се откаже от това си хоби.

"Имала съм моменти, в които не мога да хвана игла по няколко месеца. Но шевиците ме крепят и винаги се завръщам към тях", допълва Надя.

До момента шевиците, които е избродирала, са толкова много, че не знае точната им бройка. Съживява духа на традиционната украса и като обучава деца от своето село, като признава, че момчетата са тези с по-голям интерес.

Доли ТАЧЕВА